Решение № 243 от 18.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Перник, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104852 по описа за 2023 година

Предявен е от Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните вземания: сумата 2610,86 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. – 30.04.2009 г. и сумата 959,03 лева – законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 09.1.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1493/2023 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.

В подадената искова молба ищецът Ц. Д. Ц. твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело.

Поддържа се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на петгодишен срок от влизане в сила на заповедта, тъй като не са предприемани изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе суми.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото относими доказателства и становищата на страните на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от изисканите изпълнителни дела се установява, че в полза на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищца Ц. Д. Ц. е издаден изпълнителен лист от 11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по описа на Районен съд – Перник за заплащане на сумата 2610,86 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. – 30.04.2009 г. и сумата 959,03 лева – законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 09.1.2009 г., за събирането на които е образувано, висящо и неприключило изпълнително дело № 1493/2023 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира предявените искове за допустими. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на установителните искове зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането му.

Правен интерес от провеждане на иска следва да съществува и към момента на приключване на устните състезания и да се извежда от съответните твърдения на ищеца за спорните факти. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изпълнително дело, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. При приключило принудително изпълнение за ищцовата страна би липсвал правен интерес от провеждане на този иск, а при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.

Съгласно чл. 116, б. „в ” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, 2 извършването на справки.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл.

416 ГПК.

Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата на издаване на ИЛ – на 11.02.2011 г., а давността за вземанията е 5 годишна.

При посочената начална дата на изискуемост, петгодишният давностен срок е изтекъл съответно на 11.02.2016 г. още преде да бъде образувано второто изпълнително дело № 1357/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.

Не се установява по образуваното изпълнително дело № 457/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, рег. № 853 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник за периода от 2011 г. до 2018 г. да са предприети действия, които прекъсват давността, доколкото делото е унищожено. Още повече, видно от копието на изпълнителния лист – през посочения период не се установява да са постъпвали суми по изпълнителното дело.

Следователно вземанията на ответника по изпълнителния лист са погасени по давност, която не сее установява да е била прекъсната преди образуване на изпълнителното дело през 2018 г. с валидни изпълнителни действия, нито чрез плащания, поради което исковете с правно основание чл.

439 ГПК следва да се уважат изцяло.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в тази насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 142,80 лева – заплатена държавна такса в исковото производство пред ПРС и 630,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред ПРС. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за 3 прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява основателно.

Сумата следва да бъде намалена на 500,00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, броя предявени искове и извършените процесуални действия. Още повече, съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

В тежест на ответника следва да се присъдят и сторените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски съобразно представения списък по чл.

80 ГПК в размер на 40,00 лева – заплатена държавна такса в производството по обезпечение на иска и 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на иска. Ответникът своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство, което съдът намира за неоснователно – заплатената сума е съобразена с установените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** НЕ ДЪЛЖИ чрез принудително изпълнение на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 2610,86 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. – 30.04.2009 г. и сумата 959,03 лева – законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 09.1.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1493/2023 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 642,80 лева - разноски в исковото производство пред ПРС и сумата 440,00 лева – разноски в обезпечителното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в 4 двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5