Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 141/2023
Вид
Решение № 276
Подписан
06.08.2024
Състав
Веселина Вълева, Красимира Костова, Магдалена Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Г. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600141 по описа за 2023 година С присъда от 14.07.2022г. по н.о.х.д. №2260/2020г. по описа на СГС, подсъдимият Н. Р. Е. е признат за виновен в това, че на 13.10.2018г., около 01.20 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. 8-ми декември“, пред заведение „The Shots“ причинил по непредпазливост смъртта на Г. Р. А., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, чрез нанасяне на удар с юмрук в лява лицева част на главата му, с което му причинил счупване на горната челюст в ляво, като смъртта на А. е настъпила на ********г. във Военномедицинска академия МБАЛ, гр. София престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е оправдан по обвинението да е причинил смъртта на Г. Р.

А. умишлено, по хулигански подбуди, както и досежно правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК.

На осн. чл. 59, ал. 2, вр. 1 от НК е приспаднато времето, през което подс. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, времето през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР, считано от 13.10.2018 до 1

19.03.2021г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Със същата присъда първостепенният съд е уважил предявените от всеки от гражданските ищци и частни обвинители Е. А. С., Р. А. С. и Д. Р. А. граждански искове за обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди до размера на 100 000 лева за първите двама и до размера на 20 000 лева за Д. А., ведно със законната лихва от датата на деянието, като исковете в останалата част до размера на 200 000 лева са отхвърлени, като неоснователни.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подс. Е. са възложени направените по делото разноски, от които 5811.55 по сметка на СДВР, 4549.39 по сметка на СГС, както и 8 800 лева държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Е. е осъден и да заплати на гражданските ищци направените от тях разноски в размер на 2 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест, с които са ангажирани оплаквания за неправилност на съд. акт под формата на нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Нарушението на матер. закон е аргументирано с неправилна преквалификация на извършеното престъпление от такова по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК в престъпление по чл. 124, ал.1, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Нарушението на проц. закон е мотивирано с необсъждане на всички доказателства, както и с отказа на съда да уважи доказателствени искания на държавното обвинение, с което е ограничена възможността на прокурора да докаже обвинителната си теза. В последната категория са изтъкнати неуважаване претенцията на прокурора да бъде допуснат до повторен разпит свид. Я. Б., както и тази, формулирана в нарочна писмена молба, вещите лица Х. и П. по последната видео - техническа експертиза да бъдат изслушани и разпитани след непосредствено възпроизвеждане на файл с наименование „ch 01-20181013005121.mp4“, в следствие на което прокурорът бил лишен от възможността да зададе въпрос, по който не е отговорено в заключението, а именно: какви действия се наблюдават в 01:19:38-39 секунда на записа във файл „ch 01-20181013005121.mp4“, вижда ли се удар в този времеви интервал и с кого от намесените в конфликта лица е по – вероятно същият да се идентифицира - свид. Д., Я. Б. или подс. Е. файл с наименование „ch 0120181013005121.mp4“. Излагат се и подробни съображения за доказаност авторството на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс. Е., вкл. за очертана в обв. акт форма на вина - евентуален умисъл. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. Е. за престъпление по чл.

116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК или в условията на евентуалност, да 2 бъде увеличено наказанието, наложено за възприета от проверявания съд правна квалификация по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК до максималния му размер от 8 години. Моли се също въззивната инстанция да уважи предявените граждански искове в предявения им размер. В протеста са направени множество доказателствени искания.

Присъдата е оспорена и от частните обвинители и граждански ищци Е.

А. С., Р. А. С. и Д. Р. А., с въззивна жалба, подадена от повереника - адв. М., последвана от допълнителна въззивна жалба, изготвена от повереника адв. С..

В първата въззивна жалба декларативно се твърди, че присъдата е явно несправедлива и силно занижена. Иска се нейната отмяна в оправдателната част и признаване на подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр.1, вр. чл. 115 от НК. Във втората въззивна жалба, депозирана в протекла процедура по 323, ал. 1, т. 1 от НПК се твърди, че присъдата е явно несправедлива, неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, нарушение на материалния закон и силно занижаване на гражданско осъдителната част.

Настоява се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс. Е. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, като му бъде определено наказание над средния законоустановен размер и бъдат уважени в пълен размер предявените граждански искове, ведно със законната лихва от датата на деянието и направените разноски. Направено е и евентуално искане за изменение на присъдата, чрез увеличаване на наложеното наказание до предвидения в закона максимум в размер от 8 години.

Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната и гражданско осъдителната част е останал и подсъдимия Е. и я е оспорил с въззивна жалба, подадена чрез неговия защитник - адв. Д.. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушения на процесуалния и материалния закон, при противоречива фактическа обстановка, при недоказаност авторството на деянието, в противоречие на събраните доказателства и въз основа на негодни такива. Наложеното наказание било явно несправедливо. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан или евентуално делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Иска се още, ако не бъдат уважени горните две претенции, да бъде намалено наказанието и размерите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди. В допълнение към въззивна жалба, изготвено след запознаване с мотивите се ангажират подробни съображения за наведените пороци. Счита се, че съдът е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетели, на които е бил предоставен за разпознаване единствено подс. Е., но не и другите участници в конфликта, въпреки че част от белезите, които са били описани от същите тези свидетели не са били открити у подсъдимия. Изтъква се още, че след като не 3 са констатирани наранявания по ръцете на подс. Е., не той е лицето нанесло удара на пострадалия А., като в тази връзка се позовава на изпълнената съдебно - медицинска експертиза. Прави се подробен разбор на събраните по делото гласни доказателства и се оспорва анализът и оценката, дадена от решаващия съд. Изтъква се още, че е налице противоречие между фактите и изводите на съда. Поддържа се и, че съдът е изготвил противоречиви мотиви.

В заключение се счита, че съдът е стигнал до неправилни, необосновани и незаконосъобразни изводи и неправилно е признал подс. за виновен. Поради същата причина е наложил несправедливо и твърде високо наказание и неправилно е уважил гражданските искове.

В съдебно заседание представителят на Софийска А. поддържа депозирания протест и развитите в него доводи за постановяване на присъдата в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и оценка на доказателствата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание и на отмерените обезщетения на гражданските ищци. Намира, че приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115 от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Е.. Счита, че действията на подсъдимото лице, като външен израз на психическото му отношение към смъртоносния резултат показват, че той е целял не само засягането на телесната неприкосновеност на жертвата, но представното му съдържание е обхващало и смъртта на пострадалия смъртта й. Намира за безспорно установено, че на инкриминираната дата и място, подс. е нанесъл бърз, изненадващ силен удар с юмрук в лявата лицева половина в областта на челюстта на пострадалия А., вследствие на което последният е изгубил равновесие, паднал е на земята и е получил наранявания, от които по - късно е починал. Счита, че авторството и механизма на получаване на травматичните увреждания се установява от свидетелските показания на К. Ш., Н. М., С. И., А. Ч., Д., Б., Л. К., И. Е., С. С., И. Ц., Д. Б., Д. С., А. К., проведените очни ставки, писмените доказателства и доказателствени средства, приобщените веществени доказателства и експертните заключения, включително назначената и приобщена във въззивното съдебно следствие комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза. Оспорва и изводите на първата инстанция относно формата на вината, при която е извършено престъплението. Настоява, в подкрепа на извода за субективния състав на инкриминираното деяние, въззивната инстанция да отчете фактът, че подс. като бивш професионален спортист по бокс е съзнавал, че има боксьорска техника и сила на удара над обичайния за мъж с неговите дадености и е допускал, че този силен юмручен удар с дясна ръка, изпълнен след засилване замах с лява ръка и нанесен в главата на тичащия срещу него пострадал А., неизбежно ще предизвика извеждане на тялото на пострадалия от равновесие, падането му върху терена на глава и настъпването на несъвместимата с живота черепно мозъчна травма. Квалифициращият признак - убийство извършено по хулигански подбуди, обосновава със силата на удара - 386 кг. и 4 скоростта - 6,5 м/с изчислени в заключението на комплексна съдебномедицинска и техническа експертиза. В тази посока изтъква и липсата на лични отношения между подсъдимия и пострадалия и обстоятелството, че деянието е извършено на публично място, пред множество хора, с което е демонстрирано явно неуважение към обществото.

Пледира присъдата на СГС да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Е. да бъде признат за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 от НК и му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ над средния размер, предвиден в закона за това престъпление. Пледира също да бъдат уважени в пълен размер предявените граждански искове, като в тази връзка изтъква, че при определяне на обезщетенията за обезвреда, СГС е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Най - сетне заявява, че поддържа и искането в протеста, погрешно определено като „алтернативно“, а не като евентуално, както е направено сезиращия документ, за изменение на присъдата в санкционната й част, чрез увеличаване на наказанието „Лишаване от свобода“ до максимален размера на 8 години, при превес за отегчаващите вината обстоятелства – оттегляне на подсъдимия от мястото на престъплението преди идването на полиц. служители и неподаването на сигнал до тел. 112.