Разпореждане № 4833 от 27.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4833 гр. Благоевград, 27.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210101964 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя “А изпълнителен директор, срещу длъжника А. Е. К., ЕГН **********, с настоящ адрес с. Ц...., за следните суми:

-306,78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/ - главница за периода от 10.01.2026 година до 10.05.2026 година;

-50,20 евро /петдесет евро и двадесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 10.01.2026г. до 10.05.2026г.;

-18,30 евро /осемнадесет евро и тридесет евроцента/ - мораторна лихва за периода от 11.01.2026 година до 14.07.2026 година;

-221,51 евро /двеста двадесет и едно евро и петдесет и един евроцента/ такса за периода от 01.10.2026 година до 10.05.2026 година по Договор за заем M, сключен между „М като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на „М/ от 30.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.07.2026г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени копие от цитираните договори.

Поради констатирани от съда нередовности, съдът с Разпореждане е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба, в която заявителят е уточнил, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на 1 чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от представения по делото Договор за заем Microcredit Online №8092-00261632 от 10.10.2025 година, сключен между „М заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемната сума от 600 лева/306,78 евро, обща сума за погасяване – 698,18 лева/356,97 евро, срок на договора - 7 месеца, дата на първо плащане 10.11.2025 година, фиксиран лихвен процент – 47,28 % и ГПР 59 %.

Видно от представения по делото договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online №8092-00261632 от 10.10.2025 година, сключен между „М... дружеството се е задължило да предостави на А. Е. К. пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ срещу заплащане от длъжника на сумата от 221,51 евро, за срок от 7 месеца, с вноска 31,64 евро, като предмет на договора е предоставяне на клиента на пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, както следва: Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Ми;

Безплатно усвояване на сумата в офис на М; Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПАС терминал; Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл или QR код; предоговаряне и разсрочване на заема;

Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право на участие в специални промоции.

Съдът намира, че посочената разпоредба от така сключения договор за допълнителни услуги, задължаващ потребителя да заплати цена за допълнителни услуги П са недействителни, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква плащане на комисионни, какъвто характер има уговореното възнаграждение, свързани с управлението и погасяване на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според съда, конкретните услуги, за които е уговорено заплащането на процесното възнаграждение, попадат под забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Действията по събиране респ. погасяване на дължимите погасителни вноски, в т.ч. предоговаряне и разсрочване на заема, представляват действия по управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК клаузата се явява нищожна като противоречаща на закона. По отношение на 2 услугите по „Разглеждане до минути“ и „Преференциално обслужване“ в договора и общите условия не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, не е ясно и в какво се изразява преференциалното обслужване респ. какво преимущество получава кредитополучателят срещу заплащането на таксата, поради което потребителят е поставен в невъзможност да прецени дали да се възползва или не от такава услуга, т.е. да прецени икономическите последици от сключването на договор с такава „услуга“. Услугата по „Право на участие в специални промоции“ пък изобщо не касае допълнителна услуга, свързана с договора, срещу която да се дължи такса.

Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Единствената цел, с която е сключен процесният Договор за допълнителни услуги към договора за кредит е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора (а по отношение на услугата даваща „право за участие в специални промоции“ и лишена от основание).

Предвид това, Договор за допълнителни услуги към договора за заем се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл.

21, ал. 1 ЗПК е изцяло недействителен.

Освен това, възнаграждението по договора за допълнителни услуги е уговорено общо, а не за всяка услуга, и като дължимо независимо от това дали клиентът ще се ползва от посочените услуги, поради което е нарушен принципът за справедливост и еквивалентност на престациите. Това е така, тъй като уговорката позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се оскъпява. Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП - същата противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Със сключването на допълнително споразумение се цели заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, определяща максималния размер на ГПР, поради което и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК уговорката е нищожна.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност - 59 %, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той.

Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги. Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да акцентира и 3 върху следното: от прочита на договора за кредит и свързания с него договор за допълнителни услуги се извежда заключение, че кредиторът не включва вземането за допълнителни услуги при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Невключването на вземането за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги към разходите по договора за кредит, следва да се окачестви като нелоялна и по -специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Видно от съдържанието на пакета, услугите са свързани пряко с договора за кредит и поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.

23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, заявителят в депозирана молба е декларирал, че от страна на длъжника не са извършени плащания по договора за кредит.

Предвид гореизложеното, и като взе предвид, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено единствено по отношение на претендираната главница от 306,78 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Заявлението следва да се отхвърли в останалата му част.

По отношение на разноските:

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 5,58 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,14 евро.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, Съдът

4

РАЗПОРЕДИ: