Определение № 206 от 27.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. К., 27.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно гражданско дело № 20245100500114 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 248, ал.3, изр. 2 – ро, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение № 228 от 24.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1033/2023 г., Районен съд – К. е оставил без уважение молба с вх. № 11950/18.12.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. за изменение на Решение № 557/12.12.2023 г., постановено по гр. д.

№ 1033/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. Управител, във връзка с която е образувано настоящото производство.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се има предвид трайната и непротиворечива съдебна практика, че с присъждането му по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е услуга, обект на облагане по смисъла на чл. 2, т.1, вр. с чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл, според жалбоподателя, предоставянето на безплатна адвокатска помощ не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. Счита, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Посочва, че цитираното от РС – К. решение на ВКС е напълно 1 изолирано от останалата и изобилна съдебна практика по този въпрос.

Отбелязва, че към представения по делото договор по чл. 38 от ЗА са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението да бъде уважена.

Частната жалба е връчена на насрещната страна, но в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е подаден отговор.

Въззивният съд, при извършената преценка на доказателствата по делото, по повод и във връзка с оплаквания, изложени в подадената жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалването, и пред компетентния окръжен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по гр. д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по подадена от Д. М. Н., чрез процесуален представител, искова молба, с която са предявени обективно съединени, в условията на евентуалност, установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и по чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, против „С.-К.“ АД, за признаване за установено, че клаузата предвидена в чл.

29 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 725479/23.08.2021 г. е нищожна поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника „С.-К.“ АД да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД недължимо платената сума по договор за потребителски кредит с № 725479/23.08.2021 г. в размер на 10 лв. - частичен иск от дължимата общо сума в размер на 118.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. В хода на делото е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, чрез увеличаване размера на претенцията до сумата от 118.80 лв.

В хода на първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да окаже на ищцата Д. М. Н. безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА - материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатна адвокатска помощ, пълномощникът на ищцата - адв. Д. М. от САК е направил 2 искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1200 лв. с ДДС за първия иск и 480 лв. с ДДС за втория иск.

С постановеното по делото решение (допълнено с решение № 101 от 24.02.2024 г.), предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена нищожността на клаузата, предвидена в чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 725479/23.08.2021 г., сключен между Д. М. Н. и „С.-К.“ АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави, и ответникът „С.-К.“ АД е осъден да заплати на ищцата Д. Н. сумата в размер на 118.80 лв., недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за потребителски кредит с № 725479/23.08.2021 г., ведно със законна лихва, считано от 31.07.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Със същото решение са присъдени разноски, като ответникът „С.-К.“ АД е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата в размер на 800 лв. (за всеки иск по 400 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Д. М. Н.. В мотивите на решението първоинстанционния съд е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено без ДДС, като е възприел становището в Определение № 917/10.05.2023 г. по к.ч.гр.д № 1323/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласно което: " Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл.

2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност."

С молба по чл. 248 от ГПК, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е направено искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като към определеното от съда адвокатско възнаграждение, да бъде присъдено и полагащото се на дружеството ДДС 3 върху тази сума, а именно - 160 лв.

Молбата е връчена на насрещната страна, но в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор.

С обжалваното пред въззивния съд Определение № 228/24.02.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на решението в частта за разноските, като е изложил идентични съображения, с посочените в мотивите на Решение № 557/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд – К..

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.

Споделя изцяло непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. на ВКС, II ТО, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., и в която се приема, че: „...с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“. В този смисъл е и съдебната практика, отразена в Определение № 291/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1240/2022 г. на II т. о., Определение № 50427/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2098/2022 г. на II т. о., Определение № 50460/01.11.2022 г. по ч. т. д. № 16/2022 г. на II т. о., Определение № 50462/17.11.2022 г. по т. д. № 2536/2021 г. на I т. о. и други.

В първоинстанционното производство от настоящия жалбоподател са представени писмени доказателства за надлежна регистрация на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по ДДС. Или, следващото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ се дължи с начислено ДДС.

По изложените съображения обжалваното първоинстанционно определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение на Решение № 557/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските се явява неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което ответникът „С.-К.“ АД бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата в размер на 160 лева, представляваща ДДС върху присъдената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева - по 400 лв. за всеки един от 4 предявените искове.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, вр. с чл. чл. 274 и сл. от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №228/24.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд -К., с което е оставена без уважение молба с вх. № 11950/18.12.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, представлявано от управителя Д. М. М. за изменение на Решение № 557/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 557/12.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта му за разноските относно присъденото на процесуалния представител на ищцата Д. М. Н. адвокатско възнаграждение, като:

ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. „О.“ № ***, представлявано от С.Н.Т. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на С. градски съд, с адрес на упражняване на дейността гр. С., бул. "А.С.“ № ***-*, ет.*, офис *-*, представлявано от Д. М. М. – Управител сумата от 160 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 800 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5