Решение № 356 от 30.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Варна, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900048 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Д. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №52, ет.1, ап.2, действаща чрез адв.С. С., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 400000лв. или 204516.75 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и негативни психически изживявания в резултат от травматични увреждания получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.04.2025г., около 02:48 часа, в гр.Варна, на бул.“Васил Левски“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, по вина водача на лек автомобил “БМВ“, с рег.№******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, валидна до 26.09.2025г., както и сумата от 4912.62лв. или 2511.78 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, формирано от сбора на разходите направени за лечение и консумативи на травмите претърпени от произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-09.05.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2025г. в гр.Варна, около 02.48ч., водача на л.а.“БМВ“, с рег.№****** при движение по бул.“Левски“ в посока от бул.“Цар Освободител“ към кв.“Почивка“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, поради високата 1 скорост на движение от 128.77км/ч загубил контрол над автомобила, при което последвал удар на същия в областта на предната му дясна врата в електрически стълб на тролейбусната мрежа, намиращ се отдясно, извън платното за движение. Сочи се, че ищцата се возила на предна дясна седалка в автомобила, с поставен предпазен колан. Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент, ищцата била транспортирана по спешност до МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където е приета в Клиника по неврохирургия в тежко увредено състояние, в кома, съответно била интубирана и настанена за реанимационно лечение. Сочи се, че в резултат от прегледите и изследванията на ищцата в лечебното заведение, е установено наличие на дифузна травма на главния мозък с контузии, довела до кома, продължила 10 дни и остра дихателна недостатъчност. Установено е още счупване на тазовия пръстен на няколко места, счупване на дясната бедрена кост и травматичен шок, както и контузия на белите дробове. Сочи се, че на 10.04.2025г. е извършена оперативна интервенция на дясната бедрена кост на ищцата, чрез открита репозиция и вътрешна фиксация с универсален анатомичен бедрен пирон. Поставен е и външен колан за обездвижване на таза, поради фрактурата му. Сочи се, че на 26.04.2025г. ищцата е изписана от болничното заведение, с указания за продължаване на лечението в домашни условия с поставен урутрален катетър. Твърди се, че в последствие на 28.04.2025г. и на 17.05.2025г. се е наложило ищцата да посети болничното заведение, тъй като не можела да уринира. Сочи се, че по повод на фрактурата на таза на 11.06.2025г. е проведена консултация със специалист, който е препоръчал оперативна интервенция, а при преглед на 10.07.2025г. е констатирано нарушение на биомеханиката на дясна колянна става и в поясната област.

Поддържа се, че при преглед на 25.07.2025г., е констатирано, че проведената рехабилитация не е довела до подобрение в здравословното й състояние, поради което е препоръчано продължаване на физиотерапията. Излага се, че получените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания са оказали негативно влияние върху физическото и психическото състояние на ищцата, като бил е нарушен и нормалният й ритъм на живот.

Твърди се, че поради травмите на мозъка, пострадалата не е могла да говори правилно, започнала да забравя и да говори несвързано. Като последица е спряла да ходи на училище, да общува с близки и приятелите. Сочи се, че невъзможността да се движи и обслужва самостоятелно е повлияла на емоционалното състояние на ищцата, която се затворила се в себе си, проявили се симптоми на силна тревожност и притеснение за бъдещето. Освен това на моменти ищцата имала потиснато настроение, липса на апетит и на желание за живот.

Също така страдала от неспокоен сън, придружен от кошмари свързани с катастрофата и проведените медицински интервенции. Твърди се, че за справяне с описаните проблеми ищцата е ползвала психологическа помощ. В исковата молба подробно са описани по вид и размер разходите, направени от ищцата във връзка с лечението й, като същите се претендират като обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място се сочи, че във връзка с пътното произшествие е образувано досъдебно производство, съответно НОХД №5122/2025г. по описа на Районен съд Варна, в хода на което водачът на л.а.“БМВ“, с рег.

№****** е признат за виновен, за това че на 04.04.2025г. в гр.Варна, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със 2 скорост от 128.77 км/ч и по непредпазливост причинил на ищцата описаните по горе тежка и средни телесни повреди в различни области на тялото й. Твърди се, че към момента на произшествието за процесният лек автомобил, е имало действаща застраховка “Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна до 26.09.2025г., поради което и на основание чл.380 от ГПК ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответника с вх.

