Решение № 17157 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17157 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110141828 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу И. С. Б. и С. Ч. Б. (конституирана на 23.01.2023 г. на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник А. С. Б.) , установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от по 2647,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. ..., аб. № 160912, за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, 387,92 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 24.03.2021 г., сумата от 32,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 24.03.2021 г., уточнени съгласно молба-уточнение от 24.07.2024 г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г. по ч. гр. дело № 24278/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на 1 топлоснабдения имот – И. С. Б. в качеството си на собственик ид. ч. от имота, а С. Ч. Б. в качеството си на собственик на ид.ч. от имота, придобит по наследство от нейната майка А.

С. Б.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника И. С. Б. чрез адв. Л. Т., в който оспорва предявените искове. Заявява, че с ответника С. Ч. Б. са направили отказ от наследството на А. С. Б., поради което счита, че не дължат разходи за топлинна енергия по отношение 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, придобит от тях по наследство от А. С. Б.. За вземанията за топлинна енергия по отношение на останалата половина от имота възразява за изтекла погасителна давност. Счита, че подаването на заявление по чл. 410 ГПК не прекъсва давността. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника С. Ч. Б. (конституирана на 23.01.2023 г. на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник А. С. Б.), в който оспорва предявените искове. Заявява, че е направила отказ от наследството на майка си А. С. Б., поради което не следва да отговаря за нейните задължения за топлинна енергия. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на страната от ответника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, не взема становище.

С молба от 22.07.2025 г. ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е уточнил, че предявява исковете за частта на А. С. Б. срещу Р. Р. Х., ЕГН **********, М. Л. М., ЕГН ********** и Т. Л. М., ЕГН **********, за сумите от по 1/3 от дълга на техния праводател както следва: по 882,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „Люлин“, бл. ..., аб. № 160912, за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, 129,31 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 24.03.2021 г., сумата от 10,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 24.03.2021 г.

С определение № 33249 от 08.08.2025 г. производството по делото по отношение на 2

С. Ч. Б. (конституирана на 23.01.2023 г. на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник А. С. Б.), е прекратено.

С определение № 35061 от 25.08.2025 г., на основание чл. 227 от ГПК в производството по дело на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник А. С. Б. са конституирани нейните наследници по закон Р. Р. Х., ЕГН **********, М. Л. М., ЕГН ********** и Т. Л. М., ЕГН **********, като на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН на лицата е представен срок да заявят приемат ли наследството на починалата или се отказват от него.

В предоставения срок Т. Л. М., Р. Р. Х. и М. Л. М. са заявили, че се отказват от наследството на А. С. Б..

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г. г. срещу И. С.

Б. и А. С. Б., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 24278/2021 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 27.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицата, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по ред на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

По отношение на исковете срещу И. С. Б. за сумата от 2647,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София ж.к. „Люлин“, бл. ..., аб. № 160912, за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.04.2021 г. до изплащане на вземането, 387,92 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 24.03.2021 г., сумата от 32,59 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.04.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 24.03.2021 г., уточнени съгласно молба-уточнение от 24.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.05.2021 г. по ч. гр. дело № 24278/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, производството се явява допустимо и исковете следва да се разгледат по същество.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, 3 ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност като собственик на имота.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период, както и че имотът е бил съсобствен между И. С. Б. и А. С. Б. при равни дялове.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между ищеца и ответницата И. С. Б. не е спорно и се установява от приетите по 4 делото писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.04.1992 г., че С. Р. Н. и И. Л. Н. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. .... От удостоверение за наследници изх. № 919 от 10.03.1995 г. и удостоверение за наследници изх. № 001185 от 15.06.2007 г. се установява, съответно че С. Р. Н., починал на 09.02.1995 г. и И. Л. Н., починала на 05.06.2007 г., са оставили наследници по закон А. С. Б. и И. С. Б.. Същевременно по делото се установява, че на 24.08.2011 г., след смъртта на нейните наследодатели, преди подаване на исковата молба за делба и преди началото на исковия период, ответницата А. С. Б., починала в хода на процеса, е подала заявление-декларация за откриване на партида за имота с абонатен № 160912, н а нейно име със съгласието на съсобственика И. С. Б. (л. 30-31). Посочила е, че при промяна на собствеността и обстоятелствата е длъжна да декларира новите данни.