Решение № 219 от 24.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20258002902074 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу въззивно решение № 22/20.01.2025 г. по в. т. д. № 465/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение № 260002/23.05.2024 г. по т. д. № 24/2021 г. на Окръжен съд Шумен и касаторът е осъден да заплати на Т.

Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 200 000 лв. и на М. Б. обезщетение в размер над 140 000 лв. до 180 000 лв. за претърпени от ПТП на 09.02.2021 г. неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната дъщеря И. М.а.

Касаторът оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и нарушение на процесуалните правила, свързани с обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, което рефлектира в необоснованост на постановеното съдебно решение. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетение в завишен размер и не е отчел наличието на съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан и знание за наличие на алкохолно опиянение у водача на МПС. Касаторът претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в размер на по 140 000 лв. за всеки от ищците с отчитане на съпричиняване в обем 50%.

Заявява и претенция за заплащане на разноски.

С. П. Й. и „МБАЛ – Шумен“ АД, участвали като трети лица помагачи на страната на застрахователното дружество касатор, не ангажират становище по 1 жалбата.

Ответниците по касация Т. и М. Б.и оспорват касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение.

Заявяват становище, че постановеното от апелативния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представляващият ги адвокат Н.

Д. формулира искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба. Ответниците по касация поддържат отговора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която производството е било прекратено по предявения от пострадалата И. М.а иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, формално поддържан от наследниците й по закон – другите двама ищци и нейни родители Т. и М. Б.и. Пред настоящата инстанция е пренесен спорът единствено между Б.и и застрахователното дружество относно заплащане на обезщетения за претърпените лично от тях неимуществени вреди в размер над 140 000 лв. за всеки от тях и наличието на съпричиняване.

За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установени по делото фактите, ангажиращи отговорността на застрахователното дружество, съответно е отчела наличието на спор единствено относно размера на дължимото на ищците обезщетение за настъпилата смърт на тяхната 17-годишна дъщеря И. М.а и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Апелативният съд е обсъдил установените в хода на производството обстоятелства в приложение на чл. 300 ГПК – с влязла в сила присъда С. Й. е бил признат за виновен за причиняване на ПТП в нетрезво състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 7 промила, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалата И. М.а, пътувала в автомобила на предна дясна седалка. Съдебният състав е кредитирал установеното от свидетелите и третото лице помагач С. Й., че той и пострадалата са били заедно да празнуват, както и, че двамата са употребили алкохол преди инцидента. Преценил е, че сама по себе си единствено констатацията, че пострадалата пътничка е присъствала на празненството, където бил употребяван алкохол и е видяла, че и водачът пие, не може да обоснове извод за осъзнат от нея риск от повлияването му от изпитото количество и към по-късния момент, в който се е качила в автомобила.

Акцентирал е, че пострадалата е поискала превоз не по време на почерпката, а след като делинквентът легнал и почивал няколко часа, т. е. тя е възприела ставането му от сън, а не опиването му. При това положение съдът е приел, че по отношение на И. не може да бъде прието с категоричност наличието на 2 адекватна преценка /без доказани външни прояви на смущения в походката или говора само въз основа на своя житейски опит и при полагане на разумна грижа за себе си/, че младежът е все още повлиян от изпития по-рано алкохол и то в степен, която да въздейства и върху уменията му да управлява своя автомобил. Поради тези съображения е отхвърлил възражението за съпричиняване, обосновано с този факт. Приел е за убедително доказано обстоятелството, че пътничката не е била с поставен обезопасителен колан, но при анализ на приетите по делото експертни заключения е достигнал до извод, че при удара на предната лява част на автомобила с дърво е възникнала инерционна сила, насочила тялото на пътничката напред към панорамното стъкло, която в комбинация с отклонението вляво поради ексцентричността на удара е причинила уврежданията, които е можело да настъпят и при поставен колан. Акцентирал е върху обстоятелството, че според експертите няма обективни физиологични данни за директен удар върху главата на пътничката в предното стъкло, поради което е оценил като липса на сигурност коланът да би осуетил този травматичен контакт и избегне необратимото мозъчно увреждане. Наред с това, е кредитирал обясненията на един от експертите, че и при задържане на тялото към седалката, не е изключено както значително сътресение (без директен удар, за който няма следи), така и удари в околни предмети (подглавник на седалката) и камшичен удар (със или без допълнителна шийна травма). Изброените травми, получени при високоенергиен удар, са от естество да засегнат сериозно дейността на мозъчни структури, участващи в контрола на дишането и така да доведат до онзи физиологичен резултат, който е наложил изкуствената вентилация.

