Решение № 12 от 15.02.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Тополовград, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100241 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ВиК” ЕООД гр.Х. с ЕИК *********, представлявано от управителя Б.А.Ж., подадена чрез пълномощник адв.П.П. от САК против Н. Х. М. от гр.Т., с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК – иск за установяване на вземането.

В исковата молба се твърди, че дружеството като такова предоставящо на потребителите срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите, при осъществяване на своята дейност е предоставило на длъжника такива услуги до обект с адрес: гр.Т., ул.“************* и с партиден № 1632080. В изпълнение на задължението си по чл.33, ал.1 от ОУ за периода от 28.02.2019 г. до 31.05.2022 г., дружеството е издало фактури за стойността на доставените услуги, като в срока по чл.33, ал.2 от ОУ непогасени са останали 39 броя фактури на обща стойност 1438,43 лева. Поради това, че в 30-дневния срок от датата на неплатената фактура е начислена съответна лихва върху главницата се твърди, че е налице и дължима лихва за забава върху всички неплатени фактури в размер общо на 244,52 лева, или общото задължение на длъжника се твърди, че възлиза на 1682,95 лева.

1

Твърди се в исковата молба, че е подадено заявление до РС – Тополовград по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 154/2022 г. и по което е издадено разпореждане и заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като е постъпило възражение от длъжника се предявява настоящия иск.

Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че ответника дължи на ищеца сумата от 1682,95 лв./хиляда шестстотин осемдесет и два лв. и 95 ст./, от която 1438,43 лв./хиляда четиристотин тридесет и осем лева и 43 ст./ – главница за - предоставени и потребени ВиК услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за периода от 28.02.2019 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата и 244,52 лв./двеста четиридесет и четири лева и 52 ст./ - лихва за забава по всяка фактура до 18.07.2022 г. Претендират се и заплащане на направените разноски в хода на настоящото производство и разноските от заповедното производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмено становище подробно излага мотиви и претендира уважаване на исковата претенция изцяло със законовите последици.

Ответника в законоустановения срок, след получаване на исковата молба е подал писмен отговор в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че неговия водомер се явява общ за шестте апартамента под и над неговия апартамент и начина на отчитане на изразходената вода и ползваните услуги са неправилни, не е отчетена вярно консумацията и установеното по фактурите количество вода не е реално изразходвано от него.

Поради което претендира да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ответника се явява лично, заедно с редовно упълномощен адвокат и отново се претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна. Представени са и писмени бележки лично от ответника и писмена защита от адвоката в които се доразвива тезата и доводите за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че ответника Н. М. е собственик на водоснабден 2 имот, находящ се в гр.Т., ул.“*************, за който е открита партида с партиден № 1632080. Поради което и в това си качество на основание чл.2 ал.1 т.2 от Общите условия на „ВиК“ Х., представлява потребител на ВиК услуги.

В исковата молба са посочени номера и дати на фактури в табличен вид, които обаче не са приложени по делото, нито по заповедното производство, нито в настоящото исково производство.

Към писмения си отговор ответника е приложил молба до управителя на „ВиК“ Х. от 17.07.2019 г., с която е поискал определени документи от дружеството и изясняване на случая. Приложил е също карта за абонаментния номер с който разполага, констативен протокол от 23.06.2019 г. от който е видно, че назначена комисия е извършила проверка по настояване на М. на въпросния обект и е констатирала, че жилищната сграда има монтиран общ водомер, намиращ се в западната част на общите части, където щранга продължава и се разделя, като първия вертикален щранг захранва 12 броя апартаменти и посредством тетка от основния щранг има отклонение на което е монтиран контролен водомер който захранва 6 броя апартаменти. В този протокол е констатирано също, че в апартамента на М. няма монтиран индивидуален водомер и консумацията на водата се измерва на посочения контролен водомер с № 121447. Към отговора е приложен и рапорт от инкасатор към „ВиК“ Х. от който рапорт се установява, че водомера на М. се явява общ за няколко партиди 8 на брой описани в рапорта и при отчета не са приспаднати разликите по тях, а цялата отчетена вода е начислена на партидата на М.. Поради което се предлага да се сторнират 4 броя фактури посочени в този рапорт. Рапорта е с дата 26.06.2019 г., като под него е посочено мнение на ръководител продажби да се разреши.

