Определение № 32212 от 03.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32212 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110120287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото e постъпилa молба с вх. № 114245/09.04.2026г. от ТП на НОИ – София град, с която се иска да бъде изменено Решение № 5025/16.03.2026 г. по гр.д. № 20287/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, в частта за разноските, като в полза на ответника ТП на НОИ – София град бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лв. с оглед частичното прекратяване на производството, извършено с влязло в сила определение № 46057/05.11.2025 г., постановено по настоящото дело.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата.

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по искането за изменение на решението в частта за разноските е постановилият решението съд, т.е. първоинстанционният съд.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от лице с правен интерес и е представен списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

С исковата си молба ищцата В. Б. Н. е предявила иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ТП на НОИ – София град, че е работила по трудово правоотношение като „клиничен лаборант“ в 27-ми Диагностично-консултативен център - гр. София, на пълен работен ден, за периода от 23.10.1984г. - 03.04.1998г., което време се зачита за трудов и осигурителен стаж.

С отговора на исковата молба ответникът ТП на НОИ – София град е признал, че е зачел осигурителен стаж на ищцата поради наличието на данни в регистъра на осигурените лица в тази насока, отнасящи се за периода от 12.06.1985 г. до 12.06.1988 г. (3 години), за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 (1 година) и за периода от 01.01.1998 г. до 03.04.1998 г. (3 месеца и 3 дни), включени в рамките на исковия такъв.

С доклада по делото, обективиран в определение № 41077/03.10.2025 г., съдът е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението изрично да заяви поддържа ли исковата претенция по отношение на горепосочените периоди и ако да – да обоснове правния си интерес, а ако не – в същия срок да посочи десезира ли съда за тази част от исковата претенция и ако да – под каква форма - отказ или оттегляне.

В изпълнение на указанията на съда, с молба вх.№ 358838/03.11.2025 г., ищецът 1 е оттеглил исковата си претенция в частта относно периодите, както следва: 12.06.1985 г. до 12.06.1988 г. (3 години), за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 (1 година) и за периода от 01.01.1998 г. до 03.04.1998 г. (3 месеца и 3 дни), с оглед на което с определение № 46057/05.11.2025 г., на основание чл.232 от ГПК, съдът е прекратил производството по гр.д.№ 20287/2025 г. по описа на СРС в частта относно посочените периоди, поради оттегляне на исковата молба от ищеца.

С молба вх. № 373986/14.11.2025 г. ответникът ТП на НОИ – София град е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение поради частичното прекратяване на производството.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск за останалите след прекратяването периоди, като по отношение разпределението на отговорността за разноски е приел, че предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева/332.34 евро. По отношение на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение за прекратената част от производството е прието, че не се следва такова, тъй като за тези периоди с отговора на исковата молба се представят доказателства, че е налице признат осигурителен стаж от пенсионния орган и с оглед специфичните цели на настоящото производство, е прието, че не е налице типичната хипотеза на чл.78, ал.4 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК, с оглед спецификата на исковите производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, законодателят е установил някои специални правила за отговорността и присъждането на направените разноски, като изрично е отграничил исковете за установяване на трудов стаж от исковете за установяване на осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУТОССР. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР освобождава от заплащане на такси и разноски ищците по исковите производства за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТОССР, но не и от отговорността за разноските по чл. 78 ГПК.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че при прекратяване на производството по делото поради направен отказ, оттегляне от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато обаче отказът/оттеглянето от иска е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си/оттеглил го е, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ/оттегляне от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска /в този смисъл са определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 326/18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1226/2016 г. на ВКС, І т. о., определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. на ВКС, І г. о. и др./.

В настоящия случай съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска от страна на ищеца при първоначално заявените периоди, за които се иска установяване на трудов и осигурителен стаж, доколкото от представеното по делото от ответника Разпореждане № **********/13/16.02.2024 г. на ТП на НОИ – София град, Дирекция „Пенсии“, се установява, че на ищеца е отказано 2 отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено единствено зачетеният осигурителен стаж на заявителя – 26 години, 11 месеца и 9 дни, като не е конкретизирано кои точно периоди обхваща зачетения осигурителен стаж.

Към разпореждането не е приложена и справка от Регистъра на осигурените лица, представена от ответника с отговора на исковата молба, от която ищецът да добие представа за конкретните периоди на зачитане на осигурителния му стаж. Предвид това съдът намира, че именно с поведението си ответникът е станал повод за предявяване на иска за установява на соченото обстоятелство по съдебен ред в първоначално заявения период, в който случай не следва да се присъждат разноски в негова полза. Ето защо не са налице основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение произнасяне.

Горепосоченото обуславя неоснователност на депозираната молба по чл.248 ГПК.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 114245/09.04.2026г. от ТП на НОИ – София град, с която се иска да бъде изменено Решение № 5025/16.03.2026 г. по гр.д. № 20287/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3