Решение № 63 от 09.06.2021, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 179/2021
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 09.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.39 · Закон за адвокатурата
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Ловеч , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500179 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК и чл.284,ал.2 от ЗЗД.
С Решение № 260513/27.11.2020г.,пост.по гр.д.№2789/2020г., РС-Плевен е признал за установено по отношение на Б. Й. П. от гр.Плевен, че дължи на СЛ. Г. К. от гр.Плевен, сумата 6071,27 лв., представляваща сума, получена в изпълнение на поръчката на СЛ. Г. К. към Б. Й. П., възложена с Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Б. Й. П. е осъден да заплати на СЛ. Г.
К. направените разноски в исковото производство в размер на 121,42лв.за държавна такса и 640лв. за адвокатско възнаграждение,както и в разноските в заповедното производство за ДТ в размер на 121,43лв.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Й. П. срещу решението. Обжалва го изцяло като неправилно и необосновано. Излага,че се познават с ищеца много преди датата 03.07.2016г.,във връзка с консултации за недвижим имот. Подробно излага хронологията на договорните им взаимоотношения по образуваните т.д.№31/2016г.на ОС-Плевен, в.т.д.
№190/2017г. на АС-Велико Търново, гр.д.№4017/2017г.на РС-Плевен и изп.д.№1/2017г.на ЧСИ с №716 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен. Твърди, че за представителството в тези производства ищецът му дължи общо сумата 4140 лв., платил е 300лв. и има остатъкът 1 от 3840лв. Лично е предал на К. сумата от 2000лв. от преведените от ЧСИ пари по откритата клиентска сметка. Тъй като тогава били в добри отношения, не е допускал,че ще има нужда от разписка за доказване на това плащане. Тогава ищецът му заявил,че финансовите им отношения са уредени и дори договорили последващите действия след влизане в сила на т.д.
№31/2016г.на ОС-Плевен. Обяснява,че всички документи на ищеца по водените от негово име дела, са в кантората му и до момента не го е потърсил да си ги вземе. Затова останал много учуден, когато получил нотариалната покана от К.. Изпратил становището си по искането му до адв.Ф.П.,чрез която му е връчена. Като адвокат на ищеца съхранява в кантората си всички съдебни решения по неговите дела, които с оглед спецификата им са му нужни,но вече 4 години не ги е търсил.
Счита, че от първинстанционния съд не е обсъден фактът защо по своя инициатива К. е пожелал по изп.д.№1/2017г.на ЧСИ №1/2017г.на ЧСИ с №716 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен да се открие банкова сметка на ответника по реда на чл.39 от ЗАдв. и по нея да се превеждат сумите. Смята, че отговорът на този въпрос ще реши спора дължима ли е претендираната сума. В отговорите на въпросите по чл.176 от ГПК ищецът е посочил, че по негова инициатива е посочена служебната сметка на пълномощника за изплащане на вземането му. Не е пояснил точна причината, освен казаното– „…ще се разплатим..“. Счита, че съдът е следвало да анализира именно тези твърдения и факти.
Допълва, че ищецът не е коментирал неплащането на сумата от 3840лв.- дължима като адвокатски хонорари. Твърди, че това е действителната причина да поиска сумите по изп.д.
№1/2017г.на ЧСИ да се превеждат по клиентската сметка на пълномощника-въззивник.
Като следващ аргумент за неправилност на съдебното решение заявява, че не е съобразено обстоятелството, че с оглед ангажирането му като адвокат, К. е следвало да търси защита на правата си по реда на специалния Закон за адвокатурата. В решението този довод не е обсъден.
Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли претенцията на ищеца.
Моли ищецът да се задължи да се яви в съдебното заседание и по реда на чл.176 от ГПК да отговори на поставен въпрос. Въпреки,че в първоинстанционното производство тази процедура е била допусната,ищецът не е отговорил на конкретния въпрос- „Посочил ли е лична банкова сметка по изп.д.№1/2017г.на ЧСИ Цветозар Найденов поради каква причина е посочил клиентска сметка на ответника,по която да бъде преведена сумата?“.
След постановяване на съдебното решение ищецът СЛ. Г. К. е починал-на 08.12.2020г. и с Определение №260163 от 18.01.2021г. РС-Плевен е конституирал като ищци, на основание чл.227 от ГПК, наследниците му-АН. АД. К.-съпруга, М. Сл. К.-дъщеря и Ев. Сл. К.-дъщеря.
От въззиваемите е постъпил отговор,чрез упълномощения от майката-лично и като законен представител на малолетните деца, адв.Л.П.-САК. Счита, че не са налице 2 основания да се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли да се съобрази становището му по същество пред РС-Плевен. Определя като несъстоятелни твърденията на въззивника срещу постановеното решение. Съдът е разгледал и коментирал подробно всички твърдения и възражения на страните, анализирал е всички доказателства.
Смята,че въпросът защо клиентът му е избрал точно този начин на събиране на вземането си, е ирелевантен на спора. Факт е, че К. и П. са имали такава уговорка и са я направили, защото такава е била волята на К.. П. също се е съгласил. По делото не са представени доказателства между тях да е имало друга уговорка,освен адвокатът да извърши всички действия по събиране на паричното вземане,а след това предаде парите на клиента си.
Задължението за предаване на сумите следва от обстоятелството,че са постъпили от ЧСИ по специалната банкова сметка,по която постъпват чужди пари-в случая на С.К..
Неизпълнението на това задължение поражда вземането на ищеца, защитата му е по гражданско-правен ред и компетентен да разгледа иска е РС-Плевен. Възражения за допустимостта на иска не са правени,не са излагани и в хода на процеса от ответника.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение и претендира направените разноски в това производство.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и моли да се уважи въззивната жалба.Представя писмени бележки.
