Решение № 212 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602584 по описа за 2023 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от М. М. А., ЕГН **********, частен тъжител против ПРИСЪДА, постановена от Софийски районен съд на 05.12.2022 година, по НЧХД № 12329/2020 година, с която подсъдимият Т. К. К., ЕГН ********** е признат за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

182 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Съдът е признал подсъдимия за невиновен за това, че в периода от 17.09.2019 г. до 11.08.2020г. в условията на продължавано престъпление с общо девет деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което е определен режим на упражняването на лични контакти на бащата – Т. К. К. с детето – В.Т.К., както следва:

На 17.09.2019г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като взел детето извън дните, определени му за упражняване на лични контакти пред жилището му в гр. София, ж.к. „Дружба – 2“;

На 26.09.2019г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични 1 контакти с детето – В.Т.К., като взел детето от 55 СУ „П. Каравелов“ извън дните, определени му за упражняване на лични контакти;

На 03.10.2019г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като взел детето от 55 СУ „П. Каравелов“ извън дните, определени му за упражняване на лични контакти;

На 11.10.2019г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като взел детето от 55 СУ „П. Каравелов“ извън дните, определени му за упражняване на лични контакти;

На 04.04.2020г. в 10.00 часа в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като не взел детето от дома на майката М.

А. в гр. София, ж.к. „****;

На 05.04.2020г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като не върнал детето в 18.00 часа на адреса на майката М. А. в гр. София, ж.к. „****;

На 01.05.2020г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като взел детето извън дните, определени му за упражняване на лични контакти;

На 31.07.2020г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като след като упражнил летния си режим на контакти с детето, не го върнал на адреса на майката М. А. в гр. София, ж.к.

„**** преди началото на летния й годишен отпуск;

За времето от 06.08.2020г. до 11.08.2020г. в гр. София не изпълнил съдебно решение № 13976/02.09.2016г., с което му е определен режим на упражняването на лични контакти с детето – В.Т.К., като задържал детето при себе си извън определения му режим на осъществяване на лични контакти.

Във въззивната си жалба, частната тъжителка твърди, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и неправилна и моли отмяната й и постановяване на друга, с която К. бъде признат за виновен и осъден.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в която доводите на частната тъжителка са доразвити и обогатени.

Постъпило е и възражение по въззивната жалба от подсъдимия Т. К. К..

Поддържа становището за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваната присъда.

В съдебно заседание, частната тъжителка лично и чрез повереникът й релевираха доводи в подкрепа на жалбата.

Защитникът на подсъдимия изложи съображения в обратна насока.

Пред въззивната инстанция бяха събрани нови писмени доказателства:

Решение № 13976/02.09.2016г. по гражданско дело № 78129/2015г. по описа на СГС, III ГО, 139 състав, в сила от 11.10.2016г.

2

Социален доклад № ПР/Д-С-СЛ/253-001 от 13.07.2023 година.

Досие на детето В.Т.К., съставено от Агенция за социално подпомагане – ДСП Слатина.

Протокол № 18335/13.07.2023 година на СРС.

Писмо до ДСП Оборище.

Направление № НП/Д-С-СЛ-037/30.08.2023 ГОДИНА.

Писмо от ДСП Оборище.

Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-С-СЛ/267/26.04.22 година.

Доклад от център „Отворена врата“.

Доклади от детски контактен център.

Заповед за незабавна защита.

Разписка от 21.11.2023 година, в която е отразено, че на същата дата, в сградата на второ РУ Перник детето В. К. К. е предадено на майка му М. М.

А..

Справка от ОД на МВР Перник № 3071/16.02.24 година, в която е отразено, че при извършено задържане на лица, във връзка с разследване на престъпление по чл.354а НК е задържан и подсъдимия в настоящото производство Т. К., който е бил придружаван от малолетното дете В.Т.К..

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба, както и допълнението към нея са процесуално допустими.

Разгледани „по същество“, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

За максимална прецизност, въззивният съд при структуриране на своето решение, ще описва фактите, по отделните случаи, включени в продължената престъпна дейност, коментирайки успоредно с това и доказателствата, които приема, че установяват тези факти:

Частната тъжителка М. М. А. и подсъдимият Т. К. К. са бивши съпрузи.

По време на брака между двамата на 01.10.2009г. се родило детето им В.Т.К.. Впоследствие отношенията между съпрузите се влошили и бракът между двамата бил прекратен с Решение № 13976/02.09.2016г. по гражданско дело № 78129/2015г. по описа на СГС, III ГО, 139 състав, в сила от 11.10.2016г. С решението родителските права по отношение на детето В. К. били предоставени на частната тъжителка, като било определено детето да живее с нея в жилището й на адрес гр. София, ж.к. "****. На подсъдимия Т.

