Решение № 9 от 13.01.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 342/2025
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 06.02.2026
- Състав
- МАРИАНА МОМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 146 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178 ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Добрич, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200342 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Н. ЕГН **********, чрез адвокат Й. А. срещу Наказателно постановление № 25 – 0255 - 000101/28.03.2025г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР Добрич, Второ РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния
Въззиваемата страна, чрез главен юрисконсулт М. Ж., изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прави се искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в закона минимум.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление за това, че на 10.03.2025г. в 23.55 часа в село К. по ул. „***“ посока ул. „***“, в близост до кръстовището управлява лек автомобил марка „***, негова собственост, като моторното превозно средство е с променена конструкция /сменено е мястото и размера на интеркулера на МПС и има изкарани тръби, които са поставени непосредствено зад предна броня и се виждат ясно/ без да е спазен установения ред.
Административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят без да спазва установения ред изменя конструкцията на моторно превозно средство или комплектува с основни агрегати МПС от различни модели или изменя конструкцията на МПС, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че неправилно е описано извършеното нарушение, респ. неправилно е квалифицирано същото.
Описаното представлява нарушение на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП, според който изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с Наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тъй като текста на тази норма е бланкетен, то същото следва да се запълни с посочване на релевантния поднормативен акт, а именно Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което не е сторено. По този начин, тъй като има съществено допълване на фактите съдът е изправен пред невъзможността да преквалифицира нарушението като вместо на два пъти да сочи санкционната норма да посочи релевантната норма съдържаща 2 правилото за поведение и въвеждаща задължението за лицето, което изменя конструкция да я обяви по надлежния ред.
Легална дефиниция на понятието „изменение в конструкцията“ е дадено в чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., съгласно която това е: всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.
Не се установява нито от разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН, нито от описанието на изменението на конструкцията в какво точно се е изразявало то. Не може да се направи извод как е изменена конструкцията на МПС, а именно дали са изрязани някакви части или са добавяни други и коя конструкционна част е изменена. Това не може да се извлече и по тълкувателен път от посоченото в НП - без да спазва установения ред изменя конструкцията на МПС или комплектува с основни агрегати МПС от различни модели или изменя конструкцията на МПС.
За тази цел, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 02.07.2025г., съдът е назначил съдебна експертиза със задача: към датата на установяване на нарушението променяна ли е била конструкцията, сменени ли са били мястото и размерът на интеркулерът на МПС, имало ли е изкарани тръби, които да са били поставени непосредствено зад предна броня по отношение на лек автомобил ‚***. Според вещото лице, обаче е невъзможно да бъде изготвена назначената експертиза, поради липса на видеозаписите от боди камерите на полицейските служители, извършили проверката. Отново според вещото лице, при липса на снимков материал, към момента на установяване на нарушението, няма как да се даде отговор на въпроса извършвана ли е някаква промяна в конструкцията на автомобила към момента на съставяне на АУАН и НП. Като съобрази изложеното становище на вещото лице, съдът с протоколно определение от 11.11.2025г. постанови отмяна на определението за назначаване на експертиза.
Липсата на изложение в АУАН и НП на факти, които представляват съставомерни белези не може да бъде санирано от съда на етап съдебно следствие чрез събиране на доказателства. АУАН е акта в 3 административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, т.е. към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като наказанието вече е наложено.
Тъй като, АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административнонаказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване.
Освен това, не е посочен по кой установен ред е следвало да се извърши изменението на конструкцията, като в настоящия случай е достатъчно да се посочи само поднормативния акт, който урежда процедурата по одобряване на изменението. Административнонаказващият орган единствено е посочил наличието на такъв ред, без да конкретизира, което е съществено нарушение на правото на защита на нарушителя.
Съдът може да упражни правомощие да преквалифицира само, ако е приложена неправилна материална норма, но не и ако изобщо липсва такава, в 4 който случай е налице съществено процесуално нарушение. Налице е липса на норма, ако сочената в наказателното постановление е бланкетна и бланкета не е запълнен.
Поради това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като деянието не само е описано неправилно, а е и неправилно квалифицирано, като това не може да се направи за пръв път от настоящата въззивна инстанция.
От доказателствата по делото не може да се извлече и субективния елемент на отговорността, а именно, че водачът е знаел, че конструкцията е променена не по установения ред, тъй като не му е вменено задължение да съобразява изменението на конструкцията с определен ред.
Поради това, съдът намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна.
По отношение на разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има жалбоподателят, който е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 лева, което съответства на фактическата правна сложност на делото и това, че са се провели повече от едно съдебно заседание и следва да му се присъди изцяло и не се приема за прекомерно.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 25 – ***/28.03.2025г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР Добрич, Второ РУ - Добрич, с което на А. А. Н. ЕГН ********** за нарушение по чл.
178 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Добрич, Второ РУ - Добрич, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Н. ЕГН **********, сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6