Решение № 260148 от 29.12.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е №

29.12.2021г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Десислава

Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 220 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано след обезсилване на решение № 191/16.10.2017г., постановено по въззивно т. д. № 68/2017г. по описа на ВнАпС, с решение № 27/14.05.2020г. по т. д. № 335/2018г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., и връщане на делото за разглеждане от друг състав.

С въззивна жалба на „Алекс-5“

ЕООД – гр. София, по която е постановено обезсиленото решение, се обжалва решение № 883/30.11.2016г. по т. д. № 228/2016г. по описа на Варненския окръжен съд, с което, на основание чл. 135 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна, внесен от „Алекс-5“ ЕООД – гр. София апорт в капитала на „Марал 5“ ЕООД– гр. София, за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк „Горчивата чешма“, поземлен имот с идентификатор ***, номер по предходен план 2138, квартал 2, парцел IX, при съседни граници по скица: ***, ***, ***, ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-13/16.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, със застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение - курортна, туристическа сграда, представляваща комплекс за отдих.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Всички инвокира оплаквания и съображения са свързани с оспорената от страната легитимацията на ищеца „Голд Корпорейшън“ ООД като кредитор по смисъла на чл.

135, ал. 1 от ЗЗД.

В изпълнение на указанията в мотивите на отменителното решение на касационната инстанция и съгласно приетото разрешение по ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за наличие на връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен иск относно вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, и предявения иск по чл.

135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, настоящото производство е спряно с определение № 263/27.05.2020г. до окончателно приключване на производството по в. т. д. № 789/2019г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

След приключване на преюдициалния спор с постановяване на определение № 60441/26.07.2021г. по т. д. № 2334/2020г. по описа на ВКС, ТК, II - ро т. о., от който момент е влязло в сила решение № 813/26.09.2019г. по т. д. № 1180/2017г. по описа на ОС – Варна, въззивното производство е възобновено с определение № 260238/01.10.2021г. и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2021г.

В това заседание процесуалният представител на въззивника „Алекс-5“ ЕООД – гр.

София представя официални документи: уведомление и удостоверение, издадени от ЧСИ, рег. № 718, за обстоятелствата, че принудителното изпълнение по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г., образувано по изп. лист по гр. дело № 5502/11 г. по описа на СГС, ТО, издаден въз основа на одобрена съдебна спогодба между ищеца и първия ответник, е приключено, като всички дължими суми са заплатени на взискателя „Голд

Корпорейшън“ ООД – гр. Варна.

Представителят на въззиваемото дружество

- „Голд Корпорейшън“ ООД заявява становище, че предявеният иск е допустим и основателен, въпреки прекратяването на изпълнителното производство, тъй като с платените суми от длъжника на взискателя не били погасени изцяло парични задължения по изпълнителния лист, предвид наличието на вземания за законна лихва и прилагане на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Търговското дружество

„Марал 5“ ЕООД– гр. София, което е с процесуалното качество на задължителен другар на въззивника, не се представлява в проведеното съдебно заседание. При първото разглеждане на делото във въззивна инстанция е изразено становище за основателност на жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр.

Варна, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, срещу „Алекс-5“ ЕООД – гр. София и

„Марал 5“ ЕООД– гр. София.

Ищецът „Голд Корпорейшън“ ООД твърди, че е кредитор на първия ответник, с парично вземане в размер на 145 932.70 евро, представляващо окончателно плащане, потвърдено като задължение в сключена между него и първия ответник съдебна спогодба от 16.03.2012г., одобрена от СГС с протоколно определение от същата дата по т. д.

№ 5502/2011г. С тази спогодба страните се съгласяват да уредят отношенията си във връзка със споразумение от 30.12.2011г., установяващо остатък от задължение на „Алекс-5” ЕООД към „Голд Корпорейшън” ООД в размер на 395 932.79 евро по споразумение от 23.12.2011г. Договорено е, че срещу задължението за плащане на посочената сума „Алекс-5” ЕООД прехвърля свой недвижим имот, находящ се в с.

Круша, общ. Аврен, на „Голд Корпорейшън” ООД, при поемане на задължение за плащане на допълнителна сума в размер на 145 932.79 евро в срок от 3 години от подписването на споразумението, но не по-късно от 30.12.2014г. Излага, че междувременно „Алекс-5” ЕООД е извършил в „Марал 5” ЕООД апортна вноска, оценена на стойност 1 041 500лв., вписана в Служба по вписванията на 09.01.2014г.

Според ищеца апортът е осъществен с цел увреда на кредитора, тъй като с него се намалява имуществото на неговия длъжник, което застрашава евентуално удовлетворяване на кредиторовия му интерес. Твърди се презумптивно знание за увреждането на втория ответник поради свързаност на ответниците, които имат един и същ управител - В.А..

Не се оспорва от ответниците, че на

16.12.2013г. „Алекс – 5” ЕООД учредява еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „Марал 5” ЕООД с апорт /непарична вноска/ в размер на 300 000лв., представляващ посоченият по –горе в мотивите ПИ, ведно с подобрения, приращения и построена в него сграда, като апортът е вписан на 09.01.2014г. На 14.01.2014г., с договор с нотариално заверени подписи на страните, „Алекс-5” ЕООД прехвърля дружествените си дялове в размер на 30 000 дяла по 10 лева „Марал 5” ЕООД в полза на чуждестранно дружество „Марал 2013” ЛТД за сумата от 300 000 лв. Не се оспорва и обстоятелството, че към датата на апорта управител на „Алекс – 5” ЕООД и „Марал 5” ЕООД е В.С.А..

