Определение № 973 от 26.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 482/2025
- Вид
- Определение № 973
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Теодорина Димитрова, АННА ДИМОВА, Димо Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41а, ал. 2 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 973 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Димо Колев
АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500482 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК.
С постановление от 03.09.2024 год. по изп. дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 на КЧСИ, е оставено без разглеждане подаденото възражение вх.
№ 14191 от 06.08.2024г., поради подаването му след изтичане на срока за възражение/обжалване.
Против това постановление е подадена частна жалба от Д. Й. М. чрез пълномощника адв. С. С. с оплаквания за неговата неправилност. В жалбата се сочи, че на 22.01.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. На 25.01.2024 год. съдебния изпълнител присъдил с нарочно постановление сочените разноски. Било изготвено съобщение за това постановление, но то не е било връчено на длъжника. по предвидения ред. Жалбоподателят твърди, че е посочил изрично книжата по изпълнителното дело да се връчват по електронен път на посочен електронен адрес и в случай, че получаването на изпратеното съобщение не бъде потвърдено в 7 дневен срок, то връчването следвало да бъде извършено по общия ред.
Съдебния изпълнител извършил връчване по реда на чл. 47 ГПК, без да са спазени правилата за това. Позовавайки се на това връчване съдебния изпълнител неправилно е приел, че възражението против разноските е просрочено и е отказал да го разгледа. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението на ЧСИ , с което се отказва жалбата срещу действията на ЧСИ да бъде разгледана и изпратена по компетентност на ВТОС за произнасяне.
Взискателят не представя становище.
Жалбата ведно с мотиви на ЧСИ Д. Колева и копие от изпълнително дело № 1
20207280400298 по ориса на това ЧСИ е изпратено до ВТОС за произнасяне. В мотивите са изложени хронологично фактите относно произнасянето по разноските на взискателя, изпращането и връчването на съобщението за това постановление и са изложени доводи за спазване правилата на ГПК относно връчване на съобщения съгласно чл. 41, ал. 1, изр. 1 от ГПК, когато страната отсъства от адреса, посочен по делото. Молба за връчване на съобщенията по електронен път била подадена едва след като е било издадено постановлението за признаване на разноските от 23.01.2024г. Възражението против това постановление било подадено едва на 06.08.2024 година, а прилагайки общите прави за сроковете за обжалване действията на съдебния изпълнител предвидения срок към тази дата бил изтекъл, поради което е оставено и без разглеждане.
Великотърновският окръжен съд, след като разгледа частната жалбата, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:
Производство по изпълнително дело 20207280400298 по описа на ЧСИ Дияна Колева е образувано по искане на „Турист Инвест-2000“ ЕООД против длъжник Д. Й.
М./жалбоподателя/въз основа на представен изпълнителен лист № 82 от 27.05.2020г. по дело № 569/2019г. на ВТОС и договор за цесия от 08.06.2020 г. с който е прехвърлено вземането по изпълнителния лист на кредитора М. С. М. на „Турист Инвест-2000“ ЕООД. С молба от 21.01.2024г. пълномощникът на взискателя адв. Младен Мартинов представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие и е поискал да бъдат включени в разноските платеното адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. С постановление от 23.01.2024 година съдебния изпълнител е присъдил адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя в размер на 9500,00 лв. и е посочил да се начисли към размера на дълга и да се уведоми длъжника. Изготвено е съобщение изх. № 2121/25.01.2024г. адресирано до длъжника Д. М. относно присъдените разноски, като е посочен адрес за връчване гр.
Свищов, ул. 33-ти Свищовски полк“ № 104, вх. А,ет. 4. По делото липсват каквито и да било доказателства – разписки, отбелязвания, информация за изтегляне на изпратено по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК съобщение, от които да се направи категоричен и еднозначен извод, че постановлението от 23.01.2024 година е връчено на длъжника. Липсват и документи от които да се установи извършване на връчване на съобщението и по общия ред или по реда на чл. 47 ГПК.
Жалбоподателката чрез надлежно упълномощен адвокат подава възражение с вх. № 14191/06.08.2024г. против постановлението от 23.01.2024г., с което са присъдени разноски в полза на взискателя в размер на 9500 лева, което съдебният изпълнител оставя без разглеждане с постановление от 03.09.2024 година, мотивирайки се с това, че е подадено след изтичане на срока.
Предвид изложената фактическа обстановка Великотърновският окръжен съд приема следното:
Частната жалба е редовна и процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна с правен интерес в предвидения от закона сок против акт, който подлежи на съдебен контрол. Това обстоятелство е категорично установено и чрез определение № 538 от 2
08.04.2025 година по в.ч.гр.д. № 232/2025г. по описа на ВТОС.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и приетото задължително тълкуване с РТ № 3/2015г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът има право да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, който определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В този смисъл и при систематично тълкуване на закона практиката приема, че длъжникът има право да подаде и възражение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК пред съдебния изпълнител, с което да поиска изменение на постановлението, с което е определен размерът на разноските, дължими по изпълнението. Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срокът в който може да бъде направено такова искане е в срокът на обжалване, ако акта или ако не е – в едномесечен срок от постановяването му. В случая постановлението на съдебния изпълнител, с което се определя размерът на разноските, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението, следователно този е и срокът в който може да бъде подадено и възражение по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай длъжникът Д.
М. чрез адв. Светломира Димитрова – САК е подала възражение с вх. №14191/06.08.2024г. срещу приетите по изпълнителното дело разноски в полза на взискателя в размер на 9500лв. адвокатско възнаграждение в момента в който е узнала. Съдебния изпълнител го оставя без разглеждане, приемайки, че е просрочено. Този извод е неправилен и не се основава на обективните данни по изпълнителното дело. Липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извод за извършено връчване по твърдения от съдебния изпълнител начин – по реда на чл. 47 от ГПК. Липсват данни преди датата на постановлението от 3.09.2024г. длъжникът да е посочвал адрес на електронна поща или да е правил изрични волеизявления връчването на книжата и съобщенията да се извършва по реда на чл. 38, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Дори и да е било налице такова изявление, то липсват данни такова връчване да е било извършено и то при условията на чл. 41а, ал. 2 изр. първо от ГПК. При всички случаи, ако получаването на изпратените по електронен път съобщения не бъде потвърдено по предвидения в ГПК ред, то се извършва връчване по общия ред. Поради всичко изложено не може да бъде установено кога е извършено надлежно връчване на постановлението от 23.01.2024 година по твърдяния от съдебния изпълнител начин, поради което не може да бъде прието, че подаденото от длъжника възражение по чл. 248, ал.1 от ГПК срещу определените разноски по изпълнението с постановлението е подадено извън срока.
Неправилно съдебния изпълнител го е оставил без разглеждане. Частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Постановлението от 03.09.2024 година следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по възражението и разглеждането му по същество.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
О Т М Е Н Я постановление от 03.09.2024 година по изпълнително дело № 20207280400298 по описа на ЧСИ Дияна Колева рег. № 728 към КЧСИ, с което е оставено без разглеждане подаденото от длъжника Д. Й. М. ЕГН ********** чрез пълномощник адв.
Светломира Й. Димитрова от възражение вх. № 14191 от 06.08.2024 година против постановление от 23.01.2024 г. за присъждане на разноски по изпълнението в полза на взискателя в размер на 9500 лв..
ВРЪЩА преписката на ЧСИ Дияна Колева за разглеждане на възражение вх.
№14191/06.08.2024г. и произнасяне по същество на искането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4