К. бил определен режим на лични контакти, като било предвидено, че същият има право да взема и връща детето в дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката, както и първата половина от Коледно - новогодишната и Великденската ваканция в четните години, както и винаги при възможност на бащата и съгласие на майката.

3

По горните обстоятелства спор между страните, разбира се няма, но обвинението по чл.182,ал.2 от НК, предполага от обективна страна наличието на съдебно решение, което да предоставя упражняването на родителски права на един от родителите, съответно право на лични контакти на другия, то, /респ. на други лица – баби дядовци/, поради което и с приетото пред първоинстанционния съд Решение № 13976/02.09.2016г. по гражданско дело № 78129/2015г. по описа на СГС, III ГО, 139 състав, в сила от 11.10.2016г. се установяват именно такива факти.

През 2018г. по отношение на детето В. К. били установени специфични особености в поведението, констатирани в Специализирана болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ дефицити във вниманието, нестабилен екзекутивен контрол, поведенчески дефицит.

Освен от приложената медицинска документация от посоченото медицинско заведение, тези обстоятелства се установяват и от Междинен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга "Консултиране и психологическа подкрепа във връзка с превенция на синдром на родителско отчуждаване" и от изготвената в рамките на съдебното производство пред първата инстанция съдебна психологическа експертиза.

Отношенията между съпрузите до прекратяване на брака били силно натоварени от отрицателни емоции. Това отношение продължило и дори се задълбочило и след прекратяване на брака между подсъдимия и частната тъжителка отношенията между двамата били конфликтни и силно влошени, достигащи до негативизъм по отношение личността на другия и изпълнени с несъгласия, включително по повод отглеждането на детето В. и неговото възпитание и неодобрение на прилагания от другия родител родителски стил.

Частната тъжителка не одобрявала прилаганата от подсъдимия възпитателна стратегия, тъй като считала, че през дните, през които детето е при него, подсъдимият не обръща достатъчно внимание на подготовката на В. за училище, не го ангажира с полезни за него извънкласни занимания, не поставя достатъчно ясно правила за поведение, когато детето е при него, и омаловажа ценността и значението на образованието, не се грижи В. да се подготвя за училище, както и подкопава авторитета на отглеждащия родител и подстрекава детето към неподчинение на установените от другия родител правила и норми на поведение. Не веднъж Т. К. е отправял обиди към тъжителката, като и й изпращал съобщения с обидно и унизително съдържание, както и такива, съдържащи заплахи, включително и използвайки телефона на детето В.. В някои от случаите подсъдимият препращал по приложение „Вайбър“ на детето В., изпратени на майката съобщения, в които й обяснявал, че няма да спазва определените дни за виждане с детето.

Тези обстоятелства се установяват от част от гласните доказателства – признанието на подсъдимия Т. К., показанията на свидетелите – родители на частната тъжителка М.А. и В. А.. С достатъчна степен на компетентност те се доказват и от заключението на назначената в съдебното производство СПЕ се касае за ситуация на тежък родителски конфликт, в който детето В. К. е въвлечено активно, тъй като и двамата родители коментират ясно и открито пред детето каква е тяхната лична позиция по отношение на споровете между тях. Според вещото лице и двамата родители поддържат крайни възпитателни стратегии и упражняват противоречиви родителски стилове по отношение на 4 детето. Бащата е прекомерно либерален, майката е твърде контролираща и ограничаваща, като и двамата родители поддържат, че упражняваният от тях стил е компенсация на стила на отношение на другия родител. Съгласно експертното заключение оценените взаимоотношения между дете и родители по време на експертното изследване не дават основание да се твърди отчуждение от когото и да е от родителите, въпреки че съществува риск от отчуждаване от майката. Съгласно експертизата причините да съществува риск за отчуждаване на детето от майката са няколко: въвличането на детето в конфликта между родителите, ясно изразяваното от бащата негативно отношение (вербална агресия) към майката, поощряването от бащата на форми на поведение у В., свързани с неподчинение на детето и формиране на убеждения, които да са в противоречие с твърденията и убежденията на майката, прекомерно контролиращото и ограничаващото отношение от страна на майката към детето. Съгласно заключението на СПЕ и целенасочено, и чрез личния пример, който бащата дава на детето, той поощрява и подкрепя поведение на неподчинение спрямо правила и авторитети и формиране на негативни убеждения относно ценността на образованието, като независимо, че мотивът за подобно поведение от страна на бащата е вътрешното му убеждение, че поведението на майката спрямо детето е крайно неподходящо и увреждащо неговото благополучие и добруване, на практика то има негативен ефект върху детето.

Това е по отношение на общите факти. По конкретиката на отделните обвинения се установява следното: