Решение № 4720 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4720 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100513728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7618/15.05.2023г. по гр.д. № 57020 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 68-ми състав „Ц.Е.Г.Б.“ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на В. С. И., ЕГН ********** на основание на чл. 200 от КТ и чл.

86 от ЗЗД сумата от 25 000лв., ведно със законната лихва от 10.09.2020 до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания-“счупване на лява раменна кост в горната част-голямата върга на лявата раменна кост; счупване на лявата раменна кост в долната й част с предно разместване на костни парчета; счупване на олекранона лявата лакътна кост“, причинени при трудова злополука, настъпила на 10.09.2020г.; сумата от 1572лв., ведно със със законната лихва от 10.09.2020 до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението на уврежданията причинени при трудова злополука, настъпила на 10.09.2020г. За закупуване на реконструктивна права плака с 16 дупки комплект с винтове, титан кат . № 5.313.16 за лечението й в УМБАЛСМ „Пирогов“, удостоверение с фактура № 1

7000036690/30.09.2020г, като „Ц.Е.Г.Б.“ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1062,88лв. за държавна такса и сумата от 400лв. за възнаграждения за вещи лица,;Ц.Е.Г.Б.“ООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат В. В. М. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАд в. възнаграждение в размер на 1350лв. , като е отхвърлено искането му за 690лв. за възнаграждение по обезпечение на предявените искове.

Срещу така постановено решение е депозирана са въззивна жалба вх.№ 152931/31.05.2023г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете

„Ц.Е.Г.Б.“ООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението в частта на присъдена лихва за забава било недопустимо поради непредявяване на такъв иск, а в останалата част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че с исковата молба не бил предявен иск по чл. 86 от ЗЗД, натрупаните лихви преди исковата молба представлявали самостоятелно вземане, не можело да се присъдят без да са поискани позоваването от СРС на решения на ВС не било правилно, защото тези решения не били приложими. Неоснователността на главния иск водел до неоснователност и на акцесорния иск за лихва. Неправилно било присъдено обезщетение за главниците , била установена груба небрежност на ищеца, а и не било установено претърпяната злополука да е единствената причина за процесните вреди., размер на присъденото обезщетение бил необосновано висок. Решението на СРС било немотивирано, не взел предвид в цялост заключението по съдебната експертиза. Нямало причинно-следствена връзка между трудова злополука и вредите. Установило се по делото, че ищцата страдала от дегенеративна дискова болест, остеопороза при която не се препоръчвало тежък физически труд, съгласно решение на ТЕЛК. Това решение не било представено от ищеца на ответника , което било тежко нарушение , така ищцата сама рискувала да бъде увредена при минимално падане. Това нейно поведение разкъсвало причинно-следствената връзка между вредите и трудовата злополука. За тези вреди причината била общото здравословно състояние на ищеца, вещото лице посочило, че намалената костна плътност има отношение към зарастване на счупването, тоест към крайния вредоносен резултат. Ищцата не била в добро здравословно състояние и това се установявало от продължителния отпуск поради болест малко преди 2 процесната злополука, че причина за този отпуск било счупване на раменна кост. Предмет на делото била злополука само от 10.09.2020г., но както съдът така и вещото лице се подвели от твърденията на ищеца и така погрешно приели, че състоянието на ищеца се дължи само на процесната злополука.

Предходните злополуки доказвали лошото здравословно състояние на ищеца, предизвикано от заболяването й, че за вредите й процесната злополука не е причина. Болестта на ищеца допринесла за нараняването, но и затруднила възстановяването. Изводите на СРС в обратния смисъл били необосновани.

