Решение № 17700 от 02.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17700 гр. С, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110125529 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на от Я. Д. Я., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. Д. срещу ЮЛ, код по БУЛСТАТ:

**********, представлявана от КВТ, с адрес: АДРЕС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а именно: претърпени болки и страдания вследствие на стъпване в дупка на тротоарната настилка, падане и счупване на палеца на лявата си ръка, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.08.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът сочи, че на 30.08.2023 г. преди обяд, в гр. С, ходейки по левия тротоар на АДРЕС, стъпва в дупка на тротоарната настилка, образувана от разрушени и липсващи тротоарни плочки и счупва палеца на лявата си ръка. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, като на място е имало свидетел – очевидец на инцидента.

Сочи се, че увреждането е причинило значителни болки и страдания за период от няколко месеца. Лечението било извършено в домашни условия, а травматичните увреждания са затруднили движенията на горния му крайник за период от няколко месеца.

Проведено е и медикаментозно лечение, като налице е била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Той е бил на щадящ двигателен режим на горните крайници. Пострадалият дълъг период след лечението е изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на увреждането са създали множество трудности в нормалното му ежедневие, в това лице и невъзможност да работи за дълъг период от време. Преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент са станали причина за негативни емоции на ищеца, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, станал е раздразнителен и напрегнат.

Излагат се доводи, че неимуществените вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на ЮЛ да обезопаси, да 1 поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състоЯ.е съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата.

Представени са писмени доказателства- лист за преглед на пациент от 30.08.2023 г. и извлечение от Амбулаторна книга – 2 бр.

Препис от исковата молба в връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Сочи се, че липсва виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители, поради което не е налице и причинно-следствена връзка.

Оспорва се твърдения механизъм на увреждането и мястото на неговото настъпване като недоказани. Излагат се доводи, че видно от приложения към исковата молба - лист от извършения преглед на пациента ищецът е заявил, че увреждането е настъпило вследствие на падане. Никъде при първоначалната проведения медицински преглед не е посочено, че увреждането се дължи на стъпване в дупка на тротоарната настилка, които твърдения се появяват на по-късен етап.

Оспорват се твърденията на ищецът, че след инцидента, възстановяването му продължава в домашни условия няколко месеца. Няма данни за издаден болничен лист за домашно лечение, както и категорични данни, че вследствие на увреждането са настъпили ограничения в ежедневните му дейности, което пък му се е отразило негативно в психологически план.

Оспорват се твърденията на ищеца, че ЮЛ не е изпълнила задълженията си като стопанин на пътя, а напротив, положила е всички усилия за полагането на грижи за поддържането му в изправно състоЯ.е съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл.

31 от Закона за пътищата.

Твърди се, че понесените и претендирани вреди се дължат изцяло на невниманието на ищеца, респ. същият е допринесъл с поведението си за настъпването им, поради което следва тази претенция да бъде намалена с оглед факта на съпричиняване на вредоносния резултат .

Оспорва се иска като недоказан. Сочи се, че спъването е проява на невнимание от страна на ищеца. Следва да се има предвид общата дължима грижа на всеки за собственото му здраве, като неполагането й не може да бъде основание за ангажиране на отговорността на ответника. Поддържа се, че не е налице бездействие на ЮЛ, както и не е налице причинно-следствена връзка между деЯ.ето /в случая твърдяното бездействие на ЮЛ/ и вредоносния резултат.

Оспорват се исковете като недоказани и неподкрепени с доказателства. Поддържа се, че исковата претенция за неимуществени вреди е прекомерна и противоречи на принципа за справедливо обезщетяване. Прави се възражение за съпричиняване.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 /десет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а именно: претърпени болки и страдания вследствие на стъпване в дупка на тротоарната настилка, падане и счупване на палеца на лявата си ръка, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.08.2023 г. до окончателното плащане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

На 30.08.2023 г. ищецът е посетил спешен кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ Н.И. Пирогов. Съставен е лист за преглед на пациент №******* и е снета анамнеза, че по данни на пациента Я. Д. Я. същият е паднал. Констатирано е обективно състоЯ.е- невъзможност за движение на палеца на лявата ръка. Приложени по делото са й извлечения от амбулаторната книга на УМБАЛСМ Н.И. Пирогов от 30.08.2023 г. и 17.09.2023 г.

По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице е извършил личен преглед на ищеца на 28.06.2024 г. Снета е анамнеза, че той се оплаква от ограничени движения в ставичката на левия палец и намалена сила на юмручния захват. Към момента на травмата бил в отпуск по болест за друго заболяване, поради което не е вземал болничен лист за процесната злополука. В момента има ферма за гъби, като не среща особени затруднения при този вид дейност след оздравителния период от луксацията на палеца. По механизма на инцидента - твърди че при спъването си в дупката на тротоара от липсващите плочки, залитнал на ляво, като се подпрял с лявата ръка за бордюра, а най- засегнат се оказал палеца, при което ставичката се обърнала назад.Провел 2-седмична рехабилитация след свалянето на гипсовата шина в Горна баня и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, а в гипсова шина бил около 50 дни.

