Решение № 1030 от 06.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Б., 06.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. С.ОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. С.ОВА Административно наказателно дело № 20222120202239 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата на С. В. К. с ЕГН ********** от гр.Б., кв. ... чрез адв.Б.Я. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... (изрично упълномощен) против наказателно постановление № 21-0769-001672/17.06.2021г, издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за извършени нарушения по чл.20 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179 ал.2 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на НП като се счита за незаконосъобразно. Акцентира се върху липсата на териториална и материална компетентност на актосъставителя, различията в диспозитивите на АУАН и НП, водещи до невъзможност жалбоподателят да установи в какво е обвинен и се моли да се счете, че разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е приложен погрешно. Моли се да се обсъди приложението на чл.28 от ЗАНН за обявяването на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП за маловажен случай. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства.

В качеството на свидетели по делото бяха разпитани: актосъставителя П. М., свидетелите очевидци М. Г., Г. Д. и П. П.. По молба на жалбоподателя беше разпитан свидетелят В. К.–баща на жалбоподателя.

1

За наказващия орган, редовно уведомен, се явява ЮК. Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В представеното по делото становище се претендира ЮК възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Н а 03.04.2022г свидетелите М. Г. и П. П., и двамата служители в РД „Гранична полиция“-Б., изпълнявали служебните си задължения като полицейски наряд на КПП „Л.“Б.. Около 10,00 часа свидетелят Г. чул свистене на гуми, като звукът идвал от към кръговото кръстовище намиращо се пред входа на Л.то. Този звук бил чут и от колегата му П..

Двамата насочили погледи в посока на идващия звук и видели лек автомобил на около 20 метра пред тях марка „Опел“ модел „Астра“, който със задната си част се ударил в бордюра на тротоара. При удара задната дясна гума заедно с джантата паднали на пътното платно и водачът на лекия автомобил марка „Опел“ по най-бързия начин се изтеглил от кръстовището без една гума движейки се само на три в посока към квартал „С.“ по главната улица „Б.“. Гумата заедно с джантата останали на пътното платно. Двамата полицаи П. и Г. отишли на мястото на инцидента и преместили на тротоара падналите елементи от автомобила и гумата, за да не създадат препятствия за останалите автомобили. И двамата свидетели поради близостта на мястото на инцидента с поста им успели да видят лицето на водача на „Опел“-а. Същият бил на видима възраст от около 35-40 години, късо подстриган.

На мястото пристигнал и друг автомобил от кв.С. бял на цвят марка „БМВ Х5“ с рег. №....

Водачът на този автомобил указал на свидетелите, че проследил лек автомобил придвижващ се само на три гуми и по този начин създавал опасност за останалите участници по пътя.

Записал му регистрационният номер и го съобщил на полицаите. Посочил гаража където паркирал автомобилът. Малко след този автомобил, на мястото на произшествието пристигнал друг автомобил-„Опел“ модел „Зафира“ с рег.№..., който спрял между джантата и пътното платно и пътникът в него се опитал да прибере джантата и гумата. Свидетелите Г. и П. познали това лице водачът на „Опел“-а причинил ПТП-то и побягнали към него.

