Решение № 35 от 04.03.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О. против решение № 260009/11.04.2024г. по гр.д. № 471/2017г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Р. П. Т. и М. Г. Т. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5, ал.2 ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 146 160 лева, оставено е без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото определение № 260051/24.11.2023г. в частта му относно присъдените в полза на ответниците разноски за прекратената част от исковете и Комисията е осъдена да заплати разноски за отхвърлените искове.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения и допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че съдът е направил изводи в противоречие с установеното от доказателствата, в частност СИЕ, въз основа на незаявени от страните факти, респ. неправилно е приел дадени твърдения на Комисията за несвоевременно въведени. С подробно изложени доводи се оспорват направените фактическите и правни изводи относно стойността на притежаваното от въззиваемите имущество в края на проверявания период, 1 реализираните приходи и направени разходи, приетите размери на нетния доход и на несъответствието между последния и наличното имущество, придобито през процесния период. Съобразно това се твърди, че стойността на имуществото в края на периода е 256 943.59 лева, доходите, приходите и източниците на финансиране за поверявания период са 323 150.19 лева, а не приетата от съда стойност от 405 282.19 лева, направените от ответниците разходи за същия период са в размер на 528 131.51 лева, вместо 242 322.55 лева, в резултат на което нетният доход е в размер на минус 204 981.32 лева, а несъответствието - от минус 461 924.91 лева, което сочи за основателност на предявените искове.

Относно инкорпорираното в решението произнасяне по чл.248 ГПК за изменение на определение № 260051/24.11.2023г. в частта му за разноските, са изложени доводи, че такива не се дължат по аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ, както и че произнасянето по въпроса за разноските с това определение е било преждевременно /уточнителна молба от 01.07.2014г./.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт, в т.ч. и по произнасянето по чл.248 ГПК, и уважаване на исковете.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ против постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 260013/10.06.2024г., с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта му за разноските вр. разгледаните искове, които Комисията е осъдена да заплати на ответниците. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на определените адвокатски възнаграждения, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите – Р. П. Т. и М. Г. Т., с които въззивната и частната жалба се оспорват като неоснователни.

В с.з. жалбите, съответно подадените срещу тях отговори, се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ против Р. П. Т. и М. Г. Т. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, на основание вр. § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВ-112/30.01.2015г. на ОП – Добрич за привличането на Р. Т. като обвиняем по ДП № 74/2013г. по описа на ОД на МВР, пр.пр. № 1125/2011г. на ОП – Добрич за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, с протокол ТД04ВА/УВ-2280/02.02.2015г. е образувана проверка по ЗОПДНПИ /отм./, обхващаща периода 05.02.2005г. – 05.02.2015г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, членовете на семейството му – въззиваемата М. Г. Т. /съпруга/ и непълнолетните им деца, както и на 2 контролирани търговски дружества, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 24.11.2023г., предмет на исковете за отнемане е имущество на обща стойност 146 160 лева, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени. Твърди се, че предвид постановеното прекратяване на наказателното производство срещу Р. Т. с освобождаване от наказателна отговорност, липсват процесуалните предпоставки за предявяване на настоящия иск. Оспорват се твърденията за несъответствие в изискуемия се от закона размер от 250 000 лева /според редакцията на закона към датата на образуване на проверката/, както и че претендираното за отнемане имущество е придобито със средства с неустановен и незаконен източник. Оспорва се извършения от Комисията икономически анализ с конкретни доводи за непризнати и неотчетени в анализа приходи/доходи - налични спестявания към 05.02.2005г. от осъществявана от въззиваемия дейност, дарени им средства и отпуснат банков кредит; извършени през проверявания период дарения на конкретно посочени суми от родителите им и лелята на въззиваемата М. Т.; получени дивиденти. Наведени са възражения и по определените суми за разходи и приетите придобивни цени по сделките.

В хода на процеса, позовавайки се на постановени решения на ЕСПЧ, се навеждат доводи за липса на връзка с престъплението за което са повдигнати обвинения и непропорционалност на искането за отнемане.

Не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление с вх.№ УВ-112/30.01.2015г. в ТД на КОНПИ - Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Добрич за привличане на Р. П. Т. в качеството на обвиняем по ДП № 74/2013г. на ОД на МВРД – Добрич, пр.пр.№ 1125/2011г. на ОП – Добрич, за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК /деклариране на неверни данни в качеството му на едноличен собственик и управител на „Карима“ ЕООД и неправилно приспаднат данъчен кредит/, с Протокол № ТД04ВА/УВ2280/02.02.2015г. на директора на ТД – Варна Комисията е образувала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./.

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 577/01.08.2018г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл.

ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Междувременно, по повод повдигнатите обвинения, с влязло в сила решение № 59/25.08.2015г. на ОС - Добрич Р. Т. е признат за виновен в 3 извършването на престъплението по чл.255 НК, като предвид обстоятелството, че неправомерно получената сума /63 063.36 лева/ е била внесена в бюджета и на основание чл.78а НК същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

По аргумент от приложимата разпоредба на чл.153, ал.5 ЗОНПИ приключването на наказателното производство с освобождаване от наказателна отговорност няма за последица отпадане на процесуалната предпоставка за отпочване и извършване на проверката за установяване на незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ /отм./, респ. за съществуването и упражняването правото на иск. В тази връзка наведените възражения по допустимостта на исковото производство са неоснователни.

С влязло в сила определение № 201/19.06.2020г. по ч.гр.д.№ 3370/2018г.

Върховният касационен съд се е произнесъл по допустимостта на исковете и с оглед процесуалното значение на срока на проверката.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./, съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Т. и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464 от 9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от установеното по-горе относно сезирането на Комисията съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице.

Престъплението, за което са повдигнати обвиненията и за извършването на което въззиваемият Р. Т. е признат за виновен, попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, а проверяваният период /05.02.2005г. – 05.02.2015г./ е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.112, ал.3 ЗОНПИ.

За да направи изводите си относно това налице ли е изискуемото се от 4 приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, в т.ч. и по конкретните пера, формиращи нетния доход и стойността на имуществото, въз основа на които да се определи размера на несъответствието, съдът съобрази следното: