Решение № 119 от 10.02.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Стара Загора, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530103164 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД против ответника А. Ц. К. искове с правно основание – 1/ по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК за сумата от 635,28 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 1142536/30.09.2018 г., 2/ по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 58,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 30.09.2018 г. – 10.05.2019 г., и 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 335,29 лв. представляваща лихва за забава за периода 30.09.2018 г. – 10.03.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е получило указания от районния съд за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията по заповед за изпълнение.

На 05.12.2021 г. длъжникът А. Ц. К. бил сключил Договор за потребителски кредит № 1142536 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който 1 получил сумата от 635.00 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноска по 121.73 лева в срок до 10.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем по настоящото дело е потребителски такъв.

Видно от приложените общи условия и договор за потребителски кредит № 1142536 на 30.09.2018 г. по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

2

На 30.09.2018, ответникът А. Ц. К., ЕГН ********** бил сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с А. Ц. К., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.

С договор за поръчителство от 30.09.2018г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на А. Ц. К. по договора за кредит.

Ответникът А. Ц. К. не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

3

В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът А. Ц. К. не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът А. Ц. К. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1578/2024г., а именно сумата в общ размер от 970,87 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 635 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 58,05 лв. за периода от 30.09.2018 г. до 10.05.2019г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 335.29 лв. за период от 30.09.2018г. до 10.03.2024 г.; 4) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва се явявала изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Гореизложеното обуславяло правен интерес на „АПС Бета България“ ЕООД от завеждането на настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 970,87 лв. срещу ответника А. Ц. К..

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за 4 установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата, формирана както следва: 1) главница в размер на 635, 28 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 58,05 лв. за периода от 30.09.2018 г. до 10.05.2019г.; 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 335.29 лв. за период от 30.09.2018г. до 10.03.2024 г.; 4) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на вземането. Претендирани са разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който намира за допустими исковите претенции, но оспорва същите по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни и недоказани. Претендираните от ищеца суми към А. Ц. К., касаели парично задължение по Договор за продажба и прехвърляне на задължения /цесия/ от 02.03.2023г. с „Ай тръст” ЕООД, което като цедент прехвърлил вземания спрямо ответника на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по Договор за потребителски кредит №1142536 от 30.09.2018г., по силата на който А. К. е получил сумата от 635,00 лева.

Ответникът оспорва, че процесното вземане е надлежно прехвърлено както от „Кредисимо“ ЕАД и/или от „Ай тръст“ на ищцовото дружество „Апс Бета България“ ЕООД.

Счита, че вземането на ищцовото дружество изначално не е възникнало и че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради наличие на някои от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

Твърди, че нямало доказателства, че „Ай Тръст“ ЕООД действително е заплатил каквито и да било суми на неговия принципал - „Кредисимо“ ЕАД, поради което към датата на цесията, вземането на „Ай Тръст“ ЕООД не съществувало.

Оспорва, че е уведомен надлежно за извършената цесия преди образуването на заповедното производство, поради което счита предявения иск за неоснователен.

В случай, че съдът приеме, че се дължи връщане на чистата стойност на заема, прилагайки чл.23 ЗПК, петгодишната давност за вземането на главницата, то тя била погасена.

В условията на евентуалност оспорва начисленият лихвен процент по процесния Договор за заем.

5

Искането до съда е да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца намери за установено от фактическа страна следното:

Приложено по делото е копие от Договор за потребителски кредит № 1142536/30.09.2018г., ведно с Приложение №1, от което се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД и А. Ц. К. е сключен договор за заем в размер на 650 лева и срок за погасяване на кредита – 6 месеца. Според погасителния план размерът на погасителната вноска е 121,73лв. и включва главница и възнаградителна лихва, а крайната падежна дата е 10.05.2019г. Уговорени са ГЛП в размер на 41, 24 % и ГПР в размер на 50 %.

Съгласно представения Договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2018г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, съгласно който ответникът е възложил на Ай Тръст да сключи с Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който и съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 1142536/30.09.2018г. поръчителят т.е. Ай тръст ще отговаря пред Кредисимо за изпълнението на всички задължения по потребителския кредит – чл. 2 от Договора за поръчителство.