Решение № 2194 от 11.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2194 гр. София, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100510717 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20087786/06.04.2021 г. по гр.д. № 26357/2020 г. по описа на СРС, 40 състав Ч. АНГ. З. е осъден да заплати на ХР. П. Т. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание от смъртта на кучето му, порода „йоркширски териер“, настъпила на 06.05.2020 г., около 08.50 часа в гр. София, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 23.06.2020 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20,42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2020 до 23.06.2020 г., да заплати на К.И. П. Т.а сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание от смъртта на кучето й, порода „йоркширски териер“, настъпила на 06.05.2020 г., около 08.50 часа в гр. София, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 23.06.2020 г. до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 16,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2020 – 23.06.2020 г., да заплати на АЛ. ХР. Т. сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болка и страдание от смъртта на кучето му, порода „йоркширски териер“, настъпила на 06.05.2020 г., около 08.50 часа в гр.

София, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 23.06.2020 г. до 1 окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 8,77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2020 – 23.06.2020 г., да заплати на ХР. П. Т., К.И. П. – Т.а и АЛ. ХР. Т. сумата от 650 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на кучето към датата на инцидента – 06.05.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 23.06.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 8,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 06.05.2020 г. – 23.06.2020 г., като исковете са отхвърлени за разликата над уважените размери до предявените с исковата молба.

Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 25082426/13.05.2021 г. (пощенско клеймо от 05.05.2021 г.), подадена от Ч.

АНГ. З., в която са изложени са съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел при определяне на размера на обезщетението дългия период, в който ищците са живели с кучето, както и че смъртта му е настъпила внезапно, насилствено и неочаквано, както и неправилно е прието, че по-голямата привързаност на Катерина и Х.Т.и се дължала на тяхната професионална дейност – притежавали магазин за храни за домашни любимци.

Поддържа, че още в първоинстанционното производство бил оспорил твърденията за неимуществени вреди като е посочил, че амбулаторните листове от извършен преглед били 5 дни след случилото се, както и нямало събрани доказателства, че ищците са преживели психична травма. Не оспорва, че при загуба на домашен любимец се изпитва страдание, но при условията на пълно и главно доказване не било установено, че ищците са преживели описаните в амбулаторните листове страдания. Предвид на това, заявява, че определеното обезщетение е в завишен размер. Неправилно съдът бил приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Х.Т.. От събраните по делото гласни доказателства се установявало, че Х.Т. е държал ролетката с отпуснат повод на кучето в ръката си. Кучето изскочило от асансьора и се нахвърлило върху голямото куче от страх от трясъка на вратата на асансьора.

Обстоятелството, че кучето е било на разстояние от собственика си заради отпуснатия повод, водело до извода, че Т. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Посочва, че той е трябвало да предположи, че кучето може да има среща с други животни и ако е държал кучето на къс повод нямало да има възможност то да отиде на опасно близко разстояние до него. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не били налице доказателства, че кучето Мая е проявило агресия, но от показанията на свидетеля Матей З. се установило, че след отваряне на вратата на асансьора то се впуснало върху по – голямото куче. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за морални вреди да бъдат отхвърлени или при условията на евентуалност определеното обезщетение да бъде намалено, като бъде отчетено и 2 направеното възражение за съпричиняване. Претендира направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25132949/25.08.2021 г., подаден от въззиваемите ХР. П. Т., К.И. Т.а и АЛ. ХР. Т., с който поддържат, че въззивната жалба е неоснователна. Молят тя да бъде отхвърлена и претендират направените разноски във въззивното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 26357/2020 г. по описа на СРС, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от ХР. П. Т., К.И. П. – Т.а и АЛ. ХР. Т., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 50 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищците твърдят, че на 06.05.2020 г. около 08.50 часа Х.Т. излязъл от апартамента си заедно с домашния им любимец – куче от породата „йоркширски териер“ на име Мая, вързана на повод за обичайната сутрешна разходка.