Вещото лице е констатирал при прегледа измерен функционален дефицит в активните движения на интерфалангеалната става на палеца от 30° за флексията, а пасивно по-малко, до около 20°. Умерена хипотрофия на лявата тенарна мускулатура на палеца, спрямо тази на здравата дясна ръка, което се отразява на силовия юмручен захват и силовата опозиция на палеца към останалите пръсти. Пълният юмручен захват има частичен дефицит от невъзможността за максимално сгъване в ставичката на палеца, същото се наблюдава и за опозицията на палеца към останалите пръсти - непълна към 2 и 3-ти пръсти. Измерен е оперативен белег по воларната (дланната) страна на ставичката с неправилна форма от 3 см.

Същият е спокоен, с меко-еластична консистенция и не сраснал с подкожната тъкан.

Вещото лице, вземайки предвид представената по делото медицинска документация е дал заключение, че ищецът е получил открита луксация на интерфалангеалната ставичка на палеца на лявата ръка. Това травматично увреждане се получава сравнително рядко (в сравнение със съседната метакарпо-фалангеална става) по механизма на индиректната травма от надпределното разтягане на връзковия апарат и капсулата на ставичката, при прекомерната й екстензия (разгъване). Този механизъм кореспондира с начина на настъпване на злополуката изразен в анамнестичната част от личния преглед.

Вещото лице констатира, че на ищеца е била проведен амбулаторен преглед и лечение в спешния травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“, без да се е наложило хоспитализиране. Видно от издадения Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от дата 30.08.2023 г. (стр.7), на ищеца е била направена рентгенова снимка за изключване на фрактура, след което е извършено наместване на луксацията (мануална репозиция), ПХО (първична хирургична обработка на раната), поставен е ТАТ (тетаничен анатоксин), след което рана е била зашита. След направената превръзка е била поставена гипсова шина (без указан период на носене) и дадено указание за котролен преглед на 01.09.2023 г. По данни на амбулаторния журнал същият е бил проведен на 17.09.2023 г., като е направена нова рентгенова снимка, не са отчетени настъпили усложнения и е дадено указание на физиотерапия (стр.9). Описаното лечение е било своевременно и адекватно за настъпилото травматично увреждане на палеца на лявата ръка на ищеца.

Вещото лице сочи, че до обработката на раната и наместването на луксацията в лечебно заведение, болката е била с висока интензивност. След поставянето на гипсовата имобилизация за палеца, същата е намалявала по интензитет до затихване към момента на зарастване на меките тъкани около ставичката към края на първия месец. Към момента на 3 личния преглед ищеца не съобщава за наличие болка, като такава не се очаква и за в бъдеще, освен при тежко физическо натоварване на дясната ръка. Медицинските критерии за възстановяване до ниво на работоспособност за конкретната луксация на ищеца е носене на имобилизация за не повече от 30 дни, след което се препоръчва преминаването към целенасочена рехабилитация - един или два курса по 10 процедури. Вещото лице сочи, че анамнестично ищецът твърди, че гипсовата имобилизация е носена около 50 дни, след което били проведени 2 курса рехабилитация, за което обаче в делото не се откриват обективизиращи медицински документи.

Констатира се, че полученото травматично увреждане на ищеца, а именно - открита луксация на интерфалангеалната ставичка на палеца на лявата ръка е тежко увреждане за такава малка анатомична структура каквато е въпросната ставичка. Същата и без това има тънко хрущялно покритие на свързващите кости от които е образувана, а при луксация се стартира дегенератен процес, който дори при умерено натоварване, за в бъдеще ще доведе до пълното му износване, в случая с хоризонт от около 20 години. Към момента на личния преглед се установяват две остатъчни последици:

- Функционален дефицит в крайната флексия на ставата от 30°, който дефицит има хактеристиките да остане траен, поради неповлияването му от ЛФК и който дава частичен дефицит в юмручния захват като цяло и

-Умерена хипотрофия на тенарната мускулатура на палеца (мускулната издатина в дланта под палеца), изразяваща се в намалена мускулна сила на опозицията на палеца към останалите пръсти и на целия юмручен захват. Тази хипотрофия може да се възстанови постепенно с целенасочена рехабилитация и електостимилация.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че луксацията е драстично нарушение в увреждане на цялоста на ставата. Разкъсват се капсули, меки тъкани, двата краища на ставата се разместват и тя става инконгруентна и това дава начало на дегенеративен процес, който неминуемо ще доведе до пълното му износване на за срок от 20 години. Вещото лице сочи, че и този тип става подлежи на подмяна, подобно на тазобедрената става. Поставя се малка силиконова ставичка и пациентът отново може да си движи пръста.

В рамките на съдебното дирене в настоящото производство е разпитана КСС, позната на ищеца. Тя разказва, че на 30.08.2023 г., преди обяд се разхождала с Я. по улица в АДРЕС Пред вход на бл. ****, ищецът се спънал в дупка на тротоара, паднал напред върху лявата си ръка, като при падането се подпрял на палеца си, който се обърнал и се счупил.