Попречили на пътника и водача да се отдалечат с автомобила. Поискали им за проверка документите и се обадили на ОДЧ да изпратят патрула на „ПП“. Установили, че двамата мъже са баща и син К.и, като синът познали като лицето управлявало „Опел“-а. На място пристигнала патрул на ПП и на свидетелите М. и Д. им била описана фактическата обстановка от свидетелите Г. и П.. Съставен бил протокол за ПТП (лист 21 от делото), в който актосъставителят вписал, че при движение с несъобразена скорост с пътните условия в кръговото кръстовище в лява пътна лента водачът се блъснал в тротоарния бордюр и се завъртял надясно, при което отново се блъснал в тротоарния бордюр до входа на А.. Пред него водачът С. К. не отрекъл, че е управлявал л.а. марка „Опел“. Свидетелят М. заедно със жалбоподателя и неговия баща посетили гаража където бил прибран след инцидента лекият автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№... собственост на В. В. К.. Жалбоподателят С. К. не отрекъл, че е управлявал автомобила. Не бил проверен за алкохол, въпреки че бил в явно нетрезво състояние, тъй като признал пред актосъставителя, че се притеснил от 2 случилото се и след като оставил автомобила в гаража употребил алкохол. Според актосътавителя при направения оглед на мястото, където се е случил инцидентът имало дупка на пътното платно и вероятно за да я избегне водачът на л.а марка „Опел“ е допуснал самостоятелно ПТП. От разказа на свидетелите Г. и П., от огледа на автомобила участник в ПТП и мястото на инцидента, свидетелят М. съставил на водача С. К. АУАН серия GA сериен номер 297327 (лист 19 от делото). В него актосъставителят М. вписал, че на 03.04.2022г, около 10,18 часа, на пътен възел С., до входа на А.-Б. жалбоподателят управлявал в посока движение от ул.“Б.“ към входа на А.-Б. лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ ... собственост на В. В. К. като при движение с несъобразена със скорост с пътните условия не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията за видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението и допуснал ПТП с материално щети. Водачът не спрял и не установил последиците от ПТП, напуснал го. Правните квалификации на двете нарушения били съответно по чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП . АУАН бил предявен на водача С. К., който го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта. Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем обжалваното наказателно постановление № 21-0769-001672 (лист 18 от делото), в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По желание на жалбоподателя съдът допусна и разпита в качеството на свидетел В. В.

К.. Според неговите показания в действителност синът му в този ден е управлявал неговия автомобил –л.а. марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№.... Обадил му се, че е направил ПТП и че е откарал колата в гараж. Предложил му да отидат заедно с автомобила марка „Опел“ модел „Зефира“ отново негова собственост на местопроизшествие за да вземат гумата и джантата. Синът му обяснил, че е напуснал ПТП за да не предизвика задръстване в този участък. Когато двамата баща и син отишли на мястото на ПТП дошли при тях гранични полицаи, взели им документите за самоличност и изчакали полицаите от сектор ПП –Б..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков № 297327 от 03.04.2021г, наказателно постановление № 21-0769-001672 от 17.06.2021г., справка за нарушител/водач (лист 26-28 от делото), протокол за ПТП №1741335 от 03.04.2021г, докладни записки, заповедта на министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите на всички разпитани по делото свидетели като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни 3 изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 2 и 18 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на лист 31 и 32 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От формална страна не са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасността за движението.

В АУАН и в НП нормата на чл.20 ал.2 изр.първо и второ е изписана в цялост, като не е уточнено коя от всички хипотези е била налице при настъпването на ПТП. Единствено в протокола за ПТП е посочено, че водачът не е избрал да се движи със съобразена с пътните условия скорост като отново не е посочено кое от пътните условия е било причината жалбоподателят да избере и съобрази скоростта на движение. Таза неяснота е отнесена и в НП, макар в пледоарията си процесуалният представител на жалбоподателя да счита, че това нарушение е било правилно и законосъобразно и в тази си част НП следвало да бъде потвърдено. Съдът намира, че описанието на нарушението не е да се препише правната норма, а да се подбере само това предложение, което отговаря на обективната действителност. При твърдението, че липсата на контрол е свързана само със скоростта на движение на управляваното МПС, следва при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, да се посочи с кои от посочените в ал.2 на чл.20 ЗДвП факти не се е съобразил водачът. Освен това прави впечатление, че е посочено и изречение второ на чл.20 ал.2 ЗДвП, което изисква от субективна страна пряк умисъл, докато при изречение първо се изисква евентуален. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и в НП не се съдържат ясно и пълно описание на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено. С това са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Същите са съществени, тъй като въвеждат неяснота относно елементите на нарушението. С допуснатата неяснота в описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и в НП е нарушено правото на защита, поради което тези нарушения представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази му 4 част.

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е реализирал самостоятелно ПТП, от което са причинени само имуществени щети. Това, че е разбрал, че е допуснал ПТП явства от действията му след инцидента. Рискувайки безопасността на други участници в движението, жалбоподателят решил да потегли на три гуми и да откара автомобила в гараж. Същият не допускал, че е било възможно някой да го е видял. Стечението на обстоятелствата обаче са станали причина за откриването му като нарушител. За да не остави следи се е върнал на мястото на ПТП, но за да прибере гумата и джантата, които намерил поставени на тротоара. Показанията на единствените свидетелиочевидци на нарушението –свидетелите Г. и П., като и намесата на случаен водач са станали причина да бъде издирен водачът С. К..