Решение № 1964 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1964 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100512484 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20163380 от 26.07.2021 г., постановено по гр. дело № 45546/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 39-ти състав, е отхвърлен предявения от З. А. Й. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 835,16 лв., начислена по фактура № 0003259060 от 21.02.2020 г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 370 лв., разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. В.Симиенов, с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е установил наличието на обилигационно правоотношение с ответника, както и че за ответника липсва нормативно установена възможност по чл. 48 ПИККЕ да начислява сума по корекция на сметка с фактура № 0003259060 от 21.02.2020 г. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи отрицателния установителен иск.

Въззиваемият ответник – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез процесуалния си представител – юриск. А.Ф., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в 1 законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Представените по делото и приети като писмени доказателства два броя споразумителни протоколи от 18.11.2014 г. и от 22.07.2020 г., подписани от представител на ответното дружество и ищеца , които не са били надлежно оспорени от него, обективират извънсъдебно признание на ищеца за наличието на договорни правоотношения отношения с ответното дружество към датата на процесната проверка, както и повече от пет календарни години, които предшестват тази дата. Ето защо оплакванията в тази насока не са основателни.

С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти.

Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по 2 чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ, издадени от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/- ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. са изпълнени условията, доколкото към момента на проверката – 18.02.2020 г.

ПИККЕ е в сила, в какъвто смисъл са споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО/. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал.

1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР.

Процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ - ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. , тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 18.02.2020 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Или новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България това е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - търговско дружеството притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № J I - 135-07/13.08.2004 г., която е приложена като писмено доказателство по делото.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СГС.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20163380 от 26.07.2021 г., постановено по гр. дело № 45546/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 39-ти състав.

ОСЪЖДА З. А. Й., ЕЕН **********, с адрес гр. гр. Кнежа, ул. *******, да заплати на 3

„ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, бул. „*******, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал.

3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4