Решение № 470 от 29.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20203100901275 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл. 1, ал.1 т.6 ТЗ/.

Образувано е по предявени от СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г., Мариям Александрова К., ИЛ. Г. КР., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г. ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М.А. К., и Г. ИЛ. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД искове за осъждане на ответника да заплати, както следва: на ищцата съпруга на починалия С.Г. сумата в размер 250 000 лева, синовете на починалия – ищците А.Г. и Н.Г. –в размер на по 250 000 лева, майката и бащата на починалия ищците М.К. и И.К., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г.

ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М.А. К. – сума в размер на по 200 000 лева и брата на починалия ищеца Г.Г. – сума в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, начиная от датата на смъртта 17.08.2018 год. до окончателното заплащане на сумите, претендирани вследствие на претърпяно на 17.08.2018 год. на републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.

№ ********, управляван от С.М.П., за който автомобил е била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество и което е довело до смъртта на А.И. Г.– всички суми платими по банкова сметка при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN:

********, BIC: ******** с титулар СВ. Н. Г., на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 17.08.2018 год. на републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********, управляван от С.М.П., която нарушавайки правилата за движение и влизайки в насрещното 1 движение удря движещия се срещу нея л.а. Шкода Рапид, с рег.№ СА ********, управляван от А.И. Г., в резултат на което била причинена смъртта на последния. Сочи, че във връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 147/2018 год. по описа на РУ Стражица, приключило с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 301/2019 год. по описа на ОС – Велико Търново.

Вследствие настъпилата смърт, съпругата на починалия С.Г., преживяла тежко смъртта му, включително с установена остра реакция на стрес, претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер 250 000 лева, синовете на починалия А.Г. и Н.Г. – обезщетение в размер на по 250 000 лева, майката и бащата на починалия М.К. и И.К.

– обезщетение в размер на по 200 000 лева и брата на починалия Г.Г. – обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на смъртта 17.08.2018 год. до окончателното заплащане на сумите.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими предвид липсата на заведена нова застрахователна претенция към датата на исковата молба. Оспорва предявената искова претенция и поради липса на отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да обосноват размера на исковата претенция, както и оспорва същия като несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

В срока по чл.372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват наведените от ответника възражения. Поддържат наличието на основания за присъждане на исканите обезщетения като вината на водача е установена с влязла в сила присъда. Поддържат и твърденията за близки отношения между всеки един от ищците и починалия, като развиват доводи и по отношение на претендирания размер.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв. Оспорват твърденията за естеството и съществуването на описаните отношения, както и правото на обезвреда за ищеца Г.Г..

Оспорват претенциите по размер.

В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа исковете и моли същите да бъде уважен в предявения размер, като се присъди и сторени разноски по чл.38 ЗАдв.

В о.с.з., ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Евтимов, моли за отхвърляне на предявения иск.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1233/24.09.2021 год. по чл. 374 ГПК.

2

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Страните не спорят относно настъпилото на 17.08.2018 год. ПТП, довело до смъртта на А.И. Г., наличието на валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ между собственика на участвалото в ПТП МПС и ответното дружество, както и наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 301/2019 год. по описа на ОС – Велико Търново, касаеща процесното ПТП.

Видно от представените с исковата молба доказателства, ищците са претендирали от застрахователя да им бъде заплатено обезщетение, по която не е налице положително произнасяне.

Представени са и доказателства, установяващи активната процесуална легитимация на ищците.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.С.Х. Г.Ц.И. и Т.С.Л.. Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на непосредствени впечатления.

Всички разпитани свидетели сочат, че отношенията в семейството – между починалия и неговата съпруга, от една страна и починалия и неговите деца, от друга, са били изключително топли. Непосредствено след инцидента ищцата С. е посетила психиатър, като продължава и до ден днешен да ходи по психолози и психиатри. Свидетелката Х. излага, че тя продължава да спи със фланелки на съпруга си и да повтаря, че животът й, след смъртта на съпруга й, няма смисъл. Така и свидетелката Л. излага, че за С. съпругът й още присъства в ежедневието й. Промяна в поведението се забелязала и при двете му деца.

Големият син, според свидетелката, се опитва да прикрива липсата на баща му чрез демонстрация на поведение на вече пораснал мъж, а малкият е станал по-любящ към майка си. Свидетелката Х. свидетелства и за топлите отношения между починалия и неговите родители, като майка му още не е преживяла загубата на сина си, последвана и от тази на съпруга й. Отношенията между родителите и починалия се потвърждават и от другите две свидетелки, които излага, че той винаги е бил до тях.

За отношенията на починалия с брат му, всички разпитани свидетели сочат, че са били добри. Свидетелката Л. излага, че не същият е заминал за САЩ 4-5 години преди катастрофата и не го помни от момента, когято е бил в България. Свидетелката Х. мисли, че братът на починалия също е доста разстроен от загубата, като излага, че приживе, поради обстоятелството, че Г. е в чужбина, са се чували по телефона. Че винаги са поддържали връзка свидетелства и свидетелката И..

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на 3

Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена допълнителна писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и депозирания отказ от негова страна същият се преценява за допустим.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Шкода Рапид“, не е спорно по делото. Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и одобреното от съда споразумение, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.

Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическия състав на престъплението са установени, видно от постановената по НОХД № 301/2019 год. на ОС – Велико Търново присъда. Поради изложеното настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата /средна телесна повреда/ и вината на водача, като елементи от престъпния състав.

С оглед на гореизложената фактическа установеност и при липса на повдигнат спор относно причинната връзка между деянието и противоправния резултат, респективно при липса на въведено твърдение за съпричиняване, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при управление на МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Близката родствена връзка между ищците /преживяла съпруга, низходящи, възходящи/ и починалия е основание да се компенсират претърпените от тях страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек и от загубата на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищците вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и психическо преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен 4 паричния еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищците болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците /социално, физическо, психическо и емоционално/.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на произшествието - нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица – пар.4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от ищците през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата /така и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 142/01.10.2012 год. по т.д. № 957/2011 год. на ВКС, II ТО, № 189/04.07.2012 год. по т.д. № 634/2010 год. на ВКС, II ТО, № 73/1609.2013 год. по т.д.№ 964/2011 год. на ВКС, II ТО и други/.