Решение № 584 от 27.10.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Силистра, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100915 по описа за 2023 година

Ищецът „М. П. К.” ЕАД твърди, че на 07.08.2019 г. между ответницата и „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за продажба на изплащане по отношение на следната вещ: Handset Huawei Y5 2018 Black, който бил прекратен предсрочно, тъй като купувачът преустановил обслужването на задълженията си по него. Същевременно между ищеца (с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) и „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г., чрез който ищецът в качеството на поръчител се задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. В изпълнение на задълженията си по този договор ищецът заплатил на съконтрахента си неизплатената част от задълженията на купувача по договора за продажба на изплащане в размер на 119,60 лв. на 21.12.2020 г., поради което встъпил в правата му спрямо длъжника. На 28.07.2022 г. между ищеца и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който фондът встъпил в задълженията на физическите лица – длъжници на заявителя по договор за поръчителство от 07.11.2014 г. Тъй като нито ответницата, нито встъпилото в дълга лице възстановили на ищеца заплатената от него сума, той се снабдил със заповед за изпълнение срещу тях, издадена по ч. гр.д. № 1784 по описа на СРС за 2022 г. Тъй като само ответницата възразила срещу нея, ищецът моли съда да признае за установено, че тя му дължи сумата от 119,60 лв., мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. в размер на 23,08 лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2022 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.

1

Ответницата Г. Т. А. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск, но в депозираното от нея възражение срещу заповедта за изпълнение навежда твърдение за извършено плащане.

В свое становище, депозирано в заповедното производство, ищецът възразява, че плащането, за което ответницата представя доказателства, е извършено след извършената от него престация по договора за поръчителство и по всяка вероятност касае плащане на текуща сметка към „А1 България“ ЕАД.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 146 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. Чл.

422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 21.12.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 763 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1784 по описа за 2022 г. срещу длъжниците Г. Т. А. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила спрямо Г. Т. А. е препятствано от постъпило в срок възражение от длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за продажба на изплащане от 07.08.2019 г., сключен между „А1 България“ ЕАД в качеството на продавач и ответницата в качеството на купувач, чрез който продавачът прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат Huawei Y5 2018 Black срещу задължението за заплащане на продажна цена, състояща се от първоначална вноска в размер на 5,98 лв., и още 23 месечни вноски в общ размер от 137,55 лв., последната от които с падежна дата през м. август 2021 г. Междувременно между продавача и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД (понастоящем „М. П. К. ЕАД) действал договор от 07.11.2014 г., удължаван чрез последващи анекси, чрез който ищецът се задължил да гарантира чрез поръчителство вземанията на „А1 България“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от него (ищеца) до размера на определен кредитен лимит. Тъй като купувачът преустановил обслужването на дълга си, последният станал предсрочно изискуемо на основание чл. 12.3 от договора поради неплащане на две последователни месечни вноски. Неизпълнението на длъжника дало основание на ищеца, гарант за изпълнението на задълженията съгласно договора от 07.11.2014 г. и анексите към него, да заплати на продавача оставащата част от продажната цена в размер на 119,60 лв., което той сторил чрез платежно нареждане от 21.12.2020 г.

Чл. 146, ал. 1 ЗЗД гласи, че поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. По силата на тази разпоредба ищецът придобил правото да иска възстановяване на заплатената от него продажна цена на закупената от ответницата вещ, 2 както и да претендира обезщетение за забава върху нея, каквото купувачът дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради допуснатата от него забава в плащането и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за продажба. Поради изложените причини предявените искове за установяване на вземането на ищеца за остатъка от продажната цена на закупеното устройство, както и за мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. в размер на 23,08 лв. (който съответства на изчисления от съда чрез онлайн калкулатор) се явяват основателни и следва да се уважат, като на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД се признае и вземането на ищеца за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.12.2022 г., до окончателното плащане. Междувременно на 28.07.2022 г. ищцовото дружество сключило с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД договор за встъпване в дълг, чрез който поемателят се задължил да му заплати задълженията физическите лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. По силата на този договор на основание чл. 101 ЗЗД дружеството отговаря солидарно с ответницата за нейното задължение, като тази солидарност следва да се отрази в диспозитива на настоящия съдебен акт, при положение че „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, който също е адресат на заповед за изпълнение № 763 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1784 по описа за 2022 г., не е възразил срещу нея, поради което същата е влязла в сила спрямо този длъжник.

Не са основателни възраженията на ответницата, обективирани във възражението срещу заповедта за изпълнение, че задължението е погасено чрез плащане, извършено съгласно приложен касов бон на 09.01.2023 г. От този документ е видно, че на посочената дата тя е заплатила на „А1 България“ ЕАД сумата от 240,69 лв., чрез която е погасила свои задължения по конкретно посочени документи (7 на брой). Ответницата не е представила доказателства за естеството на погасените от нея задължения (например чрез представяне на самия документ /фактура/, който обективира всяко от тях), поради което няма основание да се счита, че тя е заплатила именно цената по процесния договор за продажба на изплащане, още повече че и размера на плащането по всеки от документите не съответства на остатъка от задължението , предмет на настоящото производство. Плащането по касовия бон от 09.01.2023 г. е направено повече от две години след като задължението на ответницата към „А1 България“ ЕАД е било изпълнено от ищеца по делото, което е допълнителен аргумент, че на тази дата тя е погасила други свои задължения към мобилния оператор, вместо да се приеме, че кредиторът е допуснал повторно плащане по един и същ дълг.

Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар, както и разноските по заповедното производство в размер на 425 лв. – последните – в условията на солидарност с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Т. А. с ЕГН ********** от с. А., общ. Сс, ж.к.

С. № ...., ет. ..., ап..... дължи на „М. П. К.” ЕАД с ЕИК .................. и адрес на управление: гр.

С., ул. „Р. П. К.“ № ..., вх. .... ет. ... представлявано от И. Л. П. и Б. Я. Я., сумата от 119,60 лв.

(сто и деветнадесет лв. и 60 ст.), представляваща неизплатена част от продажна цена на апарат Huawei Y5 2018 Black по договор за продажба на изплащане от 07.08.2019 г., сключен с „А1 България“ ЕАД, която е възстановена на кредитора от ищеца в качеството му на поръчител (по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014 г. и анексите към него), мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. в размер на 23,08 лв. (двадесет и три лв. и 8 ст.) и законната лихва върху главницата от 21.12.2022 г., до окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 763 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1784 по описа на СРС за 2022 г. Горните суми се дължат в условията на солидарност с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, встъпил в задължението на ответницата чрез договор с ищеца от 28.07.2022 г., спрямо което дружество посочената заповед за изпълнение е влязла в сила.

ОСЪЖДА Г. Т. А. с ЕГН ********** от с. А., общ. Сс, ж.к. С. № ...., ет...., ап. ... да заплати на „М. П. К.” ЕАД с ЕИК ................. и адрес на управление: гр. С.я, ул. „Р. П. К.а“ № ...., вх. .., ет..., представлявано от И. Л. П. и Б. Я. Я. направените по настоящото дело разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 400 лв. (четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Г. Т. А. с ЕГН ********** от с. А., общ. Сс, ж.к. С. № ..., ет..., ап.... да заплати на „М. П. К.” ЕАД с ЕИК .....................и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № ..., вх. ... ет. ..., представлявано от И. Л. П. и Б. Я. Я., разноските по направените по ч.гр.д. № 1784 по описа на СРС за 2022 г. в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лв.), които разноски се дължат в условията на солидарност с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, спрямо което дружество заповед за изпълнение № 763 от 23.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1784 по описа на СРС за 2022 г. е влязла в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4