Определение № 3868 от 04.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3868 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Пламен Стоев

Здравка Първанова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002100886 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 5843 от 04.08.2017 г. по в. гр. д. № 3810/2014 г. на Софийския градски съд, с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 30.08.2013 г. по гр. д. № 23002/2011 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. М. Н. против И. Г. Г. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5100 лв. (частичен иск от 800 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изказване на ответника по н. о. х. д. № 8157/2010 г.на Софийския районен съд.

От събраните по делото доказателства е установено, че на ищеца в първоинстанционното производство Н. М. Н. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК, като въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 8157/2010 г. по описа на Софийския районен съд. На 01.11.2010 г. е проведено открито съдебно заседание, като изявленията на съда и страните са обективирани в протокол. В него е отразено, че ищецът е присъствал на заседанието в качеството си на подсъдим, заедно с адвокатите В., Б., Т. и Г., в качеството им на пълномощници. Сочената за пострадала в обвинителния акт Р. В. е представлявана в производството от адв. И. Г. – ответник по настоящото дело. В качеството му на пълномощник същият е заявил: „Споделям заявеното от прокурора. Не са налице пречки за прекратяване на наказателното производство. Този 1 въпрос е изследван и преди от съдията-докладчик, няма предпоставки за връщане на делото на досъдебното производство. Подсъдимият е получил парите и въвел в заблуждение моята доверителка. С оглед размера на вредата, в нашия случай считам, че не следва делото да се връща на СРП“. В протокола липсват отбелязани други изявления на адв. И. Г.. Съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, поведението му следва да е противоправно, т. е. в противоречие с правна норма, добрите нрави или морала. В случая посоченото наказателно дело е образувано въз основа на обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Н. Н. за деяние по чл. 209, ал.1, пр.1 НК - измама.

Явяващият се в съдебна зала пълномощник на пострадалата от това престъпление следва да поддържа обвинението и не е противоправно поведението му, ако изкаже становище за наличие на вина у подведения под отговорност. Поведението на процесуалния представител, изразяващо се в становище по искане на прекратяване на делото, не може да се счете за противоправно, ако то е в рамките на вече повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че при съвкупната оценка на ситуацията, липсват дори индиции, че изразите са отправени умишлено при нарушаването етичните стандарти за добросъвестното упражняване на адвокатската професия - с единствената цел да уязвят ищеца. Действително, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Б., Н. Г. и Б. К., които въззивния съд е приел за достоверни, се установява наличието на някакви твърдения, които ответникът е направил преди съдебното заседание, но същите не са предмет на настоящото дело, тъй като в исковата си молба и уточнението към нея от 04.06.2012 г. ищецът е заявил, че твърденията, които са го увредили, са отправени на 01.11.2010 г. в съдебно заседание по н. о. х. д. № 8157/2018 г. на Софийски районен съд. В тази насока са изложени съображения, че с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, съдът следва да се произнесе само по предявеното спорно материално право, което е очертано с неговите правопораждащи юридически факти и предметно съдържание.

Произнасянето по различни факти, които ищецът не твърди, би било не само нарушение на този принцип, но и би осуетило защитата на ответника, защото той се защитава срещу фактите, които се твърдят в исковата молба. В заключение въззивният съд е достигнал до извода, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение от страна на ответника и не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че са налице основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.

„Представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване, обстоятелството, че при грубо нарушение на задълженията на въззивния съдебен състав да установят обективната истина, залегнала в чл. 10 ГПК, чл. 7 ЗСВ, чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, въззивният съдебен състав не е събрал доказателствата, за които своевременно са предявени от ищцовата страна доказателствени искания във въззивната жалба и които ако бяха събрани щяха да доведат до коренно противоположни фактически и правни изводи“; 2. „Длъжен ли е 2 българският държавен съд да уважи деликтен иск, чрез който несъмнено се доказва, че в процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт се установява, че са разпространявани неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, чрез различни способи на „Активно мероприятие“, така че да са практически разпространени сред огромен и неограничен кръг от хора и несъобразяването на визираните обстоятелства от въззивния съд, представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание“; 3. „Допустимо ли е адвокат - процесуален представител чрез злоупотреба с процесуални права, включително да излага неистини пред съд, включително участвайки в зловещо „Активно мероприятие”, да разпространява, включително и в съдебни зали, неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, включително чрез извършване на деликти, включително и на деликти, съдържащи престъпления и неправомерната преценка на визираните обстоятелства на въззивния съд, представлява ли, както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание“; 4. „Представлява ли както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съд съвсем невярно, неправомерно и необосновано твърди, че обжалваните и реално неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, уж не били позорни и унизителни“; 5.

„Представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав изцяло е игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачавал и извращавал, с цел да създаде псевдомотиви за неверните фактически и правни псевдоизводи“; 6.

„Неизпълнението на задълженията на съдебния състав по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички доводи на ищцовата страна изложени във въззивната жалба и да изясни кои от тях приема, и кои не и каква причина, както и да обсъди всички доказателства по делото представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“; 7. „Неизпълнението на задълженията на българската държава да осигури „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“; 8. „Представлява ли, както основание за допускане на касационно обжалване, така и касационно отменително основание обстоятелството, че въззивният съдебен състав не е отчел обстоятелството, че из между елементите на процесния сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт, са и клеветническите твърдения, което не е отчетено от въззивния съдебен състав, нито спецификата на клеветническите твърдения, нито редът за тяхното доказване“; 9.

„Неизпълнението на основните задължения произтичащи от Правото на Европейския съюз, както и от международното право (Европейската конвенция защита на правата на човека и основните свободи) представлява ли, както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване“; 10. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване факта, че въззивният съдебен състав, с цел да избави ответника от следващата му се деликтна 3 отговорност, игнорира основните елементи на процесния деликт, включително разпространяването от ответника на всевъзможни места на процесните неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения, включително в съдебните коридори, в съдебните сгради, в питейни заведения и т. н.“; 11. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав, с цел да избави ответника от следващата му се деликтна отговорност, си позволява да игнорира автентичното тълкуване от ищеца на собствената му воля и да изопачава и да тълкува стеснително автентичната воля на ищеца, като достига дори до абсурда да бъде бъдело вписано в съдебното решение, че едва ли не ищецът не желае в настоящото производство да му бъде присъдено деликтно обезщетение за всички проявни форми на разпространение на процесиите неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения от ответника, които са извършвани извън съдебно заседание на 01.11.2010 г., включително разпространяване в съдебните коридори, съдебната сграда и т. н.“; 12.

„Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че въззивният съдебен състав чрез софистическото тълкуване, с което съдебният състав цели да избави ответника от следващата му се деликтна отговорност като дори включително в нарушение на константната практика на ВКС, всякакви твърдения, че едва ли не ответникът бил имал право да злоупотребява безнаказано с процесуални права, включително дори да извършва престъпления и деликти“; 13.

„Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че в нарушение на основния принцип на правото въззивния съдебен състав черпи права за ответника - деликвент именно от собственото си противоправно поведение“; 14. „Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване фактът, че както първоинстанционният съдебен състав, така и въззивният съдебен състав, не са изготвили пълен доклад по смисъла на чл. 146 ГПК (въпреки изричното искане предявено включително и във въззивната жалба), не е конкретизиран пълния предмет на доказване по делото“; 15.

„Представлява ли както касационно отменително основание, така и основание за допускане на касационно обжалване обстоятелството, че въззивният съдебен състав изобщо не е обсъдил по реда на чл. 236, ал. 3 ГПК основния довод във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е постановено от незаконен състав и неправомерно е „потвърдено“ от въззивния съдебен състав съдебно решение, което е подписано от първоинстанционния съдия, който не представлява „независим и безпристрастен съд“, и за когото са налице нормативно установените забрани да участва под каквато й да било форма в настоящето съдебно производство, нормативно установени в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 7 ЗСВ и чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК“; 16.