Протокол № 268 от 20.08.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1136/2021
- Вид
- Протокол № 268
- Подписан
- 20.08.2021
- В сила
- 20.08.2021
- Състав
- Димчо Генев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
ПРОТОКОЛ
№ 268 гр. Ямбол , 18.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Димчо Г. Димов при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20212330101136 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, редовно призовани за днешното с.з., не се явява законен представител. За същата, в качеството на процесуален такъв по пълномощие се явява юриск. А., редовно упълномощен по делото от по-рано.
Заинт. страни Г. Г. Г. и П. Т. Г., редовно призовани, се явяват лично и с адв. В. Д. от АК – С..
Заинт. страна Г. Н. К., редовно призован, не се явява. За него, в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. И. М. от АК – Б., редовно упълномощена по делото от по-рано.
За съдебно заседание се води и детето М. Г. К. от лицата Г. Г. Г. и П. Т.
Г., което се намира пред съдебна зала.
В с.з. се явява социален работник от ДСП-Ямбол, от ОДЗ - Г. Д. Н..
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Моля да бъде даден ход на делото.
1
Адв. М.: Не са налице процесуални пречки.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки задаване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Юриск. А.: Поддържам молбата на ДСП – Ямбол.
Адв. Д.: Изцяло се присъединявам към молбата на ДСП – Ямбол.
Адв. М.: Аз оспорвам основателността на така напревоното искане за настаняване на децата при техните баба и дядо по майчина линия. Така направеното от мен оспорване, аз ще моля да уважите, както и правя искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще установяват какви са отношенията, действителните отношения между бащата Г.К. е неговата дъщеря М. и правя това искане във връзка с твърденията, които са от преписката от страна на Социално подпомагане, че това е дете в риск, предвид агресивното поведение от страна на бащата, че е бил указван психически тормоз върху детето, обиди, нападки, грубо отношение. Единият свидетел е човек, който е в близки приятелски отношения със семейството.
Има преки и непосредствени наблюдения между отношенията между бащата и М., а другият човек е дядото на М. по бащина линия. Водим и двамата днес.
Адв. Д.: Уважаеми Председател, аз се противопоставям на така заявеното доказателствено искане по съображения, които ще изложа, и въпреки че не сме във фазата на доказване и искам да заявя нови обстоятелства, които са нововъзникнали и са от значение за изясняване на всички обстоятелства по делото. По така направеното искане, моля да го ставите без уважение по следните обстоятелства: на първо място, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, страната трябва да установи положителните твърдения, които е навела. Става 2 въпрос за дете в риск в резултат на установено домашно насилие от страна на бащата, и то по отношение на двете му деца, като в настоящото производство е спрямо детето М.. На следващо място, процесуалният представител на заинтересованата страна не посочи обстоятелства и факти, които ще се установяват при разпита на тези двама свидетели, посочи въпроси, които те ще установяват, които не са относими към настоящия момент. Същата обясни, че води свидетели, които ще установяват какви били отношенията между детето и бащата, като първо не се уточнява какви са били тези отношения, това не е факт, това е въпрос. Отношенията между бащата и детето са определени, това твърдение не съдържа факт, а въпрос. Би следвало страна да доказва факти и обстоятелства, които са относими към предмета на спора, с който е сезиран съда, това са факти и обстоятелства във връзка с същественото домашно насилие, настъпили. След като страната не посочва за какви факти и обстоятелства с конкретика и на конкретна дата желае да се разпитат свидетелите, то на основание чл.156 от ГПК, това доказателствено искане следва да се остави без уважение, доколкото доказателственото искане е за установяване на определени факти, то страната трябва да изложи тези факти, кога са се осъществили, за да могат, както страните, така и съда да изрази становище по допустимостта и тяхната относимост, защото не всички факти са относими към настоящия спор. На тези съображения, моля да оставите това доказателствено искане без уважение. На следващо място, аз заявявам наличието на нови обстоятелства, възникнали след образуване на настоящото производство. По отношение на двете деца е налице решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, и има издадена заповед за защита № *** г., колежката е запозната, защото е подала въззивна жалба, по силата на което решение, е установено, че има осъществено домашно насилие спрямо двете деца от страна на бащата и са поставени мерки за закрила за срок от 18 месеца.
Представям и моля да приемете и нововъзникнало обстоятелство, решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на ЯРС, по отношение на детето Г.Г. К., влязло в законна сила, съдът може да го провери и служебно, с което решение, детето е настанено при доверителите ми. Тези факти и обстоятелства ги заявяваме в следния смисъл: на основание чл.28, ал.5 от ЗЗДетето, съдът, с решението си по повод инициирано производство за настаняване на детето по съдебен ред, следва да посочи срока на настаняване, т.е. в закона няма посочен конкретен срок, 3 поради което този срок подлежи на преценка от съда за всеки конкретен случай. Но предвид обстоятелството, че имаме издадена заповед за незабавна защита, има постановено решение по дело за домашно насилие по което също е издадена заповед за защита и са постановени мерки на закрила за срок от 18 месеца, ние считаме, че минималният срок, за който следва да бъде настанено детето по настоящото производство е 18 месеца, като считам, че е в интерес на детето този срок да бъде увеличен от претендирания от ДСП – Ямбол от 6 месеца на 18 месеца. Представеното решение по отношение на детето Г.Г. К., който е брат на М., а именно, че е настанен при доверителите ми, е предпоставка категорично да се зачете интереса на децата, а именно те да бъдат заедно и да не бъдат разделени, като не са налице факти и обстоятелства, които да налагат или предполагат те да бъдат разделени. При изслушване на детето съдът сам ще се убеди доколко двете деца са свързани и загрижени едно за друго. Представям тези доказателства, които навеждат нововъзникнали обстоятелства, по реда на чл.147 от ГПК.