Извода на вещото лице в частта за състоянието на костното вещество при ищеца не било експертно становище , а умозаключение за причини за счупване, което не почивало на събраните доказателства. Определеният от СРС размер на обезщетението не съответствал на принципа на справедливостта. Нямало твърдения за конкретни страдания, доказателства за такива не били събрани. Разпитания свидетел бил в близки родствени връзки с ищеца и показанията му не следвало да се кредитират., те били опровергани от заключението по съдебно-медицинската експертиза за крайния момент на възстановяването. Не следвало да се кредитира заключението на вещото лице за периода на интензивните болки и за наличието на такива, защото вещото лице нямало преки възприятия за същите. При определянето на размера на обезщетението не следвало да се вземат предходните наранявания на ищеца, както направил СРС. Медицинските документи сочели че има едно счупванена долния край на хумеруса, тоест на раменната става близо до лакътната става, а СРС присъдил обезщетение за три счупвания. Неправилно бил уважен иска за имуществени вреди. СРС уважил същия само въз основа на фактурата, но това не доказвало плащане. Касов бон не бил представен, счетоводната експертиза не била установила редовно водено счетоводство на издателя на фактурата , показанията на свидетеля, че с майка й двете били в болницата и платили за операцията, поставяли под съмнение твърденията на ищеца че е платила в брой , житейски оправдано било да се приеме, че платила е дъщеря й. Напълно неправилно било отхвърлено възражението му за съпричиняване поради проявена груба небрежност от ищеца-укриване на факта за заболяването й, забраняващо тежък физически труд; нарушаване на правилата за безопасност и здраве на работното й място , носейки обувки – тип джапанки, които не били подходящи за ситуации на работа на хлъзгава повърхност. Установено било че ищцата носела неподходящи обувки, 3 несъответстващи на проведения й инструктаж, че това е причината за подхлъзването на ищеца. Разпореждането на НОИ било официален удостоверителен документ и установявало това обстоятелство, а и другите доказателства по делото го установявали, включително показанията на св. Т., а и на свидетелят-дъщеря на ищеца. Установило се, че работодателят на всеки три месеца извършвал периодично инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, като изрично указвал какви обувки следва да се носят, че е имало списък , сочещ че ищецът следва да носи обувки за промишлени предприятия и вериги, заложен бил по-висок стандарт за дейността на ищеца, което се установявало от това, че само за нейната работа имало такова допълнително изискване. Задълженията по длъжностна характеристика на ищеца сочели, че следва да ползва предоставеното й облекло и лични предпазни средства Работодателят нямал задължение да предостави на ищеца подходящи обувки, поради което и непредоставянето на такова не можело да обоснове извод, че не е проявена груба небрежност. Подходящите обувки не били скъпо или прекалено техническо средство за осъществяване на трудови задължения, поради което и нямало причина да се приеме, че работодателят следва да го осигури. Ищцата не възразила че не й е предоставено такова, което означавало че е била наясно, че сама трябва да си осигури подходящи обувки. С писмена защита е посочил, че иск е предявен само за вреди от увреждане на долния край на хумеруса, но не и за лакътна става и за горна част на раменна става. Претендирал е разноски.

Въззиваемият - ищец В. С. И., ЕГН ********** е оспорила жалбата.