Пред първа инстанция и при първото разглеждане на спора във въззивна инстанция защитната теза на ответниците „Алекс-5“ ЕООД и „Марал 5” ЕООД е съсредоточена в отричане валидното възникване на паричното задължение, в размер на 145 932.70 евро, представляващо окончателно плащане по съдебна спогодба, с което ищецът обоснована правния си интерес по провеждането на отменителен иск и материалноправнато си легитимация.

С влязло в сила решение № 813/26.09.2019г. по преюдициалното производство по т. д. № 1180/2017г. по описа на ОС – Варна са отхвърлени исковете, предявени от „Алекс 5“ ЕООД срещу „Голд Корпорейшън“ ООД за установяване нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145 932.79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд остатъчно задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по т. д. № 5502/2011г. по описа на СГС, поради договарянето й без основание, по спор относно несъществуващ дълг, симулиран като лихвоносен заем, евентуално по вече разрешен с предходно споразумение спор за същия дълг, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и за унищожаване на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред съда при заплашване на представителя на длъжника от представителя на кредитора, на основание чл. 30 ЗЗД.

Следователно, със сила на пресъдено нещо, формирана с влизане в сила на решението по преюдициалното производство, е разрешен основният спор, повдигнат във въззивната жалба, относно валидното възникване на паричното задължение на първия ответник към ищеца в размер на 145 932.70евро, за обезпечаване принудителното изпълнение на което е предявен отменителеният иск по чл. 135 ЗЗД / съобразно заявеното фактическо основание/.

Целта на предявения иск е постигането на конкретен правен резултат, а именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на увреждащата сделка – апорт на недвижим имот /чл.

135, ал. 4 ЗЗД/.

При второто разглеждане на спора във въззивна инстанция длъжникът твърди и представя доказателства, че паричното задължение по съдебната спогодба между страните е погасено чрез плащане в изпълнителното производство. Въведеното новонастъпило обстоятелство е доказано с представяне на официални документи, които не са оспорени: уведомление и удостоверение, издадени от ЧСИ, рег. № 718, от които се установява, че принудителното изпълнение по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г., образувано по изпълнителен лист по гр. дело № 5502/11г. по описа на СГС, ТО, издаден въз основа на одобрена съдебна спогодба между ищеца и първия ответник, е приключено, като всички дължими суми са заплатени на взискателя „Голд

Корпорейшън“ ООД – гр. Варна.

Въпреки че не оспорва факта на прекратяване на производството по принудително изпълнение поради плащане на всички дължими суми на взискателя, процесуалният представител на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна твърди, че с платените суми в изпълнителното производство по изп. дело № 503 по описа на ЧСИ рег. № 718 за 2016 г. не са погасени изцяло парични задължения по изпълнителния лист, предвид наличието на вземания за законна лихва и прилагане на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Следователно, въпреки удостовереното с официални документи новонастъпило обстоятелство, ищецът продължава да обосновава правен интерес с твърдения за частично погасяване на паричното задължение, за целите на принудителното изпълнение на което е предявения искът по чл. 135 ЗЗД и претендира неговото уважаване с акт по същество.

Тъй като въззивникът – ответник оспорва възможността с осъщественото от него плащане на дълга по изпълнително дело да се погасят не задълженията по изпълнителния лист, а други задължение, които са неликвидни и не са съществували към датата на процесния апорт, за съда възниква задължение, с оглед елементите от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, да се произнесе относно качеството на ищеца на кредитор при новонастъпилия факт с правно значение по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, респ. по спорния въпрос за погасяване на дълга, доколкото правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на вземане. При произнасяне по този спор, по аргумент от разясненията в ТР № 2/2017г. от 09.07.2019 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които правото на кредитора да иска обявяване на увреждащите го актове на длъжника за недействителни спрямо него е обусловено от наличието на действително вземане или за връзката между правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор и посоченото право, съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, настоящият състав е сезиран с възникналия спор, свързан с новонастъпилото релевантно обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК – удостоверено от официален орган / съдебен изпълнител/ погасяване на вземането, легитимиращо ищеца като кредитор.

В тази връзка, неприложима в конкретния казус е формираната практика по чл. 290 ГПК с решение № 109/06.11.2020г., постановено по гр. д. № 4086/2019г. по описа на ВКС, ГК, с което е прието, че при възникването на обстоятелство, след предявяване на иска, от значение за спорното право – изрично удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/, че дългът е изцяло погасен, което не се оспорва от насрещната страна – ищец по делото /не се оспорва факта на пълното погасяване на дълга/, съдът е задължен да се произнесе по същото / арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, а релевантността на факта е в контекста на правния интерес за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. По аргумент от изложените мотиви от ВКС по отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, в случаите, когато пълното погасяване на дълга се оспорва, релевантността на този факта е в контекста на основателността на иска по чл. 135 ЗЗД.