Определение № 1188 от 16.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1188 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501171 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "А1 България" ЕАД с ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр.София, чрез юрисконсулт П. П. против разпореждане обективирано в заповед № 1895/21.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1376/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980 против М.

И. М. ЕГН **********, в частта за сумите: 868,80 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, отстъпка от цената на устройство и цена на невърнато оборудване по ценова листа и сумата от 247,66 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.02.2020 г. 09.12.2022 г., както и сумата от 140 лв. – неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценова листа и сумата от 39,59лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.02.2020 г. – 09.01.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват нищожни клаузи. Сочи се че исканите неустойки са валидни клаузи и не противоречат на добрите нрави. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

1

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че въпросните суми произтичат от нищожни клаузи, поради което и заповед за изпълнение за тях не може да бъде издадена. По отношение на претендираните вземания за неустойка следва да се изтъкне, че заповед не може да бъде издадена, тъй като е налице обосновано съмнение, че неуточнените вземания произтичат от нищожна клауза. Неустойка, в размер на три месечни абонаментни такси от срока на договора, след предсрочното му прекратяване, е нищожна клауза. С нея е установено, че потребителят следва да заплати три месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.

Решението на РС Пловдив по отношение на посочените суми следва да се потвърди, но не по посочените от съда мотиви. Въззивният съд не приема че всички неустойки по договорите за мобилни услуги са нищожни, като мотиви за това не следват да се излагат, защото е налично друго основание за отхвърляне на претенциите. Това е така, защото с процесното заявление на „А1 България“ ЕАД се претендират 23 парични суми, от които 14 суми са за неустойки, като в самото заявление по чл.410 от ГПК не са изложени никакви фактически обстоятелства, на които да се основават тези искания. Тоест напълно не е изпълнено искането на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК за излагане на обстоятелствата на които се основава иска, по силата на препращата норма на чл.410 ал.2 от ГПК. В уточнението на заявлението на л.53-54 от делото този недостатък не е саниран, като там отново не става ясно на база на какви факти се претендират тези многобройни суми, както и различни множество неустойки. Посочването на номерата на множеството сключени договори и цитирането на общите условия на заявителя не е изпълнение на нормативното изискване на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед №

1895/21.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1376/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980 против М. И. М. ЕГН **********, в частта за сумите: 868,80 лева – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, отстъпка от цената на устройство и цена на невърнато оборудване по ценова листа и сумата от 247,66 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.02.2020 г. - 09.12.2022 г., както и сумата от 140 лв. – неустойка, представляваща цената на невърнато оборудване по ценова листа и сумата от 39,59лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 13.02.2020 г. – 09.01.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3