Въззиваемите заявяват позицията си чрез писмено становище на пълномощника им адв.П.,в което моли да се остави без уважение въззивната жалба,а първоинстанционното решение да се потвърди.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№2789/2020г. по описа на РС-Плевен, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.
По същество.
Страните не спорят,че са били обвързани с договори за правна защита и съдействие. Представен е Договор от 07.03.2016г.,с който С.К. е упълномощил Б.П.-в качеството му на адвокат, да му предостави правна защита и съдействие, изразяваща се в 3 завеждане (подаване) на искова молба по чл.19 от ЗЗД, срещу ЕТ„Претенд-Младен Кутев", пред PC-Плевен. В договора е вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 2000лв. и е платено в брой при сключване на договора. Пълномощното и договорът са подписани от двете страни.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2017г., с който К. е упълномощил адв.П. да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело срещу ЕТ „Претенд-Младен Кутев", за събиране на сумата от 6399,27лв. В договора е вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 850лв. и е платено в брой при сключване на договора.
Пълномощното и договорът са подписани от двете страни.
Не се спори,че в изпълнение на поръчката адв.П. е завел изп.д.№1/2017г. по описа на ЧСИ с №756 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен. Представена е Молба с вх.
№3191/21.06.2017г. от СЛ. Г. К. до ЧСИ,с която моли постъпилите от принудителното изпълнение суми да се превеждат по посочена служебна сметка на адв.П. в „Си Банк“АДКлон-Плевен. По делото е приложено преводно нареждане от 13.07.207г., с което ЧСИ е превел по посочената сметка сумата 6071.27лв., с посочено основание „изп.д.№1/2017г.“.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно от 15.05.2018г., с който К. е упълномощил адв.П. да го представлява, като оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело срещу ЕООД „Съншайн енерджи", за сумата от 3684,70лв. Отразено е договорено възнаграждение е в размер на 440лв.лв.,което е платено в брой при сключване на договора.
С.К. е изпратил до Б.П. Нотариална покана чрез Нотариус с рег.№681 в НК и район на действие РС-Плевен,на 11.12.2018г., връчена на адресата на същия ден(разписка№1-99/11.12.2018г.). С поканата К. е заявил искането си в тридневен срок от получаването й адв.П. да му преведе получената в резултат на принудителното изпълнение сума от 6071.27лв. по банкова сметка,известна на пълномощника му адв.Ф.П..
Ответникът е отговорил на поканата на 17.12.2018г.,с изявление, изпратено по „Телепоща“ до адв.Ф.П.,в което излага хронологията на договорните им отношения и твърди,че по Договора от 03.07.2016г. от уговорения хонорар в размер на 2000лв. К. му е изплатил сумата 200лв. За образуваното изпълнително производство уговорили хонорар от 850лв.,като реално му е изплатена само сумата 100лв. За упълномощаването през м.февруари 2017г.и представителството по гр.д.4017/2017г.на РС-Плевен от договорения хонорар 850лв. К. не е изплатил нищо. Няма плащане и на хонорара за образуваното изп.д.
№1/2017г. пред ЧСИ Найденов. Общата дължима сума по четирите упълномощавания определя в размер на 4140лв., от която са платени 300лв.,а остатъкът от 3840лв.е дължим.За претендираната сума от 6071.27лв. сочи,че в началото на м.август 2017г. е предал лично на С.К. сумата 2000лв. Поради съществувалото тогава доверие помежду им не е поискал разписка за предаването на парите.
4
На 20.02.2020г. С.К. е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу Б. Й. П., за признаване съществуването на вземане в размер на 6071.27лв., представляваща дължимите и събрани по изп.д.№182017г.на ЧСИ с №716 в КЧСИ и район на действие ОСПлевен, суми,преведени в сметката на адв.П., открита по реда на чл.39 от ЗАдв. Претендира и разноските в размер на 121.43лв. РС-Плевен е образувал ч.гр.д.№950/2020г.и със Заповед №747/06.03.2020г. е уважил заявлението изцяло .По реда на чл.414 от ГПК е постъпило възражение от Б.П.,поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл.415 от ГПК.
Своевременно е образувано исковото производство с правно основание чл.422 от ГПК, по гр.д.№2789/2020г. пред РС-Плевен. Освен вече коментираните писмени доказателства, страните са ангажирали и показания на свидетели за установяване на отношенията им.
Свидетелите на ищеца– св.Т.М. и св.М.Д. са запознати,че ответникът е представлявал ищеца в съдебни производства и че все още има да му изплаща събраните суми.
Свидетелят на ответника-св.П.Я. е негов колета, познава и ищеца. Последният организирал техни семейни тържества през 2017г.,а ответникът му оказвал правна защита и съдействие. Тогава разбрал от адв.П.,че очаквал хонорарите от няколко дела,които е завел на К..
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца са поставени въпроси,на които е отговорил,че няма задължения към ответника. Обяснил е, адв.П. го посъветвал преводът на сумите да се извърши по неговата служебна банкова сметка,а не по личната му. Уверил го е,че след това ще го осведоми и ще преведе сумите по лична сметка на К.. Ищецът е категоричен,че не е имал неизплатени задължения към ответника.
Обяснения по реда на чл.176,ал.1 от ГПК е дал и ответникът,като е потвърдил,че посочената в молбата от 21.06.2017г. от К. до ЧСИ банкова сметка, е негова служебнаадвокатска— за такси и хонорари. Заявява, че С.К. е предложил сумите, събрани по делото, да бъдат превеждани по служебната банкова сметка като адвокат, а като се прибере в страната да му отчете платеното.