Решение № 3015 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу Решение № 14822 от 19.12.2022 г., постановено по гр. дело № 25183/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на М. Б. Д. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 30.01.2022 г. в гр. София в резултат на падане върху непочистено от лед и сняг пътно платно пред бл. 604 в ж.к. Надежда, в близост до вх. А, ведно със законната лихва от 30.01.2022 г. до окончателното плащане.

С решението съдът е присъдил разноски на ищеца съобразно изхода на спора.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Б. Д., с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Б. Д. с иск с правно основание чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника Столична община да й заплати обезщетение в размер на 8000 лв. за неимуществени вреди, настъпили на 30.01.2022 г. в гр.

София в резултат на падане върху непочистено от лед и сняг пътно платно пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“, в близост до вх. А.

С оглед спецификата на конкретния случай следва да се отбележи, че отговорността по чл. 49 ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на изпълнителя по договора, на което е възложено изпълнението на определена работа, а именно - снегопочистването на ул. „Тричко Велев“ пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“ в гр. София. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че служителят или работникът, на който е възложена работата, не е причинил никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.

В този смисъл ППВС 7/58 г. и дадените в него разяснения.

В исковата молба се твърди, че на посочената дата ищцата е паднала на пътното платно пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“, в близост до вх. А, тъй като улицата не била почистена от сняг и лед. След падането не могла да се придвижва сама и била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където била прегледана в Спешен кабинет по ортопедия и травматология, била направена рентгенография, била й поставена диагноза „Счупване на пателата, закрито“, била извършена пункция и евакуация на хематом, както и били назначени терапия и контролен преглед. Поддържа се травматичните увреждания да са й причинили трайно затруднение на движенията на долния десен крайник, придружено с болка и страдание през периода на възстановяване, като първите 36 дни болките били поинтензивни, а движението било ограничено от предписаното обездвижване. Всичко това довело до качествени изменения в начина й на живот, включително имала сериозни затруднения при отглеждането на едногодишното си дете и справянето с домакинството и се налагало да получава помощ от майка си, тъй като била самотна майка. Посочва, че всичко това довело до стрес, неудобства, тревожност, чувство на безсилие, притеснение, страх за отглеждане и задоволяване потребностите на детето. Счита, че ответникът следва да носи отговорност за бездействието на работниците и служителите, на които е възложил дейността по поддържането на общинския път.

Ответникът оспорва предявения иск при твърдението, че не е изяснено мястото на инцидента дали принадлежи към блока, че Столична община е изпълнила задълженията си по почистване на уличната мрежа, че липсва причинно-следствена връзка между претърпяните вреди и състоянието на пътната настилка, навеждайки възражение за съпричиняване поради небрежност на ищцата. Оспорва се претенцията и по размер.

За да постанови решение в обжалвания смисъл районният съд е приел, че са осъществени всички елементи от състава на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД инцидентът се е случил на пътното платно на улицата, че ищцата е претърпяла твърдяните вреди, същите са в причинна връзка с непочистването на пътното платно, за което носи отговорност ответника, но служителите на последния са бездействали, като е определил обезщетение за причинените неимуществени вреди в претендирания размер, приемайки, че 2 последното ще репарира причинените вреди. Първоинстанционният съд е счел възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно. Поради горното е уважил предявения иск в цялост.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

От правна страна, съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително гаранционна функция.

За ангажиране отговорността на ответника по иск с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД е необходимо ищeцът да установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа (възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност), както и причинна връзка между деянието и вредите.

От ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетелката Я.П. (майка на ищцата), се установява мястото на настъпване на процесния инцидент - паднала е на ул. „Тричко Велев“ – в участъка пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“ в гр.

София, на 30.01.2022 г., около 19 – 19:30 ч. Противно на оплакванията на ответника мястото на процесното събитие не е останало неустановено, напротив св. П. е очевидец на инцидента с ищцата, като съдът цени нейните показания при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки родствената й връзка с ищцата, но намира, че същите са последователни, непротиворечиви и непосредствено е възприела случилото се, поради което съдът няма основание да не зачита същите. Наведените от въззивника доводи, че не са привлечени други свидетели – съседи и случайни граждани, съдът намира за неоснователни, не само защото е възможно такива да не е имало, както на самия инцидент, така и на последващите действия на ищцата, докато изчаква да бъде закарана до болнично заведение, но и защото това е в преценката на страната да сочи лица за свидетели, а съдът е този, който цени същите с оглед на всеки конкретен случай и всички други данни по делото. Наред с това следва да се посочи, че дори св. П. да е била на около 200 м. от падането на ищцата и да не е видяла самото падане, то същата е чула, а след това е видяла къде точно е паднала същата, ето защо изложените в тази връзка възражения относно верността и относимостта на свидетелските показания на ответника са неоснователни. Съдът цени и показанията на св. М.И. (приятел на 3 ищцата) за установяване на местопроизшествието, доколкото същите макар и производни, кореспондират с останалата доказателствена съвкупност.

Наред с горното въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че процесният инцидент не е настъпил на прилежащата част към жилищния блок, а на пътното платно на улицата. С оглед на горните съображения е неоснователно в тази връзка оплакването на въззивника, че и този въпрос не е изяснен по делото. Напротив именно от ангажираните свидетелски показания се доказва местопроизшествието, като доказателства в обратния смисъл не са ангажирани от ответника до приключване на производството пред СРС. Следва да се посочи, че пред въззивната инстанция съдът не допусна на основание чл.

266, ал. 1 ГПК приложен към въззивната жалба снимков материал и изготвяне на СТЕ за установяване на конкретното място на падане, с аргумента, че същите са неотносими от една страна, а от друга са преклудирани, както и че със СТЕ не може да се определя мястото на инцидента и кръга на отговорните лица.

Следователно установява се, че процесният инцидент е настъпил на твърдяното от ищцата място на ул. „Тричко Велев“ в участъка пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“ в гр. София.

Доводите на въззивника-ответник, че пътното платно в посочения участък на посочената дата на настъпване на инцидента е било почистено от лед и сняг, съдът намира за недоказани. Именно, чрез показанията на свидетелите П. и И., които настоящият състав кредитира напълно е установено, че платното не е било почистено, но е имало коловози от непочистен и утъпкан лед. Изслушаните в подкрепа на защитната теза на ответника Столична община показания на св. Р.П. съдът не кредитира, доколкото същите са уклончиви и не дават конкретика за процесната дата. Ето защо съдът намира, че от същите не се установява безспорно, че пътното платно е било почистено от сняг. В показанията си свидетелят сочи, че на посочената дата фирмата си е свършила задълженията, за което бил съставен протокол, който той не е виждал. Като същевременно споделя, че най-вероятно той е този, който е проверявал адреса на посочената дата. Наред с това категорично посочва, че при този обход е установил, че адресът е почистен, но е имало паркирани автомобили, като бил съставен протокол, но не от него, а от заместника или началника. Видно от приложения по делото протокол от 30.01.2022 г., същият не носи подписа на свидетеля П., като не се установява да са извършвани дейности по снегопочистване, в това число и ръчно. Наред с това в графа забележки е посочено – сняг и лед. Св. П. изяснява начина на извършване на снегопочистване, а именно, че на процесния уличен участък нямало паркинг и колите паркирали на улицата, като се чистело пред тях, а частта от улицата, върху която паркирали колите се изваждала от протокола. Мобилната група проверявала дали е изчистено между колите, но не и под тях. В посочената част улицата била вътрешно-квартална. Противно на оплакванията на въззивника районният съд пространно е обсъдил показанията на св. П. и е посочил, защо не ги кредитира в частта относно изпълнение на задълженията на ответника по снегопочистване на датата на инцидента. Въззивният съд споделя мотивите на районния съд като намира показанията на св. П. за неубедителни, вътрешно противоречиви и недаващи яснота за изясняване на спорния въпрос, с оглед установените противоречия 4 относно съставянето на протокола за процесната дата, действителното извършване на обход от свидетеля и на констатираното състояние на пътното платно на ул. „Тричко Велев“ – в участъка пред бл. 604 в ж.к. „Надежда“ в гр. София при този обход.

Разпечатката съдържа 35 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd31320d-8cd7-49e0-91f7-5ad458924ab1