Юриск.А.: Относно направеното искане за събиране на гласни доказателства с оглед установяване именно отношенията на бащата спрямо детето, считам, че то е неотносимо към предмета на настоящото дело, с оглед установените факти и обстоятелства, че детето е било обект на домашно насилие и е издадена съответната заповед за защита. Считам, че не следва да бъде уважено направеното искане за допускане на гласни доказателства. По отношение на искането, направено от другата заинтересована страна, срокът за настаняване на бъде увеличен на 18 месеца, съдът ще вземе след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, както и становището на ОДЗ, но към настоящия момент считам, че той следва да бъде 6 месеца.
Адв. М.: По отношение на възраженията, които направиха за допускане на гласни доказателства, аз считам, че такива следва да бъдат допуснати, защото в настоящото производство, следва да бъде установено обективната истина дали действително е налице „дете в риск“. С ясното съзнание, че настоящото съдебно производство се води, основавайки се основно на издадена вече заповед за домашно насилие, аз ще моля, съдът да съобрази, че тази заповед, на първо място, тя беше издадена въз основа на декларация по 4 чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Формално, такъв е закона, не се изчаква постановяване на съдебно решение. Не може да не съобразим факта, че това съдебно решение не е влязло в законна сила, тъй като то е обжалвано. За мене като адвокат на ответника, първоинстанционният съд, далеч съм да критикувам работата на съда, но аз считам, че бяха допуснати много процесуални нарушения, които доведоха до едно неправилно съдебно решение, но закона допуска едно предварително издаване на заповед на защита, бих казала че това е една ограничителна заповед. Представена сега от страна на колегата, това не нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.147 от ГПК. Не е нововъзникнало по отношение на определения срок за детето Г.Г. К.. Това е въпрос по същество. Какъв ще бъде срока за едното дете, и какъв за другото дете. Но специално за гласните доказателства, аз мисля, че точно дядото и приятел на бащата, и двамата следва да бъдат изслушани, за да се даде отговор на въпроси, тези свидетели били ли са свидетели на агресивно отношение на бащата към децата, как са били гледани, били ли са обиждани, имало ли е психическо насилие спрямо тези деца. За установяване на обективната истина дали това дете наистина е в риск, това ще окаже влияние дори и върху срока, който ще бъде евентуално определен от съда. Съдът трябва да си изгради представа действително ли тези деца са поставени в риск от баща си.
Адв. Д.: На първо място, считам, че така направено изявление от страна колегата, отново не съдържа факти. „Как са били гледани децата?“ Това е въпрос. Как ги е гледал бащата, дали е имало осъществено насилие. Това не е факт.
На основание чл.146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по ИМ на ДСП – гр. Ямбол, представлявано от директора М. И. С., с която молба се поддържа, че детето М. Г. К. е „дете в риск“ по смисъла на пар.11, т. 11, б. „В“ от ДРЗЗДетето, тъй като майката на детето е починала, а спрямо бащата е издадена от страна на ЯРС заповед за незабавна защита № *** г., с която Г. Н. К. е задължен да се 5 въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетните деца М. Г.
К. и Г.Г. К. и на същия е забранено да приближава жилището, в което живеят двете деца в гр. Я. и училището, в което учат в гр. Я.. Сочи се, че лицата Г. Г.
Г. и П. Т. Г. – баба и дядо по майчина линия на детето са в състояние да осигурят на детето стабилна среда и да задоволят неговите потребности. На тия съображения се претендира от съда да настани детето М. Г. К. в семейството на Г. Г. Г. и П. Т. Г., и двамата от гр. Я. за срок от 6 месеца или до настъпването на обстоятелства, водещи до промяна на мярка за закрила. В с.з. процесуалния представител на заинтересованите страни Г. Г. Г. и П. Т. Г. поддържа подадената молба от ДСП – гр. Ямбол, като в допълнение изразява становище, че срокът за настаняване на детето следва да бъде за 18 месеца, с оглед новите обстоятелства по делото, а именно постановено решение по дело за домашно насилие и издадена заповед за закрила. Представя допълнителни писмени доказателства решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. и заповед за защита № *** г. постановени по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Процесуалният представител на заинтересованата страна Г. Н. К. оспорва ИМ на ДСП – Ямбол и прави доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, които водят за днешното с.з.
Съдът УКАЗВА, че в тежест на ДСП - Ямбол е да докаже твърдението, че детето М. Г. К. е „дете в риск“ по смисъла на закона.
Досежно направените искания от заинтересованите страни Г. Г. Г. и П. Т.
Г., съдът счита, че същите са допустими, представените като писмени доказателства решения и заповед за защита от домашно насилие са относими към предмета на настоящото дело, а и настоящото дело има за предмет права и законни интереси на детето, поради което съдът не е обвързан с преклузия за събиране на доказателства по делото.
Досежно искането на процесуалния представител на заинтересованата страна Г. Н. К., съдът намира за ненужно и неотносимо, доколкото молбата на ДСП – Ямбол, в която обосновават искане за настаняване на детето извън 6 семейството, при неговите баба и дядо по майчина линия, се основава единствено и само на факта, че срещу Г. Н. К. е била издадена заповед за незабавна защита. Никъде в молбата не се излагат аргументи, че бащата на детето представлява риск за същото, че същият е в невъзможност да осигури отглеждането и възпитанието на детето, а единствено и само на факта и обстоятелството, че срещу него има издадена заповед за незабавна защита, а майката е починала. Обстоятелството дали е била издадена или не може да се установи в представените по делото писмени доказателства.