Посочила е, че решението в обжалваната част е правилно. В случая била претърпяла три счупвания , проведено било оперативно лечение, направила разходи за същото претърпяла болки и страдания, справедливото обезщетение на които било в размер на 25 000лв. Обичаен срок на възстановяване бил 3-4 месеца, но при нея продължил с 1,5 месеца по-дълго, имала остатъчен намален обем на движенията на увредения крайник с постоянен характер, невъзможност за пълно възстановяване. Конкретните болки и страдания се установявали от заключението по медицинската експертиза и от гласните доказателства, които правилно били кредитирани. Правилно била присъдена лихва от датата на увреждането. Съществуващото заболяване при ищеца не допринесло за настъпването на уврежданията, те можело да настъпят и при напълно здрав човек. Вещото лице било категорично в извода си че това 4 заболяване няма отношение към счупването на лакътната става, станало при падането й. Нямало данни на ищеца да е връчвано работно облекло и обувки, работодателят не изпълнил това си задължение, поради което и неносенето на такива у ищеца не можело да й се вмени в отговорност. При постъпване на работа предоставила на работодателя решението на ТЕЛК о, но нямало каквато и да било реакция от работодателя. Това решение на ТЕЛК не променяло обстоятелства при настъпване на злополуката. Работата на ищеца по длъжностна характеристика не била тежък физически труд и твърденията на въззивника в обратния смисъл били неоснователни. Тази работа се извършвала предимно от жени и не се предполагало да е особено тежка, ищцата не би приела работа, която да е тежък физически труд. Сумата за лечение била осчетоводена като приход от болницата и това било достатъчно за да се приеме, че е платена. При определянето на размера на обезщетението следвало да се съобрази обезценяването на парите като цяло, инфлационен индекс за 2,5 години от 30,3%. соченото от въззивника решение на ВКС за размер на обезщетението било неотносимо, защото касаело вреди от 2016г. И друго по естеството си увреждане-само едно счупване, а в случая счупванията били три. Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 63495/04.10.2021г. По регистъра на СРС, изпратена по пощата на 30.09.2021г. от В. С. И., ЕГН ********** срещу „Ц.Е.Г.Б.“ООД, ЕИК ******* , с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 25000лв. / първоначално предявен като частичен за 15000лв. Изменение на размер е допуснато по молба от 21.04.2023г./ , ведно със законната лихва от дата на увреждането – 10.09.2020г., до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 10.09.202020г.счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка.; сумата от 1572 лв., ведно със законната лихва от дата на увреждането – 10.09.2020г., до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 10.09.202020г.-счупване на 5 долния край на хумеруса на лявата ръка , като й се присъдят разноски. Навела е твърдения, че работила при ответника по трудов договор на длъжността „хигиенист“, на 10.09.2020г. около 08:15ч. в сградата на МВнР, ет.2, западно крило по време на изпълнение на трудовите си задължения при почистване на подова настилка се подхлъзнала и паднала на пода, при което си счупила долния край на хумеруса, закрито на лявата ръка, което било признато за трудова злополука с Разпореждане на НОИ № 29876/18.09.2020г.

При прегледа в Окръжна болница-София, наложил се поради изпитваните силни болки, били направени изследвания и установена фрактурата, препоръчана била операция, за което следвало да заплати 4000лв., ищцата нямала такива средства към него момент и затова на ръката била поставена гипсова имобилизация. След като събрала необходимата сума за операция постъпила в болница УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, където на 28.09.2020г. била извършена оперативна манипулация – отпрепариране на улнарния нерв, възстановяване на ставно лице, фиксация с един интрафрагментарен винт, възстановяване на медиална и латерална колона на дисталния хумерус, фиксация с две реконструктивни плаки, поставени ортогонално и зашиване, за което заплатила на болницата 1572лв. за закупуване на реконструктивна права плака с 16 дупки, комплект с винтове, титан кат. № 5.313.16.. Болките и болезнени ограничени движения в областта на лявата ръка не спирали, имала оток и през следващите 6 месеца направила няколко прегледа при специалисти, установили липса на данни за възстановяване , удължен бил отпуска й поради временна нетрудоспособност до 01.03.2021г., към момента все още не била възстановена, изпитвала затруднения при елементарни двигателни действия с ръката. В следствие на инцидента дълго време била лишена от обичайния си начин на живот, за известен период разчитала на помощта на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието като къпане, обличане, готвене и т.н. , не се чувствала добре емоционално и физически, изпитвала неудобство, справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди бил в размер на процесната сума. Оспорила е възраженията на ответника, като е посочила, че не била получила лични предпазни средства от работодателя, поради което и неползването на такива не можело да обоснове проява на груба небрежност. При постъпването си на работа представила на работодателя решението на ТЕЛК, но ответникът не изразил каквото и да е становище по 6 същото. Действително, преди процесната трудово злополука била в продължителен отпуск поради болест, той бил причинен обаче от друг претърпян на работното място инцидент, който по изрично настояване на ответника не бил регистриран като трудова злополука. Представените писмени доказателства установявали извършената операция и платените суми.