При излизане от асансьора, на площадката във входа, Мая била нападната от куче от породата „питбул“, собственост на техен съсед – ответникът Ч.З.. Питбулът нападнал кучето, собственост на ищците и му нанесъл смъртоносни ухапвания. При опита си да отблъсне кучето на ответника Х.Т. получил разкъсвания по ръката. След нападението кучето Мая починало. Поддържат, че след загубата на кучето по този насилствен и болезнен начин семейството на ищците било разтърсено. Те изпаднали в състояние на силна скръб, всеки спомен за животното им причинявал болка и страдание. Случилото се довело до психическа и емоционална нестабилност, което възпрепятствало извършването на ежедневните им задължения. Поддържат, че неимуществените и имуществените вреди се дължат на недостатъчен надзор от страна на ответника като собственик на куче. Молят ответникът да бъде осъден да заплати на ХР. П. Т. сумата от 3000 лева, представляваща част от сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 39,17 лева, представляваща лихва за забава от 07.05.2020 г. до подаване на исковата молба - 23.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, на К.И. П. – Т.а – сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени веди, както и сумата от 26, 11 лева, представляваща лихва за забава от 07.05.2020 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и на АЛ. ХР. Т. сумата от 2000 лева, част от сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 26, 11 лева, представляваща лихва за забава от 07.05.2020 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до 3 изплащане на вземането, на ХР. П. Т. – сумата от 1200 лева, представляваща имуществени вреди, както и сумата от 15,67 лева, представляваща лихва за забава от 07.05.2020 г. до 23.06.2020 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендират направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Ч. АНГ. З. оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че на 06.05.2020 г. притежаваното от него куче порода „питбул“ е нападнало кучето на ищците. Кучето му се връщало от разходка със сина му и било спокойно. При отваряне на вратата на асансьора йоркширският териер се спуснал стремглаво към питбула и започнал да лае и да се опитва да го захапе. Поддържа, че кучето Мая било на дълъг повод и стопанинът й не го държал на безопасно разстояние, с което допринесъл за настъпване на събитието.

Оспорва твърденията, че на ищците са причинени вреди в претендирания размер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени или да бъдат уважени като бъде отчетено и съпричиняване на вредоносния резултат.

В първоинстанционното производство са събрани гласни и доказателства и са приети заключения на съдебно-киноложка експертиза. писмени

Не е спорно между страните, а и се установява, че К. П. – Т.а е притежавала куче от порода „Йоркшир териер“, родено на 10.01.2008 г., като от приетото по делото заключение на съдебно-киноложка експертиза се установява, че пределната възраст на кучетата от тази порода е 12-15 г.

Във връзка с установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното събитие са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Миглена Николаева Иванова, Василка Славова А. и Матей Чавдаров З..

В показанията си свидетелката Иванова установява, че е съсед на ищците и живее на петия етаж до тях. Заявява, че познава и ответника, който живее на третия етаж. Кучето Мая било като плюшена играчка. Имало случаи, когато влизала в дома й, а свидетелката имала своенравно куче. Разказва за случай, при който Мая позволила на свидетелката да се радва на родените от нея кученца. Заявява, че не е чувала лай. На Гергьовден се случил инцидентът. Свидетелката погледнала навън и видяла полицейска кола. От съпруга си разбрала, че кучето на съседа е убито от кучето на третия етаж при излизане от асансьора. Заявява, че ответникът имал две или три кучета. Виждала е жена да ги води. След инцидента те били на повод и с намордници.

Виждала ги да се разхождат свободно да се разхождат. Редовно тези кучета се извеждали от детето. Заявява, че преди да изведе кучето си тя поглежда дали има други кучета, защото я било страх. Известно й било, че и други хора са имали проблем с тези кучета, като посочва, че е била нахапана жена, която била и в болница.

В показанията си свидетелката А. – съпруга на ответника, установява, че към 4

07,00-08,00 часа, синът й решил да изведе кучето. Това куче извеждали сутрин рано, за да няма досег и срещи с други кучета. Посочва, че за лош късмет се срещнали със съседа долу на асансьора. Свидетелката чула, че детето вика и трясък от асансьора.

Мъжът й слязъл, отворил устата на тяхното куче. Кучето било пуснато, но съседът не реагирал по никакъв начин. Заявява, че тяхното куче било без намордник и се водело на къс повод от 40-50 см. Поводът на малкото куче бил на земята, а детето й издърпало кучето в противоположната посока. Поводът на малкото куче бил такъв, че се отпускал до 2-3 метра. Свидетелката установява, че след като мъжът й отворил устатат на тяхното куче, не успял да дръпне другото, нито ищецът го взел. Тяхното куче го взело пак. Мъжът й отново отворил устата на кучето. Изразили съжаление. Съседът им сложил кучето в торбата за боклук и излязъл, а те се качили и били много разстроени.

Заявява, че тяхното куче Ная не било агресивно и злонамерено. Преди този инцидент не била проявявала агресия. Според свидетелката ищецът Х.Т. нямал реакция, чувства, нищо.

В показанията си свидетелят З. – син на ответника заявява, че по време на инцидента бил сам. Около 7-8 часа сутринта, водил кучето в парка. При прибирането си чакал асансьора, но не знаел, че съседът слиза. Вратата на асансьора се отворила рязко, с трясък. Малкото куче излязло навън, а свидетелят дръпнал неговото назад, но не успял да реагира навреме и кучето му захапало това на съседа. Опитвал се да му отвори устата, но съседът дърпал неговото към себе си и свидетелят не могъл да направи нищо. Към момента на инцидента водел кучето си на къс повод до себе си.