Определение № 2905 от 14.11.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2905 гр. Бургас, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501645 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. С. чрез адв. Момчил Ангелов Ангелов, САК срещу Определение №4823/13.08.2024г., постановено по гр.д. №2190/2024г. по описа на Районен съд Бургас в частта, с която е оставено без уважение направеното от И. И. С. възражение за местна неподсъдност на спора пред Районен съд Бургас. В жалбата се твърди, че макар детето да е с настоящ адрес във Федерална Република България, съобразно правилата на Регламент ЕС 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, е налице съгласие между страните делото да бъде гледано от български съд. Жалбоподателят обаче намира, че местно компетентен български съд е Софийският районен съд, а не както е приел в обжалваното си определение Бургаският районен съд. Излага съображения защо счита, че делото следва да бъде гледано в Софийски районен съд, сред които и това че детето няма настоящ адрес в района на Районен съд Бургас, ответникът и неговият пълномощник също са с настоящ адрес в гр. София.

Моли се за прекратяване на производството пред Районен съд Бургас и изпращане на делото за разглеждане от Софийски районен съд.

Постъпил е отговор на частната жалба от Я. М. Г., с който се изразява становище за правилност на преценката на Районен съд Бургас, че същият е международно, но и местно компетентен да разгледа предявените искови претенции, с оглед представеното по делото удостоверение за постоянен и настоящ адрес на детето в гр. Бургас.

1

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт– определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба на Я. М. Г. против И. И. С., с която са предявени обективно кумулативни искове с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на определените с Решение №299/23.02.2018г. по гр.д. №6045/2017г. по описа на Районен съд Бургас мерки относно местоживеенето на детето Ивет И.а Сабаджиева, постановения режим на лични отношения на детето с бащата, издръжката, която същият е осъден да заплаща, както и по чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. В исковата молба е изложено, че след постановяване на това решение ищцата, заедно с детето, след уведомяване на бащата, са се установили да живеят в Германия, където са и понастоящем. Посочено е, че детето е посещавало детска градина, а сега ходи на училище, като именно това са част от обстоятелствата, обосноваващи необходимостта от изменение на постановеното решение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. С. не е оспорил, че детето понастоящем живее и има настоящ адрес във ФРГ, като е посочил, че предвид изричното съгласие делото да се разглежда от български съд, то няма пречка същото да бъде гледано от него. Въпреки това е изложил твърдения, че компетентен по правилата на местната подсъдност е Софийски районен съд, а не Районен съд Бургас. В срока за отговор ответникът е предявил и насрещни искове с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 127, ал. 2 от СК.

Във връзка с дадени от съда указания, ищцата е взела становище с вх.

№28045/04.07.2024г. по направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора пред Районен съд Бургас като е застъпила тезата, че определящо за местната подсъдност на делото е постоянния и настоящ адрес на детето в Република България. В подкрепа на изложеното са представени удостоверения от 01.07.2024г. за постоянен и настоящ адрес на детето, видно от които от 11.03.2016г. детето е с вписани адреси гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ №113, вх. 3, ет. 4.

С определението си по чл. 140 от ГПК районният съд е отхвърлил възражението на И. И. С. за местна неподсъдност на делото, като е посочил, че въпреки твърденията на страните, че детето трайно живее на територията на Република Германия, с оглед желанието им и липсата на противопоставяне спорът да бъде гледан от български съд е налице пророгация на компетентност, съгласно правилата на Регламент ЕС 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. Изложил е още, че доколкото нормите на международното право не уреждат местната подсъдност на споровете за родителските права, то 2 същата следва да се подведе под императивните изисквания на законодателството на държавата-членка, чийто съд разглежда спора. С оглед на което е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, спорът следва да се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, съгласно представеното удостоверение по делото.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на районния съд и намира същите за правилни. Вярно е, че според трайната и последователна практика на ВКС за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, като не се взима предвид формалния признак - регистрацията по ЗГР. В случая обаче предвид признанието на страните, че понастоящем фактическото жителство на детето е във ФРГ и изразеното от тях съгласие въпреки това делото да бъде гледано от български съд, то местната компетентност на българския съд следва да бъде определена именно на база формалният признак по ЗГР /районният съд по настоящ адрес на детето/, заложен в разпоредбите на чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2 от СК. От представените по делото удостоверения е видно, че за постоянен и настоящ адрес на детето в Република България е вписан адресът, на който детето е живяло в гр. Бургас преди установяването си във ФРГ, поради което и съобразно предвидената специалната подсъдност на тези искове компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях е именно Районен съд Бургас.

Ето защо и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4823/13.08.2024г., постановено по гр.д. №2190/2024г. по описа на Районен със Бургас в частта, с която е оставено без уважение направеното от И. И. С. възражение за местна неподсъдност на спора пред Районен съд Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3