Решение № 348 от 03.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Благоевград, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200501272 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 224/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 92/2023 г. , РС – гр. Разлог е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. К., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „****“ № *, че е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. в Керамичен завод „Пирин“ гр.

Р., както и че е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. в ДИП „Никола Парапунов“ гр. Р. при пълно работно време от 8 часа, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия осигурителен стаж.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба, подадена от ТП на НОИ – Благоевград, представлявано от директора И.К.Г., с административен адрес гр. Благоевград, ул. „Тракия“ № 1, чрез юрисконсулт С.М. Изложени са съображения за недопустимост на първоинстанционното решение, поради което се иска от въззивния съд същото да бъде обезсилено.

Претендира се присъждане на сторените разноски.

Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по чл. 259 – чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на И. М. К. – ищец в първоинстанционното производство, от който, чрез процесуален представител, в срока по чл. 263 ГПК, е постъпил писмен отговор. Отправено е искане за оставянето и без уважение и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Не са направени доказателствени искания от страните и не са събирани нови доказателства от въззивния съд.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК , извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При така извършената проверка, в контекста на материалите по делото, съдът намира, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Съображенията са следните:

Съгласно чл.1 от ЗУТДССР, по реда на този закон може да се установява: 1. трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г.; 2. осигурителен стаж по КСО и 3. времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Според чл.3, ал.1 и ал.2 от същия закон , искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца, като искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В конкретния случай, ищецът е предявил иска си само срещу ТП на НОИ гр. Благоевград. Отправя искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на този ответник, че ищецът е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. в Керамичен завод „Пирин“ гр. Р., както и че е работил и има придобит трудов стаж в периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. в ДИП „Никола Парапунов“ гр.

Р. при пълно работно време от 8 часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж. Твърди се, че ДИП „Никола Парапунов“ е с правоприемник „Джинджерица“ ООД гр. Р..

Видно от Удостоверение № 5510-01-5 от 20.12.2022 г., издадено от ТП 2 на НОИ - Благоевград, на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР (обр. УП-17) е, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца И. М. К. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. при работодател/осигурител Керамичен завод „Пирин“, гр. Р..

От Удостоверение № 5510-01-7 от 20.12.2022 г., издадено от ТП на НОИ - Благоевград, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР (обр. УП-17) се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца И. М. К. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. при работодател/осигурител ДИП „Никола Парапунов“, гр. Р..

От представената разчетно-платежна ведомост за трудово възнаграждение на работниците и служителите през 1994 г. в Дъскорезен цех „Джинджерица“ ООД гр. Р., се установява, че ищецът е работил в дружеството на длъжност „гатерист“.

Събирани са гласни доказателства.

Относно дружеството – бивш работодател на ищеца -„Джинджерица“ ООД гр. Р., се установява при служебно извършената от въззивния съд справка в ТРРЮЛНЦ, че дружеството не е заличено. Същото е с правоприемник – Джинджерица АД /видно от вписванията по фирменото дело/ и след преобразуването му в ЕАД, след което и Блaгoeвгpaдcĸият oĸpъжeн cъд нa ocнoвaниe чл. 6 във вpъзĸa c чл. 231, aл. 3 TЗ е впиcaл и пpoмeни в устава c peшeниe № 2417 oт 9.Х.2002 г. пo ф.д. № 649/97 зa "Джинджepицa" AД, вкл. и е впиcaл пpoмянa нa нaимeнoвaниeтo нa дpyжecтвoтo: "Фopecтa" AД.

Съществуват и приложени по делото доказателства за осигуряване на ищеца, изходящо от осигурител Фореста АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат, ако са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, и по време на полагане на стажа. Алинея 2 на разпоредбата съдържа примерно изброяване на писмените доказателства, представляващи т. н. "начало на писмено доказателство", като трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол; други подобни документи. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този смисъл 3

Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о. /.

Липсват по делото такива писмени доказателства за трудов стаж в периода от 01.01.1973 г. до 31.12.1977 г. в Керамичен завод „Пирин“ гр. Р..

Не са представени и не са събрани справки за историята на предприятията от Държавен Архив или друга администрация, съхраняваща данни за тези предприятия, нито е проследена същата от съда.

Диспозитивът на решението е такъв, че са признати за установени от съда по отношение на ищеца исканите факти, а не по отношение на сочената ответна страна.

При тези данни, в изпълнение на служебното си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото и по отношение на кого атакуваният съдебен акт ще има сила, РС- Разлог е следвало да констатира, че има данни, че работодателят на ищеца за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г. не е престанал да съществува като правен субект, както и да остави исковата молба без движение, с указание до ищеца да предприеме мерки за конституирането на този работодател „Фореста“ АД, като ответник по делото, наред с посочения такъв ТП на НОИ-гр. Благоевград.

Видно от справката в ТР дружеството продължава да съществува и не е заличено. При това положение не може да се приеме, че е налице хипотезата, при която искът следва да се насочи единствено към съответното ТП на НОИ, тъй като работодателят, независимо дали фактически изпълнява дейност или не, продължава да съществува като правен субект. В разрешение на подобни казуси са постановени редица решения на ВКС, в това число и решение № 251 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2013 г., III г. о., ГК и др..

По силата на императивната разпоредба на чл. 3, ал.2 ЗУТОССР , в производството, образувано по предявения иск дружеството - работодател се явява задължителен необходим другар на териториалното поделение на НОИ в гр. Благоевград, доколкото по отношение и на двамата ответници постановеното по делото решение следва да е еднакво. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.

Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото участие. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, 4 производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на защита / така и в Решение № 172 от 27.04.2023 г. на ОС Кюстендил по в. гр. д. № 22/2023 г./.

Относимо към казуса в този смисъл е и разрешението, дадено в т. 6 от ТР №1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, според което, когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар. При действащия ГПК е изгубило значението си задължителното тълкуване, направено от ОСГК на ВКС в т. 17 на ТР №1/04.01.2001 г.

Следва да се има предвид и постановения диспозитив на обжалваното решение, в който няма посочен ответник, който да е обвързан от същото.

Обжалваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено изцяло. Делото подлежи на връщане на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При връщането на делото районният съд следва да съобрази точния смисъл на ЗУТОССР и констатираното от този съд.

Районният съд следва да укаже на ищеца възможността за отстраняване на нередовността на исковата молба във връзка с посочване и на надлежен ответник като работодател за периода от 01.01.1980 г. до 31.12.2001 г., наред с вече посочения такъв и представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея, съгласно чл. 128, т.3 ГПК. При изпълнение на тези указания съдът следва да извърши всички надлежни процесуални действия, в т.ч. да се извърши справка чрез ДА, които дължи и то след като връчи препис от исковата молба и приложенията и на новоконституирания ответник.