Определение № 1195 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1195 гр. София, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501219 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по ЧЖ от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД срещу определение №4691/29.03.2024г. по в.гр.д. №3462/2024г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото срещу разпореждане от 02.02.2024 г. на ЧСИ Г. К., с рег. №*** на КЧСИ с район на действие СГС. Наведени са оплаквания, че произнасянето на ЧСИ след депозирането на жалба срещу негов акт е недопустимо, поради което за длъжника жалбоподател е налице правен интерес от водене на настоящото дело. Счита, че незаконосъобразността на акта на ЧСИ следва да бъде установена със съдебен акт и на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски, тъй като взискателят е станал причина за образуване на производството. Ето защо иска атакуваният съдебен акт за бъде отменен, а делото да бъде върнато на СГС за произнасяне по същество.

Отговор на ЧЖ е подаден от адв. М. - пълномощника на взискателя Я.

С., в който поддържа, че след като ЧСИ е уважил депозираното възражение на длъжника за разноските, за последния не е налице правен интерес да обжалва предходен акт, с който то е оставено без уважение. Поради това заявява искане за оставяне без уважение на ЧЖ срещу прекратителното определение на СГС.

Софийският апелативен съд, след анализа на доказателствата и доводите на страните, прие следното :

Производството по ч. гр.дело 3462/2024 г. по описа на СГС е образувано по жалба с вх. номер33651/22.03.2024 г. по описа на СГС, от „ЗАК ОЗК застраховане“ АД - длъжник по изпълнително дело № 20249240400140 по описа на ЧСИ Г. К., против разпореждане от 02.02.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до минималния размер по Наредба №1/2004г. от 200 лева, както и да намали таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

1

Първоинстанционният съд е установил, че на 17.01.2024 г. с разпореждане на ЧСИ е образувано ИД и са определени разноски, а на 18.01.2024 г. е издадено нарочно постановление за разноските по ИД, вкл. за 720 лева адвокатско възнаграждение и за 146,60 лева – такси по т. 26 от Тарифата за ТТРЗЧСИ.

Длъжникът е получена призовката за доброволно изпълнение на 19.01.2024 г., а на 24.01.2024 г. е депозирал възражение във връзка с определените разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. По него ЧСИ К. се е произнесъл с разпореждане от 02.02.2024 г., като е оставил без уважение искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. Срещу този акт в срок е постъпила жалбата, по която е образувано настоящото дело. Жалбата е от 15.02.2024г., а с разпореждане от 14.02.2024 г. ЧСИ е отменил разпореждане от 02.02.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба No 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е намалил приетия по делото адвокатски хонорар от 720 лева до предвидения минимален размер в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. от 200 лева и на осн. чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 79, ал.1 от ГПК е намалил начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 146,40 лева с ДДС на 90,60 лева с ДДС.

В контекста на изложените обстоятелства СГС е приел, че по същество, настоящото производство е без предмет, доколкото атакуваното разпореждане от 02.02.2024 г. е отменено от ЧСИ, а искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 200 лева е изцяло удовлетворено и е редуциран размерът на таксата по т. 26. Ето защо е прекратил съдебното производство.

Изложеният извод от решаващия състав на СГС се споделя от настоящата инстанция, тъй като искането на длъжника за редуциране на адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя и на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е удовлетворено от съдебния изпълнител. Предвид това не е налице в правния мир акт, който да бъде атакуван. Заедно с това, за длъжника не е налице правен интерес да оспорва акт на ЧСИ, който е отменен с последващ негов акт. Разпореждането от 14.02.2024г. на ЧСИ постига за длъжника ефекта на уважаване на жалбата му срещу разпореждането от 02.02.2024г.

Второто разпореждане е съобщено на страните и е породи правните си последици, тъй като не е обжалвано.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният изпълнител може във всеки етап от изп.производство да издава актове за таксите и разноските, независимо дали увеличава или намалява размера им, с оглед хода на производството и/или исканията на страните. Поради това, възражението на частния жалбоподател, че разпореждането на ЧСИ от 14.02.2024г. е недопустимо и това обосновава интереса му да обжалва разпореждането от 02.02.2024г., е несъстоятелно.

По горните съображения, настоящият състав счита, че следва да потвърди определение №4691/29.03.2024г. по в.гр.д. №3462/2024г. по описа 2 на СГС, с което е прекратено производството по делото срещу разпореждане от 02.02.2024 г. на ЧСИ Г. К., с рег. №*** на КЧСИ с район на действие СГС.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4691/29.03.2024г. по в.гр.д.

№3462/2024г. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото срещу разпореждане от 02.02.2024 г. на ЧСИ Г. К., с рег. №*** на КЧСИ с район на действие СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3