№ОИ-343869/09.05.2025г. Твърди се още, че застрахователят не е определил застрахователно обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, както и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания на ищцата с механизма на инцидента. Оспорва се наличието на неимуществени вреди, техният интензитет, проявление, както и твърдението за незавършено възстановяване. Поддържа се, че липсва причИ. връзка между вредите и описаният в исковата молба инцидент. В евентуалност се поддържа становище за прекомерност на размера на претенцията, който е необосновано завишен, съобразно претърпените вреди и влиза в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и размера на претендираните имуществените вреди, като се поддържа, че медицинските разходи, следва да бъдат съобразени с предписанията на наблюдаващ лекар в хода на лечение, а в настоящия случай данни за това липсват. Освен това от ангажираните доказателства не става ясно дали същите са реализирани във връзка с лечението на ищцата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която с поведението си сама е поставила здравето си в опасност и е допринесла за настъпилите травматични увреждания. Поддържа се, че ищцата е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Излага се, че ако ищцата е била с поставен колан, процесните травматични увреждания не биха настъпили или те биха били в много по-лека до незначителна степен. С оглед на изложеното, се поддържа, че приложение да намери чл.51, ал.2 от ЗЗД, респективно определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено. С аргумент от неоснователността на главната претенция, се оспорва и акцесорната такава за мораторна лихва. В евентуалност се оспорва момента, в който застрахователя е изпаднал в забава, тъй като според чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ законна лихва се дължи, ако същия не определил застрахователното обезщетение или не е изплатил такова в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.2 от КЗ. Сочи се, че ищцата не е представила допълнително поисканите й книжа с писма с изх.№НЩ3619/23.05.2025г., изх.№НЩ-5404/04.08.2025г., изх.№НЩ-0753/03.02.2026г., поради което застрахователят не е бил поставен в забава.

С постъпилата допълнителна искова молба от ищцата, се оспорват възраженията на ответника във връзка с механизма на пътното произшествие. Поддържа се, че механизма е безспорно установен от органите на досъдебното производство и в проведеното съдебно производство, в хода на което водача на лекия автомобил е признат за виновен за настъпване на инцидента. Поддържа се още, че в наказателното дело са установени и причинените травми на ищцата, както и че същите са резултат от инцидента. Излага се, че отправената парична претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е съобразена с вида, характера и тежестта на травмите на пострадалата, а тази за имуществени вреди е доказана. Оспорват се становището на ответника относно дата на забавата и възражението му за съпричиняване.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат вече изложените оспорвания, възражения и доводи за неоснователност на исковата претенция.

3

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалния му представител, оспорва предявеният иск и поддържа възраженията си, включително за съпричиняване от пострадалата на вредоносният резултат.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-04.04.2025г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “БМВ“ с рег.№ ******, валидна до 26.09.2025г., както и че на 09.05.2025г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ.

Установява се от представената по делото медицинска документация, че непосредствено след процесният пътен инцидент ищцата е постъпила в МБАЛ “Св.Анна“гр.Варна интубирана и в тежко увредено състояние /в кома/, поради което е настанена в Клиника по неврохирургия за реанимационно лечение. След приема в болничното заведение са направени множество образни и биохимични изследвания, както и консултации със специалисти от различни области на медицината, като са установени дифузна травма на главния мозък с контузии, довела до кома и остра дихателна недостатъчност, счупване на тазовия пръстен на няколко места, счупване на дясната бедрена кост, травматичен шок и контузия на белите дробове. В последствие е предприето оперативно лечение на долният десен крайник, като на 10.04.2025г. е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация с универсален анатомичен бедрен пирон на дясната бедрена кост на ищцата. Поставен е външен колан за обездвижване на таза, поради фрактурата му. Коматозното състояние на ищцата е продължило около 10 дни, като след стабилизиране на общото й състояние, на 26.04.2025г. същата е изписана от болничното заведение. Видно от приетите амбулаторни листи на 28.04.2025г. и на 17.05.2025г. ищцата е посетила болничното заведение, тъй като не е могла да уринира през продължителни периоди от време, което е наложило поставяне на катетър. Видно е още, че през месец юли на 2025г. пострадалата е провела множество физиотерапевтични процедури за преодоляване на последиците от фрактурите на бедрената кост и таза. Наред с това за проследяване на състоянието на ищцата и определяне на посоката на лечение, са извършени контролни изследвания, включително рентгенография и компютърна томография, в “Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна“ ЕООД, както и клинични прегледи от специалист по физикална и рехабилитационна медицина в “Елит Клиник Варна“ ЕООД