Решение № 937 от 29.07.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Горна Оряховица, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120102965 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: **********, гр. София , бул. „България“ № 81В против В. П. И., ЕГН:

**********, с адрес: с. *******, общ. *******, ул. „******“ № ***. В исковата молба се сочи, че 09.01.2019г. ответникът В. П. И. е сключил Договор за потребителски кредит № 256711 със „Сити Кеш“ ООД , по силата на който е получил сумата от 500.00лева, която следвало да върне на 12 броя вноски по 109лева до 09.01.2020г. Между страните бил уговорен лихвен процент в размер на 40.05% и ГПР от 48.63%. Ищецът твърди, че договорът е сключен съобразно разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. При сключване на договора страните са ползвали средства за комуникация от разстояние, чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от дружеството. Ищецът твърди, че дори да не бъде прието, че договорът за паричен заем е сключен по електронен път, то същият бил реален такъв и се считал за сключен от датата на получаване на паричната сума от ответника.

Ищецът твърди, че В. И. не бил изпълнил задълженията си в срок.

Дружеството „АПС Бета България“ сочи, че не 21.07.2022г. „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания към ищеца, действащ в качеството на цесионер. Длъжникът бил уведомен за цесията със СМС на посочения от него телефон.

За събиране на вземането, която В. П. И. не бил изпълнил към кредитора, в Районен съд гр. Горна Оряховица било образувано ч.гр.д. № 1989/ 2024г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същата била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като по указания на съда било инициирано настоящото производство.

Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се приеме за 1 установено, че В. П. И. дължи на ищеца сумата от 500.00лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на сумата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1989/ 2024г. на Районен съд гр.

Горна Оряховица.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира присъждане на разноски.

Ответникът В. П. И. се представлява от адв. А. Ш., АК гр. Велико Търново – особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор.

На първо място се твърди, че предявеният иск е недопустим. Особеният представител заявява, че в исковата молба не било посочено кои конкретни вземания по сключения договор за кредит са прехвърлени с цесията от 21.07.2022г.

Не била посочена лихвата върху сумата 500лева по размер, не била внесена дължимата държавна такса. Твърди се, че от образуване на заповедното производство до подаване на исковата молба бил изминал период от време, което изисквало да се посочи лихвата за този период , размера й и да се внесе дължимата държавна такса.

По същество искът бил неоснователен, като особеният представител твърди, че становище за това ще вземе по същество на спора, като тезата му се градяла на законовата регламентация, а не на фактите по делото.

Оспорва се факта на сключване на договора, получаването на исковата сума и изявлението за прехвърляне на вземания по договора. Алтернативно се твърди, че договорът не е сключен , паричната сума не е получена от И. и договорът за цесия е нищожен поради липса на съгласие – страните не били посочили кои конкретно права по договора за кредит прехвърлят.

Договорът за кредит бил нищожен поради нарушение на чл. 19 от ЗПК за лимит на ГПР и съдържал неравноправни клаузи.

Не са представени писмени доказателства, не се иска събиране на такива.

Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба исковата молба се поддържа с изрична молба.

Ответникът, редовно призован , не се явява, представлява се от особения представител адв. А. Ш., АК Велико Търново. Защитата поддържа представения писмен отговор, иска отхвърляне на предявения иск.

По делото са представени : Договор за паричен заем Кредирект № 256711/ 09.01.2019г.; лог файл по договор за паричен заем № 256711; ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет; разписка за извършено плащане № 2000000169231409/ 09.01.2019г.; уведомление за цесия; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД; Приложение № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания – пълномощно;

Приложение № 1 договор за продажба и прехвърляне на вземания. Приложено е ч.гр.д. № 1989/2024г. на РС гр. Горна Оряховица.

2

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.

По делото е приложен процесния Договор за паричен заем Кредирект № 256711/ 09.01.2019г., за който ищецът твърди, че е сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. П. И., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ. *******, ул.

„******“ № ***. Сочи се, че договорът е сключен при условията на ЗПФУР. В него е посочено, че страните са постигнали съглашение дружеството да предостави заемната сума 500лева, която И. следвало да върне до 09.01.2020г. на дванадесет месечни погасителни вноски – 3х 16.69лева и 9х65.23лева.