Аргументирал е извода си и с посоченото в основното заключение, че и гръдното увреждане би могло да е закономерен резултат и при поставен колан, а именно то, в съчетание с липсата на самостоятелно дишане, са довели до усложненията при извършената реанимация и в крайна сметка са причинили комплекса от пневмонията и мозъчната исхемия - непосредствена причина за смъртта. В заключение е посочил, че и при поставен предпазен колан пътничката би пострадала, поради което е отрекъл наличието на основания за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно размера на обезщетението въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съд като в допълнение е съобразил икономическите фактори към датата на инцидента през 2021 г., илюстрирани и от нормативно определените лимити за отговорност на застрахователите, съответно е определил обезщетение за ищцата Т. в размер на 200 000 лв., а в полза на М. – обезщетение в размер на 180 000 лв. Разликата е обосновал с обективно различната степен на въздействие на загубата върху личността на всеки от двамата родители.

С определение № 181/21.01.2026 г. настоящият състав на съда е счел въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение за неотговарящ на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото Апелативен съд Варна е изложил подробни съображения защо приема, че и двамата ищци, като родители на загиналото 17-годишно момиче, са понесли тежко загубата му – И. е била тяхното единствено дете и 3 макар към датата на инцидента да е живяла в едно домакинство със своята баба, родителите й не са били в абдикация от своите функции.

Със соченото определение е допуснат касационен контрол по въпросите, отнасящи се до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото приложението на сочената разпоредба е ключово за решаване на спора, а оплакванията, релевирани в касационната жалба, дават основание за необходимост от проверка дали съставът на Апелативен съд Варна е процедирал в съответствие с константната съдебна практика, която приема, че възражението за съпричиняване е недопустимо да се преценява с оглед хипотетични предпоставки. Наличието или отсъствието на съпричиняване не може да почива на предположения. Този мотив е наложил и допускането на въпроса, отнасящ се до задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и установени чрез тях факти, доколкото в касационната жалба са наведени оплаквания, че въззивният съд е игнорирал част от доказаните по делото обстоятелства, които имат значение за преценката дали пострадалата е допринесла за реализиране на собствените си вреди, като не е поставила предпазен колан и се е качила като пътник в автомобил, управляван от шофьор, повлиян от алкохол.

По въпроса, касаещ приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е натрупана достатъчно съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/1963 г. , ТР № 1/2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ТК, ВКС, решение № 98/2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т.о., ВКС решение № 60 097/13.09.2021 г. по т. д. № 1071/2020 г. на II ТО, решение № 60 154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на I ТО и др.

Безпротиворечиво се приема, че при приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва се да отчита общия съвкупен вредоносен резултат, поведението на делинквента и пострадалия, причинната връзка между това поведение и резултата и по – специално поведението на пострадалия, което обективно е създало предпоставки за настъпване на увреждането. Наличието на принос винаги следва да е доказано, а не той да е предполагаем, както и изводите за наличието или отсъствието му да не почиват на предположения Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство като такова по същество на спора, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Несъблюдаването им във всеки един случай води до незаконосъобразен съдебен акт и съставлява нарушение на процесуалния закон. Тези принципни постановки са възприети в задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., и казуална практика – решение № 470/2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., IV г.о., решение № 127/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о., ВКС, които напълно се споделят от настоящия събеден състав.

Решението на Апелативен съд Варна в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

4

Напълно обосновани и в съответствие със събраните по делото доказателства и експертни заключения са изводите на Апелативен съд Варна за липса на причинно-следствена връзка между липсата на поставен колан от пострадалата И. М.а и причинените й телесни повреди, които са довели до фаталния й край. Съдът подробно е разяснил защо и при поставен колан би се стигнало до същия резултат. Експертните заключения, които съдът е кредитирал, са обосновани, пълни, обективни и не поставят под съмнение изводите на вещите лица.

Споделимо е оплакването в касационната жалба за произволен извод на въззивния съд, че липсва съпричиняване поради обстоятелството, че пострадалата, макар да е употребявала алкохол заедно с делинквента, не е поставила себе си в рискова ситуация, която е спомогнала за увреждането й , респ. за увеличаване размера на вредите й. В проведеното на 20.02.2024 г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд Шумен е бил разпитан като свидетел Й. В. Той е посочил, че не знае какво количество алкохол е изпил шофьорът, но същия, заедно с И., е пил бира и водка. След това в протокола е записано :“Той даже си беше легнал в моята по едно време, така малко да спи“. В мотивите на въззивното решение е посочено, че младежът е поспал „няколко часа“, с оглед на което съдът е приел, че пострадалата поискала превоз не по време на почерпката, а след почивката му, т. е. тя последно възприела ставането му от сън, а не опиването му. При това положение е развил съображения, че липсва основание за сигурен извод, че И. е можела да прецени без доказани външни прояви на смущения в походката или говора, че делинквентът е бил все още повлиян от изпитото количество алкохол. Тези изводи на състава са произволни и изопачаващи установените по делото факти. Въззивният съд не е изпълнил задължението си, разяснено с т. 3 от ТР №1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, служебно да назначи експертиза, тъй като се налага прилагането на императивна правна норма, въпреки, че във въззивната жалба не е било въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.