Решение № 12 от 16.02.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Враца, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20221400900059 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1313/28.02.2022 г. на Ц. Н.

В., действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. В., чрез упълномощения й адвокат Г. Й., с която е предявила иск против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАДгр.София за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2021 г., причинено от водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Претендира се присъждане и на законна лихва върху главницата.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път II-15 км.5.800, посока: гр.Оряхово – гр.Враца е настъпил пътен инцидент, при което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ ВР *** СС, управляван от М. А., поради загуба на контрол над управлявания от нея л.а., навлиза в лентата за насрещно движение, блъска се насрещно в движещия се л.а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег.№ ВР *** АТ, вследствие на което излиза от пътя.

Посочва се, че за ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.11.2021 г., издаден от ОД на МВР-Враца, като е образувано ДП № 874/20.09.2021 г. по описа на РУ на МВР-гр.Враца.

Твърди се, че вследствие на пътния инцидент е пострадала ищцата Ц. В., която се е возела в л.а. марка „Мерцедес“, на задна дясна седалка, с поставен обезопасителен колан. След инцидента тя била откарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, където е хоспитализирана за периода от 20.09.2020 г. до 24.09.2021 г. в клиника по ортопедия.

Поддържа се, че след като направили нужните изследвания, лекарите установили, че ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание и фрактура на носните кости.

Твърди се, че след като била изписана от болничното заведение, ищцата продължила възстановяването си в домашни условия, като през първият месец след инцидента изпитвала често главоболие, придружено със световъртеж. Сочи се, че през първите 1 два месеца след инцидента всякаква физическа дейност за пострадалата е била невъзможна, поради невъзможността за дишане през носа, което създало сериозни затруднения при спане, поради обстоятелството, че пострадалата следвало да диша единствено през устата. Това състояние продължавало и към настоящия момент, поради нарушената физиология на носа.

Твърди се още, че получената мозъчна травма от пострадалата довела до постоянно главоболие, замаяност, загуба на координация на мускулите, трудности в запазване на равновесие, замъглено, двойно виждане и шум в ушите. Посочва се, че за период от три месеца ищцата страдала от дезориентация, имала посттравматична амнезия и не можела да си спомни какво се е случило малко преди и след пътния инцидент, а получената фрактура на носните кости водела до загрозяване в областта на лицето й, което ще остане до края на живота й поради изкривяването на носа.

В исковата молба се твърди, че към днешна дата ищцата все още се оплаква от главоболие, нарушения на съня, световъртеж. Посочва се, че същата не е възстановила напълно дихателните си функции, чувства се постисната от обстоятелството, че носът й все още е с променена форма, което влияе на нейната самооценка и това как ще бъде приета от приятели и съученици. Твърди се още, че към днешна дата тя все още страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Сочи се, че вследствие на катастрофата пострадалата е получила посттравматично разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.

Поддържа се, че виновният водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София със застрахователна полица № ***, валидна от 11.05.2021 г. до 10.05.2022 г.

Твърди се, че с молба вх.№ 94-Г-272/15.11.2021 г. ищцата е завела писмена претенция на основание чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество. Посочва се, че въпреки изтичането на 15.02.2022 г. на предвидения в КЗ тримесечен срок, към настоящия момент ответното дружество не е изплатило обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, което обуславя интереса от завеждане на настоящата претенция.

С подадения отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че за да бъде уважен искът с правно основание чл.405 от КЗ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: виновно и противоправно поведение, причинени вреди във връзка с използването и притежаването на МПС, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на делинквента, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинените вреди, както и техния размер. Поддържа се, че от представените по делото доказателства тези факти не се установяват, като твърденията на ищеца не отговарят на обективната действителност, поради което се оспорва искът по основание и размер. Оспорват се всички фактически твърдения и правни доводи в исковата молба, в т.ч. настъпването на застрахователно събитие по описания от ищеца начин, нанесените вреди и причинно-следствената връзка между тях.

На първо място се оспорва водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ ВР *** СС, да е осъществил виновно и противоправно поведение. Твърди се, че от неясното описание на настъпилото ПТП не може да се определи какви точно действия са предприели двамата водачи, как те са довели до настъпването на ПТП, както и дали същите са неправомерни. По делото липсват каквито и да и било писмени доказателства за тези факти, като дори в протокола за 2

ПТП е отбелязано, че причините за инцидента не са изяснени.

