Решение № 39 от 16.03.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Оряхово, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100552 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. Г. К., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ Христо Смирненски „ №47 чрез процесуалния й представител адв.Д. М. от САК против „ Сити кеш ” ООД, с ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Славянска ” №29, ет.7, представлявано от Н.П.П. управител е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, предвидена в договор за паричен заем №571202 от дата 20.09.2021г., сключен между ищцата и ответното дружество, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1673.01 лева.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №571202 от 20.09.2021г., сключен между нея и ответното дружество „ Сити Кеш„ ООД.

Сочи се, че съгласно договора отпуснатия заем е следвало да бъде в размер на 1500.00 лева, които е следвало да бъдат върнати на 10 броя седмични погасителни вноски.В договорът не бил посочен размер на месечния лихвен процент.

Отразено е, че въз основа на чл.6 от договора, ищцата е следвало да предостави едно от трите изброени в договора обезпечения – поръчител, който да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция, а в чл.8 от договора страните договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1

1673.01 лева.Сочи се, че още със сключването на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер на 1673.01 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в договора.

Счита се, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Счита се още, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по - малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Също така се сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита.Счита се още, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.Сочи се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.Описаните в съдържанието на договора такси и разходи / в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка / водели до различен размер на ГПР от посочения.

На следващо място се счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.На следващо място е посочено, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която ищцата следвало да заплати.В процесния договор било уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора, а в случай, че заемателят не предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.Счита се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител / солидарен длъжник /, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.

Сочи се, че настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе.В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на 2 договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл се смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение — двама поръчители / солидарен длъжник /, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия включително и дали ще е необходимо обезпечение.Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръх задлъжнялост се увеличавала.

Счита се още, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди / няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Сочи се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД.Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК.Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Непредставянето на обещани обезпечения / когато същите са били реално очаквани от кредитора /, съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД давало основание да се иска незабавно цялото задължение.В случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичните вноски.Счита се, че от горното било изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредставено обезпечение, както и, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.Дори да се приемело, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „ неустойката " да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.Това било така, тъй като последиците от неизпълнението на „ задължението " да се предостави обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът 3 предвиждал, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по - висока цена, прикрита като неустойка.Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Отразено е, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на „ неустойка ", която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент / ГЛП / и ГПР. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия.Поради това се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не можел да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можело да надхвърлят 50 % от взетата сума, поради което се сочи, че на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни.

Сочи се, че с тези си действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове / ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др. / са били приети в РБ, въз основа на присъединяването ни към ЕС и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското, поради което приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.Неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставял и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на 4 хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „ заблуждаваща търговска практика „ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Счита се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9, вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва / ГЛП / била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.Сочи се, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва, в който се включвала и начислената „ неустойка " е изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.