Решение № 597 от 01.06.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. П., 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103370 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу М. Я. Й. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№4, ап.9 ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление град София, ул.“Панайот Волов“№29, ет.3, представлявано от Я. Б. Я. твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и ответника М.Й. като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит №483133 от 15.10.2019г., по силата на която банката е отпуснала стоков кредит в размер на 1 760.73лв. за закупуване/ заплащане на стоки и / или услуги, продавани от „Технополис България“ЕАД . Сумата на кредита, представена за закупуване на стоките се усвоява еднократно , безкасова по сметка на търговеца. Кредитът е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва , 17 от които в размер на 131.80лв.

, а остатъкът в размер на 131.84лв. се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план. Твърди се, че неизплатената главница е в размер на 1687.86лв. Твърди се, че съгласно чл.6 от процесният договор за кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 40% годишно. Твърди се, че начислената и непогасена договорна лихва за периода 15.11.2019г. до 15.04.2021г. е в размер на 465.28лв. Твърди се, че на основание чл.12 от Общите условия на договора ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница, която да периода от 01.01.2020г./ датата на преустановяване на вноските по кредита до 21.05.2021г. / 1 датата на подаване на заявлението/ е в размер на 184.21лв. Крайният срок на договора е 15.04.2021г. датата на последната вноска по кредита. Твърди се, че с договор за покупкопродажба на вземания/ цесия/ от 17.06.2020г.между „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК 121830616 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД с ЕИК 202527341 и подписано допълнително споразумение от 22.07.2020г. с Приложение №1.1/22.07.2020г. по силата на което вземането е прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всикчи привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че „Банка ДСК“ЕАД е упълномощила ищеца в качеството си на цесионер от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 1 687.86лв., договорна лихва в размер на 465.28лв. за периода 15.11.2019г до 15.04.2021г., лихва за забава в размер на 184.21лв. за периода 01.01.2020г. до 21.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който единствено се инвокира възражение, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията. Останалите твърдения не се оспорват. Не се оспорват вземанията и по размер.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изплаща предстватилен. О същото е постъпило писмено становище, с което се поддържат исковете.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който поддържа писмения отговор.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2138/2021г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 21.06.2021г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1170/23.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът М. Я. Й. с ЕГН ********** /настоящ ответник/ да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД/ ищец по делото/ следните суми: главница в размер на 1 687.86лв., договорна лихва в размер на 465.28лв. за периода 15.11.2019г до 15.04.2021г., мораторна лихва в размер на 184.21лв. да периода 01.01.2020г до 21.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Видно от т.12 на заявлението вземането произтича от договор за стоков кредит№483133 от 15.10.2019г, сключен между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и М.Й. като кредитополучател, вземенето по който договор е прехвърлено на 22.07.2020г. с приложение №1.1 към договор за покупкопродажба от 17.06.2020г от „Банка ДСК“ЕАД на ищцовото дружество.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане 2

№4603 от 19.08.2021г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 25.08.2021г. и в едномесечния преклузивен срок,а именно на 24.09.2021г. заявителят е предявил настоящия иск

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 15.10.2019г. между „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК 121830616 като кредитор и М. Я. Й. с ЕГН ********** като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит №483133, по силата на който банката е отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 1760.73лв. за закупуване на определена стока от търговеца „Технополис България“ЕАД , а именно мобилен телефон IPHONE 11. Уговорено е между страните е, че срокът на договора е 18 месеца, считано от датата на усвояване на кредита както и е сумата по кредите, предоставена за закупуване на индивидуализираната в т.1 от договора стока се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца. Ответникът е поел насрещно задължение да върне кредита на 18 месечни погасителни вноски , 17 от които в размер на 131.80лв. и последна вноска в размер на 131.84лв. съгласно погасителен план,неразделна част от договора, който погасителен план видно от данните по делото е подписан и от двете страни.

Между страните няма спор, че банката – кредитор е изправна страна по правоотношението и че е изпълнила основното си задължение по договора като е превела на търговеца сумата за закупуване на описаната в договора стока. Този факт се установява и от приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които се установява, че кредитът е усвоен на 15.10.2019г. Кредитополучателят е декларирал писмено, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия с оглед вземане на информирано съгласие за сключване на процесния договор за кредит.

От приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се на лист 11-22 от делото, че на 17.06.2020г между „Банка ДСК“АД като продавач и ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения „ЕООД като купувач е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания с предмет съгласно т.1.1 всички дължими вземания на продавача по предоставени от него необезпечени стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210дни, които са просрочени и не се погасява надлежно , ведно с привилегиите и другите им принадлежности, включително и с изтекли лихви съгласно приемо-предавателен протокол по т.1.6. От приложената извадка от приемо-предавателния протокол е видно, че предмет на договора за цесия / съгласно позиция 5222 от протокола/ е и вземането на банката по договора за стоков кредит №483133 от 15.10.2019г., сключен с 3 ответника М. Я. Й..

Видно от данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е изготвил уведомително писмо до длъжника М. Я. Й. , съдържащо се на лист 21 от делото .

Липсват данни това уведомително писмо да е изпратено на длъжника.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебноикономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните . Вещото лице заключава, че по процесния договор за стоков кредит са извършени от длъжника следните плащания : на 18.11.2019г са платени 131.80лв., с които са погасени първата вноска за главница 72.87лв. и договорна лихва-58.93лв. На 15.12.2019г е отразено плащане в размер на 0.04лв., с което е погасена частично втората вноска за договорна лихва. След тази дата няма извършени плащания по кредита. Към датата на сключване на договора за цесия непогасените от ответника суми по договора за стоков кредит са както следва: главница в размер на 1687.86лв. и договорни лихви в размер на 465.28лв. Според вещото лице дължимата мораторна лихва върху непогасената главница за периода 01.01.2020г до 21.05.2021г е в размер на 237.73лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи :

При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет на ч.гр.д.№2138/2021г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1170 от 23.06.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.

Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 17.06.2020г. между него в качеството му на цесионер и „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616 в качеството и на цедент., както и допълнително споразумение от 22.07.2020г. към този договор.Тук е момента да се обсъди единственото възражение на ответницата, инвокирано в писмения отговор , а именно, че цесията не е произвела действие по отношение на нея поради несъобщаването и. Това възражение е неоснователно.

Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигането на съгласие , вземането преминава от цедента/ 4 неговия носител към този момент/ върху цесионера/ приобретателя на вземането. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня , когато то е било съобщено и на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването е с цел да се създаде достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има единствено и само отношение към въпроса на кого следва да плати длъжника при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти. Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването , доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не излага доводи , че е платил изцяло или отчасти остатъка на задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите си. Установи се, че той изобщо не е плащал погасителни вноски по отпуснатия му кредит след 18.11.2019г. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане.Цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея като съгласно практиката на ВКС – за надлежно съобщаване на цесията се приема и връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника/ какъвто е настоящия случай/.За пълното на изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора „ Банка ДСК“АД срещу него по процесния договор за стоков кредит да се извърши преди иницииране на заповедното производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу длъжника като е достатъчно уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в хода на производството по делото, което е напълно достатъчно, за да валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на длъжника за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има действие за длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но това не опровергава факта, че такова задължение съществува и е непогасено, както и че е прехвърлено от цедента на цесионера с факта на сключване на договора за цесия. Действително от изричният текст на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът/ предходния кредитор/ В т.см. решение №123 от 24.06.2009г по тълг.д.№12/2008г на ВКС. Това 5 разрешение намира приложение в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. Ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД/ в т.см.решение №156 от 30.11.2015г по т.д.