Ответникът твърди, че пострадалата е била без поставен предпазен колан и това нейно противоправно поведение е довело до нанасяне на уврежданията. В случай че същата е била с предпазен колан, той би предотвратил изместването на тялото й напред, съответно не биха се получили травми по главата й.

Независимо от горното, ответникът поддържа, че не са представени достатъчно убедителни доказателства и относно размера на претендираните вреди, който намира за прекомерен и необоснован. Навеждат се доводи, че съгласно дадените в т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Посочва, че по въпроса за критериите, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС № 4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, в т.ч. на решение № 177 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1350/2020 г. на ВКС, III ГО.

Във връзка с изложеното счита, че претендираният от ищцата размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен и не съответства на приетите с ППВС № 4/68 г. и установените в съдебната практика критерии за определяне на справедливо обезщетение. Сочи, че несъмнено ищцата при процесното събитие следва да е претърпяла физически и психически болки и страдания с немалък интензитет, но същите не могат да обосноват големия размер на претенцията. Посочва, че видно от представената първоначална медицинска документация, пострадалата е била хоспитализирана и след 4 дни е изписана с изход на заболяването „клинично здрава“. Съгласно приложената епикриза на ищцата е назначено консервативно лечение, без нужда от оперативна намеса. Според ответника, противно на твърденията на пострадалата, че не можела да диша през носа, което предизвикало и голяма част от останалите й оплаквания, в епикризата при извършени прегледи такива не са установени. Сочи се, че съгласно становището на д-р Г., специалист УНГ, носът е проходим, с проходими носни ходове, без нарушение на носното дишане, а като увреждане е посочен единствено лек отток на външен нос.

Набляга на това, че по делото няма данни за проведено последващо посещение на специалист и извършено лечение, свързано с твърдяното увреждане на носа, което поставя под съмнение тежестта на получената травма. Предвид изложеното твърди, че възстановителният период процес ще е относително кратък, като няма да останат трайни последици. Счита, че дори да бъде доказано получаването на твърдените увреждания за тях следва да се заплати обезщетение в значително по-нисък размер.

При условия на евентуалност, в случай че съдът намери иска за основателен, ответникът прави и възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че с поведението си пострадалата е допринесла за получените увреждания. Сочи, че от анализа за твърдените травми може да се направи категоричен извод, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан. В случай че такъв е бил поставен съгласно изискванията на ЗДвП, то уврежданията не биха се случили или поне не в тази степен. Счита, че това конкретно поведение на ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с причинените неимуществени вреди и обективно е допринесло за получените увреждания.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност за присъждане на обезщетение при отчитане приноса на пострадалия за нанесените увреждания. Претендира разноските по делото.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД 3 и чл.86 ЗЗД.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

От представената по делото застрахователна полица № *** от 08.05.2021 г.

/л.73 от делото/ безспорно се установява наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, със срок на валидност от 11.05.2021 до 10.05.2022 г., сключена с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София.

По делото се установи, че с молба вх.№ 94-Г-272/15.11.2021 г. /л.10 от делото/ ищцата е предявила претенция по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Няма данни по делото, а и не се твърди от ответника тази претенция да е била уважена и да е било определено и изплатено застрахователно обезщетение на ищцата.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-11974/26.10.2021 г. /л.6/, след посещение на мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола са посочени участниците в произшествието – водачите на МПС и пътниците, както и пострадалите лица, сред които е и ищцата Ц. Н. В. – пътник на задна дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, която е получила фрактура на носа и е настанена в ортопедичното отделение на МБАЛ-Враца без опасност за живота.

В протокола е отразено също, че по случая е образувано ДП № 874/20.09.2021 г. по описа на РУ гр.Враца.

Преписката по ДП № 874/20.09.2021 г. по описа на РУ гр.Враца /пр. пр. № 5315/2021 г. по описа на РП-Враца/ е внесена в Районен съд – Враца със споразумение, сключено между прокурор при РП-Враца и защитника на обвиняемата М. Х. А., за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е образувано НОХД № 469/2022 г. на Районен съд – Враца. С протоколно определение от 03.06.2022 г. по това дело, на основание чл.381, ал.5, вр. чл.384, ал.1 от НПК, е одобрено от наказателния съд споразумение, с което обвиняемата М. Х. А. се е признала за виновна в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.342, ал.1 от НК. В мотивите към одобреното споразумение са установени следните факти в приложното поле на чл.300 от ГПК, чието установяване от наказателния съд е задължително за настоящия граждански съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, а именно: