Решение № 29 от 16.02.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Шумен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233600500516 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Виваком България“ ЕАД чрез пълномощника В.Т. - юрисконсулт срещу Решение №809/26.10.2023 г. по гр.д. №376/2023 г. на ШРС, с което са отхвърлени предявените от „Виваком България“ ЕАД против М. П. С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 193,13 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 08.04.2021 г. – 07.07.2021 г. по индивидуални договори №№1694611909032020-48864550, 1694611902052019-46707934 и 1694611917062019-46995357, сключени между „Виваком България“ ЕАД и М. С. П. и с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 662,59 лв., представляващо неустойка при прекратяване на договор №1694611909032020-48864550, сключен между „Виваком България“ ЕАД и М. С. П., поради неплащане от ответника на дължими суми, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1007/07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2148/2022 г. по описа на ШРС.

Присъдени са и следващите се разноски и са разпределени следващите се разноски.

1

Решението в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 376/2023 г. по описа на ШРС, по иска с правно основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска 3,73 лв., поради оттегляне на иска и е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в частта й по присъдено вземане в размер на 3,73 лв., представляващо мораторна лихва за забава, е влязло в сила.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът – „Виваком България“ ЕАД. Намира за неправилен извода на съда, че договор №1694611909032020-48864550 от 09.03.2020 г. за услугите интернет и телевизия е прекратен на 12.03.2021 г. от страна на потребителя, упражнявайки правото си по т. 7.2. от Общите условия за предоставяне на услугата „Vivacom fiber net“ и от Общите условия за предоставяне на услугата „Vivacom IPTV“. Твърди, че договорът е прекратен на 23.07.2021 г. едностранно от доставчика, поради неизпълнение от страна на абоната да заплаща месечните си задължения за услугите по договора. Неправилен бил и изводът, че дружеството – доставчик е създавало пречки на потребителя да изпълни задълженията си по другите два договора, действащи между страните. Съдът не е посочил датата, на която счита, че това се е случило и не посочва доказателството, въз основа на което прави фактическото си заключение. Неправилно съдът квалифицирал тези недоказани действия като нелоялна търговска практика, като се позовал на заповед №430/23.09.2020 г. на КЗП, тъй като цитираната заповед влязла в сила едва на 22.02.2022 г. Т.е. не е действала към м. май 2021 г., когато договорите за мобилни услуги са прекратени, нито в периода април – май 2021 г., когато услугите са били ограничени от страна на доставчика. Поради това неправилен се явявал изводът, че осъществявайки нелоялна търговска практика дружеството-доставчик попречило на другата страна да изпълнява задължението си точно и добросъвестно. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановено ново, с което да бъдат уважени исковете на Виваком, както и за присъждане на разноски за въззивната инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. В случай че претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар е над установения минимум в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение моли съда да съобрази разноските за адвокатско възнаграждение с предвидения минимум.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение, като правилно. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е нарушена императивна правна норма.

2

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Договори №1694611902052019-46707934 от 02.05.2019 г. и №1694611917062019-46995357 от 17.06.2019 г. се установява, че по всеки от тях „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (понастоящем „Виваком България“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на М. П. С. електронни услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.

Видно от договор № 1694611909032020-48864550 на 09.03.2020 г. страните сключили още един договор, по силата на който ищецът се задължил да предоставя на ответника телевизионна услуга и интернет услуга на посочения в договора адрес: гр. Шумен, ул. „.....“ №53, ет. 4, ап. 10. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството - доставчик.

Според представените по делото 2 бр. заявления за пренасяне на мобилни номера, депозирани от ответника до „А1 България“ ЕАД, същият на 21.05.2021 г. и 26.05.2021 г. отправил искане за незабавно пренасяне на номерата, предмет на първите два договора с ищеца, към мрежата на „А1 България“ ЕАД.

По делото са приложени Общи условия за предоставяне на услугата „Vivacom fiber net“. Според чл. 6.5. абонатът е длъжен да плати всички суми в срок до осемнадесет дни от датата на издаване на сметката. В чл. 7.2 от ОУ е предвидено, че преместването на адреса, на който се ползва услугата в случаите, когато абонатът желае да премести ползването на услугата на нов адрес или друг телефонен пост, това е допустимо само със съгласието на Виваком, като се дължи цена за инсталиране. В случаите когато абонатът желае да прекрати ползването на услугата поради промяна на адреса си, той е длъжен да заплати всички задължения, включително следващи месечни абонаменти до изтичане на минималния месечен срок, определен в договора между абоната и Виваком.

