Решение № 23343 от 25.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23343 гр. София, 25.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110165940 по описа за 2021 година

Производството е образувано по о с ъ д и т е л н и искове на

„Т****************я” ЕАД, които съгласно депозираната уточнителна молба (л. 50 от делото) са предявени против ответника А. **************** Г. в качеството му на наследник на длъжника /съсобственик/ за процесните задължения и период - А. А. Г., и са за следните твърдени задължения: 3 752 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 46,62 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2022 г., 4 6 , 6 2 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.10.2018 г.-30.04.2020 г.; ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане; 9,69 лв. – законна лихва за забава за периода 31.10.2018-19.10.2021 г.

От името на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител. Исковете се оспорват с възражения, сред които и че ответникът не е клиент на ищеца, както и възражение за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят документи за отчет.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Облигационната връзка с ищеца по повод доставката на топлинна енергия за битови нужди възниква по силата на закона – въз основа на 1 предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявлениедекларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът „Т****************я” ЕАД няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Отбелязва се от съда, че в случая отговорност на ответника се претендира не за лични задължения, а за непогасени задължения на неговия син А. А. Г.. Последният е имал качеството на клиент на топлинна енергия за обекта, за който се твърди топлоснабдяване, като собственик на имота по наследство от Боряна Орачева – майка. Правото на собственост се установява от представения заедно с исковата молба Списък на етажните собственици, който документ съдържа положен за Боряна подпис като собственик на посочения апартамент.

Според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническата експертиза, които не са оспорени от ответника се установява, че начислените задължения включват топлинна енергия за отопление за дистанционно отчитани 4 броя радиатори с индивидуални разпределители, такса „сградна инсталация“ и отчитан на място 1 водомер.

По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът кредитира направения със заключението на СТЕ извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията, като действителния размер на задълженията е този, следващ след намаляване със сумата на прогнозно начислените в повече от реалното потребление задължения като общият размер на главницата за действителното потребление възлиза на сумата 3749,23 лв. - само за процесния период и без цена за услугата дялово разпределение.

2

Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията, изискуеми към 19.11.2021 г. – три години преди подаване на исковата молба. Съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него.

Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) за периода 01.05.2018 г. -30.09.2018 г. – общо в размер на 17,10 лв.

Не са погасени по давност задължения за периода 01.10.2018 г.30.04.2020 г., а именно – в размер на 3732,13 лв. (главница = 3749,23 лв. – 17,10 лв.), за колкото искът за главница за топлинна енергия се явява частично основателен.

Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че непогасеният по давност остатък е в размер на 46,37 лв. – лихви за забава.

За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т****************я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Т****************я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума 46,62 лв. представлява дължимият размер, като законната лихва е в размер на 9,69 лв. (колкото се претендира от ищеца и е в по-нисък размер от установеното от ССЕ –9,90 ЛВ.)

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски е частично основателна - за сумата 1291,80 лв. (от общо в размер на 1501,94 лв.) Мотивиран от горното, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. **************** Г., гражданин на Руската федерация, роден на 19.08.1959 г., в качеството му на наследник на длъжника за процесните задължения и период - А. А. Г. с ЕГН **********, да заплати на „Т****************Я” ЕАД с ЕИК 831609046 във връзка с топлоснабдяване на имот с аб.№ 205626 сумите: 3 732,13 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.10.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 46,37 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2022 г., 46,62 лв.

– за услуга „дялово разпределение” за периода 01.10.2018 г.-30.04.2020 г.; ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане; 9,69 лв. – законна лихва за забава за периода 31.10.2018-19.10.2021 г., както и сумата 1291,80 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените „Т****************Я” ЕАД искове за заплащане на: стойност на топлинна енергия – за разликата над 3 732,13 лв. до 3 752 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.09.2018 г., както и за лихви относно главница за топлинна енергия – за разликата над 46,37 лв. до 46,62 лв.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т****************я” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4