Решение № 64 от 24.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ботевград, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241810200534 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. Б. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес АДРЕС, чрез адв. Д. Д. от АК Плевен, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 241204-000697/26.04.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, и за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН

№ 1085658/16.04.2024 г., НП № 24-1204000697/26.04.2024 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. Б., Д. Д., Г. Х. и М.И., се установява следната фактическа обстановка:

На 30.03.2024 г. в 11,43 часа, на автомагистрала Хемус, в района на 54-ти км, в посока от гр. София къвм гр. Варна, свид. Д. Д., заснел с видеорегистратора на управлявания от него автомобил, л.а. „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег. № № да се движи в лентата за принудително спиране и да изпреварва от дясната страна образувалия се трафик поради ремонт на тунел „Правешки ханове“. Свид. Д. изпратил писмо по електронна поща на МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, придружено с клип и скрийншот/ кадър от клипа, на който се вижда регистрационния номер/, от видеорегистратор за автомобил с рег. № №. Във връзка с получения сигнал, в ОДМВР, сектор Пътна полиция, била извършена проверка и било установено, че л.а. „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег. № № е собственост на И. Б. И., с адрес гАДРЕС. Същият бил поканен да се яви в сградата на ОДМВР София на 16.04.2024 г., в 11,00 часа за даване на сведение.

В своето сведение, рег. № 120400р-7967/16.04.2024 г., И. заявил, че на 30.03.2024 г., около 11,45 часа се е движил с личния си автомобил „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег. № № по АМ Хемус в посока към гр. Варна, като в района на 54 км поради задръстване, образувало се преди тунел „Правешки ханове“ решил да изпревари колоната от автомобили през лентата за аварийно спиране. В сведението си, И. е заявил още, че пътуващите с него съпруга и внучката му, както и самият той, са нямали здравословни проблеми, както и че автомобилът му е бил технически изправен.

На водачът И. Б. И. бил съставен АУАН серия GA с рег. № 1085658 от 16.04.2024 г. за нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП и за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП, който той подписал без възражения.

2

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

24-1204000697/26.04.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 30.03.2024 г., около 11,43 часа, по автомагистрала Хемус, с посока на движение от гр. София към гр. Варна, управлява лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ 4 матик“ с рег. № №, лична собственост, като в района на 54 км навлиза и се движи в лентата за принудително спиране, като изпреварва от дясната му страна образувалия се трафик, поради ремонт на тунел „Правешки ханове“, без да са налице условията, предвидени в ЗДвП/ техническа неизправност на автомобила или здравословни проблеми на водача или пътниците/, като създава непосредствена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и виновно е нарушил чл. 41, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.

5 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 150,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Исмайлов, който заявява, че причина за движението на жалбоподателя И. в аварайната лента е здравословното състояние на внучката му, която била с температура. В сведението, което е дал в хода на проверката, извършена от ОДМВР София, жалбоподателят И. е заявил, че той и пътниците не са имали здравословни проблеми.

Относно представения от жалбоподателя медицински документ – амбулаторен лист на М. Б.а И.а, съдът приема, че в посоченото в него време, тя е била прегледана в посоченото здравно заведение, и е била поставена мускулна инжекция урбазон, но не счита, че отразеното в него може да се приеме за причина за извършеното от жалбоподателя нарушение, имайки предвид следното:

Макар и настоящият съдебен състав да е без специални знания в 3 областта на медицината, е житейски разбираемо и ясно, от вписаното в амбулаторния лист, че при извършения на М. Б.а И.а на 30.03.2024 г., в 12,54 часа, от д-р Румяна Филипова-Чернева, преглед, е била установена лаеща кашлица, хрема, температура и втрисане.

Следва да бъде посочено, че едва в жалбата срещу наказателното постановление, И. Б. И. е изложил твърдения за здравословен проблем на внучката му М. И.а, за разлика от написаното от него в депозираното на 16.04.2024 г. сведение във връзка с извършената проверка , в което е заявил, че пътуващите с него съпруга и внучката му, както и самият той, са нямали здравословни проблеми, както и че автомобилът му е бил технически изправен.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.

44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на Д.ията е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща 4 доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Относно нарушението по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на технически проблем с превозното средство или негов или на пътниците здравословен проблем.

Не се доказаха твърденията на жалбоподателя за наличието на здравословен проблем на внучката му. От ангажираните доказателства в тази насока, а именно представения амбулаторен лист, не може да се изведен категоричен извод за наличие на здравословен проблем, който налага по спешност медицинска намеса.

Д.ието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а вероятно е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.

Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства 5 представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а Д.ието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Д.ието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.

Административното нарушение е формално, а не резултатно Д.ие, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по чл. 41, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП: „Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна“. От установената по делото фактическа обстановка се доказа, че на процесния ден в участъка на АМ "Хемус" в района на 54-ти км, преди тунел „Правешки ханове“ е имало образувана колона в двете ленти за движение, следователно и в дясната активна лента. Жалбоподателят, управлявайки собствения си автомобил, в лентата за принудително движение на АМ "Хемус" е изпреварвал отдясно, в нарушение на законовото изискване, образувалата се в дясна активна лента колона от автомобили, с което е създал непосредствена опасност за движението. Нарушението е такова на формално извършване, самото изпреварване отдясно винаги е от естество да създаде непосредствена опасност за движението.