Приложени са и Общи условия за предоставяне на услугата „Vivacom IPTV“, от които е видно, че в чл. 6.6.1 също е предвиден 18-дневен срок за плащане на дължимите суми. Съгласно чл. 7.2 от ОУ в случаите, когато абонатът желае да премести ползването на услугата на нов адрес, това е допустимо само със съгласие на Виваком и при наличие на техническа възможност за предоставяне на услугата на новия адрес, като се дължи допълнителна цена за инсталиране. В случаите, когато абонатът желае да прекрати ползването на услугата поради промяна на адреса си, той е длъжен да заплати всички задължения, включително неустойки във връзка с едностранно предсрочно прекратяване на договора между абоната и Виваком.

3

Според предвиденото в почти идентичните клаузи на Общите условия за двете услуги, съдържащи се в чл.8.4., ако договорът за услугата бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на избрания с договора срок, абонатът дължи на Виваком неустойка в размер на месечните абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок, но не повече от трикратния им размер.

От приложените по делото 5 бр. фактури, издадени от ищеца, е видно, че на ответника са начислени суми, включващи месечни такси за периода 08.03.2021 г. – 09.07.2021 г.

По делото е приета от молба вх. №21_08919/12.03.2021 г., депозирана от ответника до ищеца, в която описал свое посещение в офис на доставчика в гр. Шумен, където отправил искане ползването на интернет и телевизионната услуга да бъдат преместени на друг адрес в града, но му било заявено, че няма техническа възможност. Ответникът отново повторил искането си, като заявил, че ако няма техническа възможност за това, прекратява едностранно договора между страните. По делото е приет писмен отговор на това искане, в който ищецът изложил, че не съществува техническа възможност за преместването на услугите на новия адрес и на абоната се разяснява отговорността му при едностранно прекратяване на договора от негова страна.

В приетия по делото Констативен протокол №К-2705879/11.05.2021 г., съставен от Н.Й.Й., инспектор в Комисията за защита на потребителите – РД, Варна, в присъствието на представител на ищцовото дружество е отразено, че „по време на проверката се установява, че няма възможност да се платят сумите за мобилни гласови услуги, ако не се платят спорните суми за FV и NET“.

По делото е приложено НАХД №2054/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, образувано въз основа на депозирана жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД срещу Наказателно постановление №В0047278/18.08.2021 г. на Комисия за защита на потребителите – РД гр. Варна. В жалбата процесуалният представител на дружеството описва, че „през м. март 2021 г. М. С. в магазин на БТК е заявил желанието си за преместване на услугите, предоставяни по договор 1694611909032020-48864550/09.03.2020 г. от адреса, описан в договора на адрес гр. Шумен, ул. „.....“ № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 14“. По същото дело е приложено становище до КЗП, изходящо БТК, в което се сочи:

„горецитираните услуги (интернет и телевизия) се предоставят под общ клиентски номер с две мобилни карти по желание на клиента… Към момента на проверките услугите на г-н С. са ограничени поради просрочени задължения.“

По АНД е приложена Заповед №430/23.09.2020 г. на Председателя на КЗП, с която на „БТК“ ЕАД е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з, предл. 2 (принуда) вр. чл. 68и, т. 3 от ЗЗП, а именно – без правно основание да спира услуги по договор, по който потребителят е изряден платец, за да го принуди да заплати задълженията си по друг договор, по който между страните е възникнал спор. С влязло в сила Решение №1643/22.02.2022 г. по адм. д. №8666/2021 г. на ВАС заповедта е 4 потвърдена.

С Решение № 56/24.01.2022 г., постановено по цитираното дело, потвърдено с Решение № 91/27.04.2022 г. по КАНД №60/2022 г. по описа на ШАС, атакуваното наказателно постановление било потвърдено. С него на ищеца по настоящото дело била наложена санкция за административно нарушение по чл. 68в вр. чл. 68з, предл. 2, вр. чл.

68и, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите за това, че „с отказа си да приеме плащане на начислени суми за ползване на услуги по договор №1694611902052019-46707934 и ограничаването им, докато не се заплатят спорни суми по договор № 1694611909032020-48864550, „БТК“ ЕАД упражнява агресивна търговска практика чрез действия по чл. 68и, т. 4 от ЗЗП – налагане на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договор.“

От приложеното ч.гр.д. № 2148/2022 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Виваком България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 06.10.2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1007/07.10.2022 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство.