Решение № 272 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивни жалби на повереника на частните обвинители и граждански ищци А. П. и М. П. и на защитниците на подс. С. Р. срещу присъда от 13.11.2024 година, постановена по НОХД № 3186/2022 година на СГС, НО, 22-ри състав, с която подс. Р. е призната за виновна в това, че на 11.09.2021 година около 20.00 часа в ***, умишлено умъртвила Д. А. П. като убийството е извършено с особена жестокост, поР. което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК й е наложено наказание 16 (шестнадесет) години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг“ режим след приспадане на предварителното задържане по делото, считано от 12.09.2021 година до датата на постановяване на присъдата - 13.11.2024 година.

Със същата присъда СГС осъдил подс. Р. да заплати обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди на гражданските ищци А. П. и М.

П. в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева за всеки един от тях, ведно със 1 законната лихва, считано от 11.09.2021 година до окончателното погасяване на задължението и отхвърлил приетите за разглеждане искове за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер от по 10 000 (десет хиляди) лева за всеки един от ищците като недоказани по размер.

С присъдата съдът възложил на подс. Р. да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 7200 лв., както и по 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителни листове за всеки един от ищците.

Съдът не се е произнесъл с присъдата по веществените доказателства и по направените в хода на наказателното производство разноски.

В срока по чл. 319 НПК присъдата е обжалвана от повереника на частните обвинители и граждански ищци А. П. и М. П. като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно определен занижен размер на наказанието. До даване ход на делото в съдебно заседание повереникът е депозирал допълнение към въззивната жалба, в което е изложил подробни съображения във връзка с претендираната явна несправедлИ.ст на наложеното наказание и които се свързват с неправилна според жалбоподателите оценка от съда на изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, което надвишавало в значителна степен тази на обикновените случаи на престъпления по чл.116, ал.1 НК и личната степен на обществена опасност на подсъдимата Р.. Сочи се, че подсъдимата била хитра, пресметлива и съобразителна, склонна да се самонаранява, за да привлече внимание; че тя била напуснала дома си и започнала да живее самостоятелно от 12 годишна възраст; че не посещавала училище и изкарвала прехраната си чрез проституция; че била момиче, чиито приятелски кръг бил формиран изцяло от хора, които са на възрастта на родителите й или дори по-висока, включително самият пострадал П., с когото била в интимна връзка; че категорично била лишена от подкрепата на родителите си, напълно неглижирана от тях, не оказващи подкрепа и съдействие в нито един момент от жИ.та й, дори и когато е молила за помощ. Сочи се, че подсъдимата се е опитала да прикрие убийството, търсейки помощ от съседите и твърдейки, че приятелят й се е самонаранил, молейки ги да се обадят на Спешния телефон 112, но тези нейни действия категорично не били продиктувани от желание да 2 спаси жИ.та на умиращия Д. П., а провокирани от желанието й да се защити, да се предпази, да представи нещата по различен начин, за да може да се оневини. Деянието според жалбоподателите било извършено с изключителна агресия, бруталност, жестокост и престъпна настойчИ.ст. Подсъдимата часове наред нанасяла методично и целенасочено удари в различни области от тялото на убития, с поне два различни предмета, въпреки че той не бил в състояние да се защитава и въпреки безпомощното състояние, в което се е намирал. При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че пострадалият е бил в състояние, което го е лишавало от всякаква възможност да се защити, но пък през цялото време е могъл да разбира случващото се, да възприема и изпитва болките, причинени му от ударите, които му е нанасяла подсъдимата и да изживее в пълна степен случващият се ужас. С тези аргументи се настоява САС да отмени обжалваната присъда в частта относно размера на наложеното наказание и да наложи на подсъдимата Р. наказание лишаване от свобода в предвидения в закона максимум.

С жалбата и допълнението към нея не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК присъдата е обжалвана изцяло и от двама от защитниците на подс. С. Р. като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, прекомерност на наложеното наказание и на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. Независимо че в жалбата защитниците са заявили, че подробни доводи ще се изложат след запознаване с мотивите към присъдата, такива не са депозирани. В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна и неправилна и вместо това да бъде постановена нова, с която подс. Р. да бъде осъдена за престъпление по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК или по чл. 119, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК като бъде намалена сумата по предявения граждански иск, или при условие, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС, или да бъде намалено наложеното наказание.

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във 3 въззивното производство.

САС проведе въззивно съдебно следствие, в което назначи съдебнотехническа експертиза на представени от бащата на подс. Р. флаш-памет и постъпили от тел 112 записи на обаждания от подс. Р. в периода от 01.01.2021 година до 09.09.2021 година, разпит в качеството на свидетел на Р. Д. П., допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на пострадалия П., допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ по писмени данни за травматични увреждания на подс. Р..

Изискани бяха данни от тел 112 за постъпили от подс. Р. от друг телефонен номер обаждания в периода от 01.01.2021 година до 11.09.2021 година, назначена бе съдебно-техническа експертиза на получените записи, изслушан бе записът на тел 112 от 11.09.2021 година, назначена бе комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. Р., при която вещите лица да съобразят и новосъбраните доказателства и бяха изслушани обясненията на подс. Р..