Уговорен бил ГПР в размер на 48.39% и годишен лихвен процент от 40.05%.

Съставен е погасителен план и са представени ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. В посочените ОУ е описан и реда за кандидатстване и одобрение на заем. Сочи се, че кандидатстването става посредством създадена за това електронна форма, която се намира на адрес https://credirect.bg. Искането следва да се попълни лично от заемателя.

При кандидатстване заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период за погасяване), две лица за контакт , както и да посочи желания начин за изплащане на отпусната сума – по банков път или чрез системата за плащания „Изи Пей“. Заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. Заемателят следва да се запознае и с ОУ и СЕФ, преди да продължи с кандидатстването за заем. След това заемодателят предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, общите условия като заедно със СЕФ те съдържат цялата необходима преддоговорна информация. След натискане на бутон „Изпрати“, заемателят декларира че приема представените му условия.

Това действия се счита за подписване от заемателя на всяка страница от представените документи, при условията, при които са му предоставени.

Заемодателят потвърждава сключването на договора за заем чрез телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от заемателя телефонен номер. В ОУ е предвидено също, че за комуникация със заемателя се използват само декларираните от него телефонни номера и ел. поща.

В чл. 6 на ЗПФУР е посочено, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В ДР на ЗПФУР са дадени определение на «финансова услуга» - всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги и «средство за комуникация от разстояние» - всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Според настоящия състав не са изпълнени изцяло изискванията на чл.

18, ал. 2 от ЗПФУР и по – конкретно ищецът не доказа, че е било налице съгласието на потребителя за сключване на договора със „Сити Кеш“ ООД, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР. Представените писмени доказателства не 3 доказват, че е била налице облигационна връзка между дружеството и ответника. В член 18, алинея 2 на ЗПФРУ е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, ал. 1 от Търговския закон е предвидено, че писмената форма е форма за действителност, ако това е установено в специален закон. Съдът счита, че съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит за този вид финансови услуги, касаещи потребителски кредити, е необходима писмена форма. При действието на чл. 18, ал. 1 и по аргумент от чл. 18, ал.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние съдът приема, че ищецът не е представил надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договора от ответника. Законът за потребителските кредити – чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК във вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от страните. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 („електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва), а ал. 4 указва, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Това следва да бъде тълкувано във вр. ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ предоставяни чрез интернет, Раздел V, в който е описан реда за кандидатстване и сключване на договорите. Ищецът е представил неподписан екземпляр от договора и ОУ, като твърди, че те са съставени в системата на „Сити Кеш“ ООД. Не се твърди, че ответникът е подписал договора посредством електронен подпис, за да удостовери съгласието си за сключване на договора, а се претендира, че това е станало чрез попълване на данни в системата на кредитодателят. Представените писмени доказателства – договора, ОУ, лог файла по договора за заем и разписката за извършеното плащане не мотивират настоящия състав да приеме, че е било налице облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и В. П. И., по което последния да е получил исковата сума и да се е задължил да я върне на ответника. Безспорно чл. 184 , ал. 1 от ГПК указва, че електронният документ може да бъде възпроизведен на хартиен носител, като се прилага препис за другата страна. Възпроизведените по делото писмени доказателства, които се твърди, че са електронно създадени не са достатъчни да се установи, че И. е станал страна по договора. От страна на ищеца не е поискано изготвяне на СТЕ, с която да се анализират записите в системата на „Сити Кеш“ ООД и да се удостовери спазването на реда за сключване на договор по ЗПФУР и ОУ на дружеството. Представените извлечения от лог файлове не могат да бъдат самостоятелно преценени от съда, доколкото той няма специални знания, чрез които да провери достоверността на извлечението от електронния запис. В тази връзка, твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е реален такъв и поражда действие от предаване, съответно от получаване на сумата от заемателя, принципно вярно, също не се подкрепи от доказателствата по делото. Представената разписка не удостоверява получаването на сумата чрез системата на „Изи Пей“ – в нея са посочени номер, дата на съставяне на разписката, наредител, получател , номер на договора за заем и сумата, която следва да бъде получена , но няма отбелязване върху разписката, че В. И. е получил сумата. Водим от тези съображения, настоящият състав счита, че претенцията на ищеца следва да 4 бъде отхвърлена.