Протокол № 490 от 02.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 490 гр. Пазарджик, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20225200100534 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът С. С. Т., редовно призован чрез процесуален пълномощник адв.П. П., не се явява. За него се явяват адв.П., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно и адв.Д. Г., редовно преупълномощен, с приложено по делото пълномощно.

Отв.М. П. Т., редовно призована чрез процесуален пълномощник адв. И., не се явява. За нея се явява адв.И. от АК-П., редовно упълномощена с приложено по делото пълномощно.

Адв.П.: – Да се даде ход на делото.

Адв.Г.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Адв.И.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл. 146 от ГПК.

Производството е образувано по предявена искова молба вх.

№4697/12.06.2020г. от С. С. Т.,ЕГН ********** гр. П., улица ,.Д. С.", бл. 11. ап. 12 област Пазарджик чрез адвокат П. Б. П. против М. П. Т. ЕГН ********** Адрес: гр.П., ул. „Ц. О." №40 Област Пазарджик по предявен иск с правно осн.чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 000 лева, 1 получена от нея без основание от С. Т. на 24.11.2014г. по сметка на М. П. Т. в У. Б., за сумата от 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 16.07.2015г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б..за сумата ог 5 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.08.2015г. С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б., сумата от 12 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 27.07.2016г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б., сумата от 39 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 23.10.2018г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б., сумата от 20 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 20.05.2020г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б. и сумата от 180 000 лева, получена от нея без основание, преведена на 19.02.2021г. от С. Т. по сметка на М. П. Т. в У. Б.. Ищецът сочи доказателства –т.1-6 от и.м и прави доказателствени искания-за разпит на двама свидетели при довеждане за доказване на твърдените в исковата молба обстоятелства.

С допълнителни молби ищецът ,чрез пълномощника му е заявил,че е разпределил парите си на три части,като две равни части е предоставил на всеки един от синовете си.Сумите по точки от 1 до 7 включително са предоставени от него на сина му В. Т. да се съхраняват при последния с оглед на последваща преценка и вземане на решение ,как да бъдат изразходвани.С втора молба ,чрез пълномощника му е заявил,че с наведените в исковата молба твърдения и в допълнителната молба е уточнил иска на доверителя му –посочил е факта на превеждането на парите от страна на ищеца по банков път , ,получаването на облагата /сумата от 227 000лв./ - и кой е получил облагата-М. П. Т., посочил е ,че още към момента на постъпването на отделните вноски по сметка на Отв.М. Т. не е било налице основание за получаването им от нея-паричните вноски са били предназначени за да бъдат получени от друго лице-В. Т. и е отстранил нередовности и неясноти ,т.е че сумите са получени без основание и е поискал съдът да осъди М. П. Т. да заплати на ищеца сумите,получени от нея без основание.В молбата е посочил съдебна практика на ВКС в сходни хипотези . Заявил е съществуване на обстоятелства ,които пораждат съмнения към безпристрастието на съдебния състав-относно водене на процеса в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в производството , формиране на вътрешно убеждение по настоящия спор и е изложил допълнителни обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М. Т., чрез пълномощника си е заявила,че са лишени от логическа връзка са изложените в нея 2 обстоятелства и търсения правен резултат.На първо място, ищецът твърди и подробно излага обстоятелства за основанието, на което по конкретна банкова сметка и неин титуляр е извършил седем броя парични преводи - по негово „решение“ и според „изричните инструкции“ на сина си В..

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :

Предявените при условията на обективно съединение искове за разглеждане пред настоящата инстанция са с правно основание осн. чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД с които ищеца е претендирал връщане на преведени по банковата сметка на ответницата средства,които е получила без основание-т.е в исковата молба са налице твърдения,за предоставяне на ответницата имуществено благо/сумата в р-р на 227 000лв./ , както и че посоченото имуществено разместване е извършено без правно основание,като липсват твърдения за наличие на отношения или уговорки между страните като основани за предоставяне на паричните средства ,което е изрично посочено ,че между тях нее имало никакви уговорки,касаещи извършените преводи.

Формулиран е и надлежен петитум.Т.е предявените искове са процесуално допустими. Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът намира за относими към спора и своевременно предявени приложените от него писмени доказателства . Следва да се уважи искането за допускане до разпит на двама свидетели,като се даде възможност на ищеца да посочи имената им и да посочи обстоятелствата които ще установява с тях в едноседмичен срок от получаване на определението. На осн.чл.154 от ГПК следва да се разпредели доказателствената тежест между страните по делото,като се укаже на ищеца че следва да установи елементите от фактическия състав на чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД и претърпените от него имуществени вреди,а на ответника,че носи тежестта да докаже направените възражения за неоснователност на иска.

С определение на съда № 435 от 12.09.2023г. по настоящето дело е изпратен проект на доклад до страните. Разпределена е доказателствената 3 тежест, допуснати са свидетели.

Адв.П.: Поддържам исковата молба от името на доверителя ми. Нямам възражения по проекто доклада. Моля да бъде приет като окончателен.

Поддържаме си исканията. Нямаме други доказателствени искания.

Адв. Г.: Поддържам казаното от колегата.

Адв.И.: Поддържам изцяло отговора, като оспорвам изцяло исковата молба. По проекто-доклада възразявам срещу разпита на свидетелите. На основание чл.164 от ГПК считам, че платежните нареждания представляват частен документ и не се нуждаят от гласови доказателства и от разпит на свидетели, като в исковата молба става ясно, че ищецът е съобразявал и е разсъждавал действията си и няма чужда намеса.