В съдебни прения прокурорът от САС пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна. Счита, че след проведеното въззивно съдебно следствие всички спорни моменти са изяснени и изградената от подсъдимата в дадените пред въззивния съд обяснения защитна версия, според която тя била провокирана с насилие от пострадалия, че е извършила деянието в условията на неизбежна отбрана и алтернативно в условията на физиологичен афект, е напълно разколебана и опровергана от заключението на съдебномедицинска експертиза на подсъдимата, от което се установява, че причинените на подсъдимата телесни увреждания не са в резултат на душене или непосредствено нападение, а другите увреждания могат да се дължат и най-вероятно са получени в резултат охлузвания при физическо съприкосновение. Изяснено е, че подсъдимата не е била в състояние на физиологичен или кумулиран афект, поР. което не се е намирала в състояние на невменяемост или в стесняване на съзнанието, което да е повлияло върху преценка на нейната действия при извършване на умъртвителното деяние. Поддържа се, че правната квалификация, по която на подс. Р. й е повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115, ал. 1 от НК - да е извършила убийството с особена жестокост - е доказана, предвид нанесените 25 удара с нож по пострадалия в различни жизнено важни области на тялото, както и други 6 удара, причинени с друг неустановен предмет, 4 които са довели до смъртта на пострадалия П.. Счита, че определеното наказание от първата инстанция, а именно 16 години „лишаване от свобода“, с оглед възрастта на подсъдимата, характера и начина на извършване на умъртвителното деяние, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, е справедлИ. и в съответствие с разпоредбата на чл. 36 от НК, предвид тежкия престъпен резултат.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като тя не била протестирана от прокуратурата с искане за увеличаване на наказанието и това било пречка да бъде наложен максималният размер на наказанието лишаване от свобода. След предложен собствен анализ на събраните от двете инстанции доказателства се поддържат изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи за изключително високата степен на обществена опасност на деянието и личната степен на обществена опасност на подсъдимата.

Излагат се и съображения, че дадените от подс. Р. обяснения, в които твърди, че пострадалият П. я е възпрепятствал да ходи на училище, че я е подлагал на системен тормоз и физическо насилие, че под негово влияние е започнала да употребява алкохол, наркотици, а така също – да проституира, са опровергани от доказателствата по делото. Сочи, че честите битови скандали между двамата не могат да се приравнят на перманентен тормоз и насилие от страна на жертвата над подс. Р., която нито веднъж не била потърсила подкрепа от родителите си, респективно от баща си, не е поискала издаване на ограничителна заповед, не е потърсила помощ и от други институции, които помагат на жертвите на домашно насилие и няма данни след 01.05.2021 година да е подавала сигнали на тел. 112 за тормоз и насилие. Според повереника на фона на установените чести битови скандали между двамата, поведението на самата подсъдима било по-агресивно, ескалирало неведнъж и е стигнало до там, че тя нанесла удар с нож, който носела в чантата си непрекъснато, в ръката на пострадалия. Това наложило П. да търси медицинска помощ в Пирогов, но отказал да подаде жалба срещу нея.

Повереникът сочи, че според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза към датата на деянието подсъдимата не се е намирала в състояние на афект, както и че не е страдала от психическо разстройство, а също така, че е нямало причини, поР. които тя да е достигнала уникална афективна свръхнапрегнатост и които да са я 5 провокирали да реагира по този начин.

Частният обвинител и граждански ищец М. П. също счита, че обясненията на подс. Р., дадени във въззивното производство и описващи пострадалия П. в негативен план като лице, което се дрогира, злоупотребява с алкохол, което я е принуждавало да взема наркотици и да проституира, не се подкрепят от доказателствата по делото. Сочи, че синът й е бил много положително момче, отрасло в добра семейна среда, образовано, с 25 годишен стоматологичен положителен опит и с добра клиентела, поР. което не приема, че той се е дрогирал и разпространявал наркотици, още повече, че сама подс.

Р. не е съобщила това на полицията при обажданията й до тел 112, а всеки човек, който имал информация за подобни неща, бил длъжен да съобщи това и подсъдимата, която е била на 19 години, знае това и в този смисъл изборът за начина на жИ.т и за нейното поведение е неин, тя отговаря за собствения си жИ.т.

Според частния обвинител и граждански ищец А. П. първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието като убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. От годните доказателства се установявало, че пострадалият П. е умъртвяван в продължение на не помалко от 10 минути. Пледира, че най-точната квалификация на деянието е убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин, на лице, доведено до състояние на безпомощност при условията на домашно насилие, тъй като убийството е започнало над човек упоен, но все пак разбиращ какво става, който е бягал, не се е защитавал, ударите са по гърба, а не отпред, който се е опитвал да излезе извън апартамента, докато рухне на пода във всекидневната, където е бил довършен в състояние на пълна безпомощност.