Решение № 400 от 06.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20221800100594 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. П. В. от с.

Р. и В. В. В. от с. Т. срещу М. Й. П. от гр. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

Ищците - първи братовчед и вуйчо на ответницата твърдят, че последната страда от психично заболяване „шизофрения“, в резултат на което е неадекватна, крещи нощем, пали цигари на тавана на дома си, вика по улиците и смущава обществото, като това поведение може да провокира и агресия. В моменти на светъл период споделя, че очаква да получи пари от различни хора, което говори, че са налице опити от тези хора да се възползват от състоянието й и да получат притежавани от нея имоти по наследство от родителите й или парични средства.

Поддържат, че вследствие на заболяването ответницата не разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи постъпките си, което е основание за поставянето й под пълно запрещение.

Ответницата, действаща чрез особен представител адв. Г. е подала отговор на исковата молба с твърдение, че искът е недопустим, тъй като 1 ищците нямат легитимен интерес да искат поставянето на ответницата под пълно запрещение. Оспорва иска и по същество. В откритото съдебно заседание на 07.06.2023 год. изразява становище, че състоянието на ответницата не е толкова тежко, че да се налага поставянето й под пълно запрещение. Моли съда да постанови решение, с което да постави ответницата под ограничено запрещение.

Представителят на СОП моли съда да постави ответницата под пълно запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответницата М. П. е родена на 31.12.1961 год., като видно от удостоверения за родствени връзки ищецът В. П. В. е първи братовчед на ответницата /син на П. В. – брат на майка й П.В./, а ищецът В. В. В. е вуйчо на ответницата /брат на майка й П.В./.

Видно от етапна епикриза, издадена на 19.05.2023 год. от ДПБ „Св.

И.Р.“ ответницата М. П. страда от „параноидна шизофрения“. Същата е приета по спешност на 20.08.2022 год., като постъпва на лечение с помощни средства на ръцете – белезници по повод влошено психично състояние на фона на преустановен прием на терапия. Състоянието й е стабилизирано.

Хоспитализацията продължава и в настоящия момент, основно по социални индикации.

Според показанията на св. В.а – първа братовчедка на ответницата и дъщеря на ищеца В. В. В., ответницата не може да живее и да се справя сама; не се издържа сама, не може да ходи на пазар; има налудни представи относно собствената си личност, като се представя за други хора; гони близките си и не пие редовно предписаните за психичното й заболяване медикаменти. Не може сама да подбира дрехите си според сезона. Не се къпе и не поддържа хигиена, ако не е подканяна за това от близките си. Сама не се сеща да взема лекарствата си. Близките й не я пускат сама на улицата, тъй като създава проблеми, иска от хората пари и цигари. Не говори логично, мисълта й е разпокъсана. Има конфликти със съседи, тъй като пуши цигари в коридора и тавана на блока, където живее. Заболяването й датира от около 15 години. Майка й починала преди около 3 години.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на 2 в.л. Г. от 29.05.2023 год. ответницата е прегледана за нуждите на експертизата в ДПБ-Н.И.. Въз основа на данните по делото, наличната медицинска документация и психиатричния преглед вещото лице приема, че ответницата М. П. страда от много години от параноидна шизофрения с хронично протичане и промяна на личността, с липсващо съзнание за болест.

Вследствие заболяването води асоциален начин на живот, не се грижи за себе си и не приема сама предписаните й медикаменти. Контактите й с околните са неадекватни и са източник на конфликти и напрежение. Според устните обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание на 07.06.2023 год. у ответницата липсва съзнание за болест, което уврежда нейните способности да се грижи за своите интереси и за имуществото си. Тя е с тежка промяна на личността и не може да разбира интересите си. С оглед възрастта на ответницата и давността на заболяването състоянието й е необратимо.

Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответницата не може да разбира свойството и значението на действията си и не може да се грижи за себе си.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на М.

П.. Същата споделя, че не може сама да се грижи за себе си след смъртта на майка си; моли „бате“ /сочи ищеца В. П. В./ да й бъде назначен за настойник; не знае защо е била на лечение в болницата; не приема сама от години предписаните й медикаменти, не е сигурна за възрастта си.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близки роднини на ответницата: ищецът В. П. В. е неин първи братовчед /син на П. В.

– брат на майка й П.В./, а ищецът В. В. В. е вуйчо на ответницата /брат на майка й П.В./, които са активно легитимирани, с оглед разпоредбата на чл.

336, ал. 1 ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, 3 което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.

Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от параноидна шизофрения - психично заболяване, което е с дългогодишна давност, непрекъснато протичане, с настъпила емоционално-волева промяна на личността, с устойчив дефицит, т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването й за недееспособна по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същата не може да се грижи сама за себе си, отказва да приема предписаните й медикаменти, страда от налудни идеи, които провокират неадекватно поведение. От приетата експертиза също се доказа, че здравословното състояние на ответницата е сериозно увредено, като освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Според устните обяснения на вещото лице в открито съдебно заседание на 07.06.2023 год. у ответницата липсва съзнание за болест, което уврежда нейните способности да се грижи за себе си. С оглед възрастта на ответницата и давността на заболяването състоянието й е необратимо. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването 4 ответницата не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответницата е толкова тежко, че обуславя поставянето й под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. Й. П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., бул. „3-ти март“ № 62, ет. 2, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община Б., обл. С. за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 5