Адв.П.: Нашите свидетели ние ги искаме за установяване на факти и обстоятелства, които сме изтъкнали в исковата молба, които са извън акта на преводите, което е безспорен акт и се установява с писмени доказателства. Не е спорно между страните, че са преведени тези суми и са получени от ответницата. Искаме свидетелите за другите твърдения в исковата молба, примерно как ищецът е взел решение да разпределя поравно между него и синовете си придобитите от него доходи. Как неговият син го е инструктирал да превежда парите си по банковата сметка на съпругата му. Как нашият доверител е разбрал, че парите не са в сина му, а са в държане на ответницата по делото и кога го е разбрал. Как нашият доверител е положил усилия да получи обратно парите от ответницата , след като е разбрал, че те са в нея.

Това са обстоятелствата, които искаме да установим с нашите свидетели. Те са извън преводите, които както казахме, че са безспорни, че са направени и са получени от ответницата. Водим днес свидетелите, те са пред залата.

Адв.И.: Становище по допустимостта, възразявам отново срещу разпита на свидетелите. Ищецът не е спазил едноседмичния срок за да входира молба и да уточни за какви обстоятелства са поискани свидетелите.

Предоставям на съда да прецени. Възразявам срещу разпита на свидетели, защото доколкото виждам всичките въпроси, свързани със свидетелите са изцяло към доказване предмета по делото, изцяло засягат частните документи които са платежните нареждания. Особено последния въпрос кога е разбрал, той с ясното си съзнание е превел сумата и то в рамките на няколко години различни суми, не виждам смисъл от последния въпрос. Имам предвид чл.164 4 ал.1 т.6 от ГПК. Според мен въпросите, които са към свидетелите са точно за опровергаване съдържанието на нарежданията. В последно преводно нареждане има ясно основание , което гласи дарение. Ако те опровергават това, това не попада в смисъла на чл.55 от ЗЗД. По-точно имам предвид, че ако самият ищец, след като е завел исковата молба и след като твърди, че ответницата държи сумата без основание и цели чрез свидетелски показания да докаже своите действия, които един вид стават противодействие срещу самия него. Не мога да разбера какво ще доказват със свидетелите при условие, че има писмен документ с ясно основание. Последният въпрос е неясен.

Съдът счита, че следва да обяви за окончателен изготвения и изпратен на страните проект на доклад, обективиран в определение № 435 от 12.09.2023г., поради което

ОПРЕДЕЛИ :

ОБЯВЯВА изготвения и изпратен на страните Проекто-доклад, обективиран в Определение № 435 от 12.09.2023г. по настоящето дело, за ОКОНЧАТЕЛЕН ТАКЪВ ПО ДЕЛОТО.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

Съдът счита, че следва да бъдат допуснати, посочените от ищеца двама свидетели, а именно В. С.ов Т. и Р. Л. П., във връзка с установяване на посочени в постъпилата молба от 30.10.23г. обстоятелства, които съдът при постановяване на решението си ще прецени доколко са относими и е възможна тяхната преценка в съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, а именно за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

Адв.И.: По принцип искам да представя на съда доказателства относно твърдения в отговора на исковата молба, което ако ми разрешите да го направя след разпита на свидетелите.

Адв.Г.: Да се уточни за ангажирането на какви доказателства става въпрос. Ако са писмени доказателства искаме да разберем причината, поради която не са представени с отговора на исковата молба. Ако са други доказателства имаме право да знаем какъв вид доказателства са.

Адв.И.: Писмени доказателства, свързани с предмета на делото и по5 скоро с паричната сума, която ищецът претендира като цяло. Става дума за нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот. Връзката на нотариалния акт със сумите е, че ответницата е имала предварителни уговорки с ищеца, със сумите, които са й превеждани в годините и главно последната сума, която е на стойност 180 000 лева да бъде закупен недвижим имот на името на непълнолетните й деца - две, които са от брака със сина на ищеца, което желание ответницата е изпълнила въпреки, че в момента в Районен съд П. има дело за развод между сина на ищеца и ответницата. Като делото се води повече от 2 години, не е приключило и считам, че единствено и само обстоятелствата по исковата молба са на базата на утежнените взаимоотношения в семейството. Този предмет на дело се свързва непрекъснато във всички заседания с предмета на делото в РС-П. - паричната сума. Свързват я адвокатите на отсрещната страна. Искането ми е, че дефакто с представения нотариален акт ответницата доказва по напълно безкомпромисен начин, че е следвала желанието на ищеца и , че дефакто тя не държи сумата без основани, дори изобщо не я държи. Като разходите по нотариалния акт и самата сделка по покупко продажба на този имот надхвърля дори тази сума.

Адв.Г.: Ние считаме, че всичко това, което казва колегата няма общо с отговора на исковата молба. По исковата молба, катто можете да се убедите от самия документ, кой има достоверна дата е след датата и ако тези факти и обстоятелства са били налице, те е следвало да бъдат изложени в отговора на исковата молба. Както казва закона с изтичането на срока за отговор правото на страната да прави възражения и да ангажира писмени доказателства, с които е разполагала, както разбираме от датата на самия документ, тоест приложима е преклузията по чл.131 от ГПК и нито писмения документ следва да бъде приет като доказателство по делото, нито направеното възражение от страната следва да се има предвид, като несвоевременно направени и двете.