Решение № 2173 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2173 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20004193/15.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13228/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Л. Г. Г., ЕГН **********, за сумата от 5 503, 41 лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2015г. до 30.4.2018 г., за топлоснабден имот с аб.№ 156977 ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до изплащане на вземането; 664,12 лева., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.9.2016г. до 24.1.2019 г.; 80,64 лева., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015г. до 30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 08.2.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7938/2019 г. на СРС, 58 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25005060/25.01.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът навежда доводи за недопустимост на решението, както и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

По допустимостта на иска .

Недопустимостта е порок, при който решението е валидно, но е постановено при липсва на условия материалноправния спор да бъде разгледан по същество. Касае за порок на процесуална основа, т.е. за липса на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки свързани със съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск.

Заповедното производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред. Целта на производството е да се създаде съдебно изпълнително основание, след като съдът установи безспорността на вземането, т.е. не се цели установяване на твърдяното от заявителя/ищец вземане, какъвто е предмета на исковото производство. Подаденото от длъжника възражения обуславя съществуването на правото на иск на кредитора, който при оспорване на вземането може да предяви претенцията си по исков ред. С нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът, установяващ съществуване на вземането, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило в гражданския процес. Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение – в този смисъл са мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2014 по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

2

Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск Тълкувателно решение № 8/2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изложени твърдения за наличието на облигационно притезание срещу Л. Г. Г., чието основание произтича от подлежащото на доказване обстоятелство, че посоченото лице е клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на самостоятелен обект в сграда – ап. *******“, гр. София, като притезанието е индивидуализирано и по период 14.9.2016г. до 24.1.2019 г. В предвидения преклузивен срок е подадена искова молба срещу Р.Р.А. и А.Т.А., като са изложени твърдения за наличието на облигационно притезание, което се различава от твърдяното в заявлението субективно право по основание, размер и период, т.е. по никакъв начин не е налице идентичност между исковото и заповедното производство.

Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;

4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. Обективните предели на силната на пресъдено нещо обхващат спорното право, индивидуализирано от ищеца по своето основание и съдържание – аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК. В процесния случай спорното право, което е индивидуализирано в исковата молба, не съответства на предявеното в заповедно производство, тъй като е налице 1) различно основание на предявената искова претенция; 2) съдържанието на правото е различно, т.е. налице е несъответствие в размера и в периода на формиране; включително и 3) субектите на спорното правоотношение са различни.

Неоснователни са доводите на първоинстанционния съд, че е налице техническа грешка, тъй като в процесния случай е налице напълно различен иск, индивидуализиран по основание, съдържание, петитум и субекти, а не до грешно изписване на имена или ЕГН на някоя от страните. Включително не е налице грешка единствено в изписването на номера на заповедното производство, което би обусловило основателността на изложените аргументи, при положение че спорното право е идентично с заявеното в заявлението по чл. 410 ГПК.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав приема за установено, че съобщението до ищеца/заявител в заповедното производство е получено на 10.02.2020 г., като искът срещу длъжника е предявен на 05.06.2020 г. ( страница 49 от първоинстанционното производство), поради което исковата молба следва да бъде върната и първоинстанционно съдебно решение, на основание чл. 270, 3 ал. 3 ГПК, следва да бъде обезсилено като недопустимо. Законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК и при прието възражение по чл.423 ГПК, когато не са били налице предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Въззиваемата страна е била представлявана от особен представител, поради което не й се дължат разноски в настоящето производство.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК, Решение № 20004193/15.01.2022 г., постановено по гр.д. № 13228/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Л. Г. Г., ЕГН **********, за сумата от 5 503, 41 лева, представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2015г. до 30.4.2018 г., за топлоснабден имот с аб.№ 156977, ведно със законната лихва от 08.02.2019 г. до изплащане на вземането; 664,12 лева., представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.9.2016г. до 24.1.2019 г.; 80,64 лева., представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015г. до 30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 08.2.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7938/2019 г. на СРС, 58 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6394/22 г. по описа на Софийски градски съд, II-В, въззивен състав.

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба, вх. № 5066547/05.06.2020 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Г. Г., ЕГН **********.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7938/2019 г. на СРС, 58 състав.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5