Представена е и декларация от М. от 19.01.2012 г., в която същия е заявил пред ВиК, че желае разходваната от домакинството му питейна вода, считано от месец февруари 2012 г. да бъде отчитана като разлика, която се получава от показанията на неговия общ водомер и показанията на индивидуалните водомери на апартаментите намиращи се под и над неговия.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза и разпитаното в съдебно заседание Х. както в експертизата, така и в заседание подробно обяснява какво е установено в случая. Вещото лице посочва, че не е 3 установено какви са количествата на предоставената услуга и не е ясно дали те съответстват на количествата отразени при отчитане на измервателните уреди поради липса на карнет и информация от него. Също така посочва се, че не е ясно по какъв начин е отчетена консумираната вода и всички предоставени услуги за абоната с въпросния абонатен номер. Посочва се, че отклонение в отчитането и фактурирането на ползваните услуги има, наймалкото защото категорично не е спазен регламента за отчитането определен с Наредба № 4/2004 г.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която не дава отговор на поставените въпроси, предвид това, че вещото лице – експерт не е бил допуснат до ищцовото дружество и не са му били предоставени никакви счетоводни документи и на подадената от него молба за предоставяне на такива не е отговорено.

По искане на ищцовото дружество, ответника на основание чл.176 от ГПК в с.з. е отговорил на поставени въпроси като изрично твърди, че няма открити течове по тръбите, че той няма индивидуален водомер монтиран в апартамента му, а водомера се намира в сутерена и се явява общ за 5 апартамента, които са вертикално над неговия, че има закупени два нови водомера и е осигурил достъп до неговия апартамент, но причините поради които не е монтиран водомер в апартамента му са за да не се разруши зидарията.

От приложеното по делото заповедно производство е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д.№ 154/2022 г. и е издадена заповед за изпълнение против която длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК, като е указано на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните. Съдът кредитира и експертните заключения, въпреки, че не дават категорични отговори на поставените въпроси, последните са мотивирани и предоставят информация относно фактите и обстоятелствата изложени по4 горе относно казуса и установеното в тези експертизи съвпада с представените от ответника писмени доказателства – рапорт, констативен протокол и декларация, т.е. те са в съответствие с другите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Обективно е съединена и предявена и претенция по чл.86 ЗЗД.

От материалите по ч.гр.д. № 154/2022 г. по описа на РС - Тополовград се установява, че е издадена заповед за изпълнение по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора визираните в исковата молба суми, както и разноски по заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника, последния е подал възражение по чл.414 от ГПК и съответно на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер и като такъв следва да се отхвърли.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга, доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество или наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство, респ. липса на водомер/ с цена възлизаща на претендираната стойност.

По делото безспорно е установено между страните и това обстоятелство не е оспорено, че ищеца има качеството на ВиК оператор по смисъла на 5 чл.198 ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Тополовград. Безспорно е установен и факта, че ответника Н. М. е потребител – абонат на който е открит съответен абонатен номер на адреса посочен в исковата молба, а именно: гр.Т., ул.*****************, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот същия се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и параграф 1, ал.1, т.2, буква „а“ от ДР на ЗРВиКУ.

Следователно, през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при Общи условия за получаване на ВиК услуги по силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4/2004 г., като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на ВиК ЕООД, потребителя е обвързан от Общите условия на дружеството.

В чл.17 ал.3 от действащите през процесния период Общи условия на ищцовото дружество се съдържа изрично задължение на потребителите на ВиК услуги, при сгради етажна собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител, всеки от тях да поставя индивидуални водомери, като ВиК оператора следва да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителите. Това задължение на ВиК потребителите е залегнало и нормативно в разпоредбата на чл.11 ал.4 и ал.5 от Наредба № 4.