Решение № 4686 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4686 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100509978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20031082/20.04.2022 г. по гр. д. № 50981/2020 г. по описа на СРС, 180 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника Ж. В. К. за заплати на ищеца сумите, както следва:1381,10 лева – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот с абонатен № 279814, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, район ****, бул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата, 318,33 лева – лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. – 07.10.2020 г., 35,71 лева – дялово разпределение за периода от м. 09.2017 – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 до окончателното плащане на сумата и 12.74 лева – мораторна лихва за периода от 30.10.2017 – 07.10.2020 г. и за осъждане на ответника Л. В. К. да заплати сумите, както следва: 460,37 лева (размер по молба л. 64) – доставена, но незаплатена 1 топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2019 г. за топлоснабден имот с абонатен № 279814, представляващ ап. 37, находящ се в гр. София, район ****, бул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, 106,11 лева – лихва за забава за периода от 30.10.2017 г. – 07.10.2020 г., 11,90 лева – дялово разпределение за периода от м. 09.2017 – 04.-2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 4,24 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2017 г. – 07.10.2020 г. като неоснователни.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25037518/10.05.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е налице облигационна връзка с ответниците Ж. К. и Л. К.. В хода на процеса били представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху процесния имот, в т.ч. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.04.2022 г. молба – декларация за откриване на партида и служебно извършена справка в регистъра на Национална база данни „Население“.

Неправилно съдът констатирал, че претенцията била предявена за апартамент № 37. От съвкупния анализ на доказателствата се установявало, че претенцията е за № 38. Допусната била техническа грешка, но имотът бил индивидуализиран с абонатен номер. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25056119/28.07.2022 г., подаден от Л. В. К., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 50981/2020 г. по описа на СРС, 180 състав е 2 образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Ж. В. К. и Л. В. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, бул. ****, ап. 37, с абонатен № 279814/инсталация № 4000314778. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2014 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, бул. ****, ап. 37, с абонатен № 279814/инсталация № 4000314778. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1841,47 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 47,62 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 30.10.2017 – 3

07.10.2020 г. ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 424,25 лева и 16,99 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми, като Ж. К. да заплати ¾ от сумата, а Л. К. – ¼., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Л. В. К. чрез особения си представител, с който заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер.

Заявява, че между страните не съществува облигационно правоотношение, че не е съществувал валиден договор за осъществяване на дялово разпределение, че уредите за дялово разпределение не са сертифицирани, че абонатната станция е изградена и въведена в експлоатация. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Съгласно чл. 31, ал. 1 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми 4 за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на изравнителните сметки.

Във връзка с установяване на правото на собственост върху топлоснабдения имот е представен Нотариален акт за собственост на апартамент № 48, т. II, рег. № 2211, нот. акт № 232/2002 г. на Нотариус Й.Л., с който В.Г. К. и Ж. В. К. по време на брака си са придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 38, находящ се в гр.

София, бул. ****. По заявление, подадено от В.Г. К. от 19.06.2002 г. е открита пардита да имота с абонатен № 279814. Установява се от извършена справка в Националната база данни Население, че В.Г. К. е починал и е оставил като наследници по закон Ж. В. К. – съпруга и Л. В. К. – син.

На 11.03.2002 г. етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. ****, бул. **** са избрали за дружество, което да извършва дялово разпределение – „Б. България“ ООД.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства за имот с абонатен № 279814 е изготвено заключение на съдебно - счетоводна експертиза, от която се установява, че абонатната станция в сградата на бл. 47 топлозахранва един вход, като общият топломер се отчитал по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество се приспадали технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределяла върху всички потребители за отопление (имот и сграда) и БГВ. Установява се, че в имота на ответниците през процесния период е имало три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като уредите били отчетени 25.04.2018 и 07.05.2019 г. с подпис на потребител. В процесния период била начислена служебно топлинна енергия за отоплително тяло в банята на база инсталирана мощност в размер на 1208 W, умножена по МСРС в размер на: за 17/18 на 1,339404 и за 18/19 – 1,88006 5 дел/Вт., умножена с енергията за единица редуцирано показание. Вещото лице установява, че през процесния период топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация била изчислена по приложимата формула на база пълна отопляема кубатура от 146 куб.м., към която е прибавена топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, надхвърлили инсталираната топлинна мощност. За процесния период нямало топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите на стълбището били демонтирани на 22.10.2001 г. В процесния имот били монтирани два водомера за топла вода, които били отчетени. Вещото лице дава заключение, че изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба 16-334/2007 г., както и че ИРРО са преминали метрологична проверка.

Изготвени били и изравнителни сметки, като за исковия период сумата за доплащане била 322,10 лева. От заключението се установява, че в процесния период общо изчислената сума е 1792,04 лева.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не се установява да са извършвани плащания за погасяване на суми по претендираната от дружеството главница. Стойността на услугата дялово разпределение била 47,62 лева.