Решение № 45 от 27.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 675/2022
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 27.01.2023
- В сила
- 27.01.2023
- Състав
- Теодора Кръстева, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- §7, ал. 1 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Красимир Маринов при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000675 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК 831835134 против решение № 260 164/02.03.2022 г. по т. д. № 453/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по предявения от „Роялти“ ЕООД, ЕИК 13078422 иск, сключения между „Артемида – БСИ“ АД, ЕИК 121547109, като продавач и „Роялти“ ЕООД, като купувач, договор за продажба на право на собственост върху недвижим имот, представляващ магазинно помещение, находящо се в гр. София, бул. „Витоша“ № 52, с площ от 154, 16 кв. м. обективиран в нотариален акт № 14, том 11, рег. № 3040, дело № 195/2002 г. от 204.2002 г. на нотариус с рег. № ***** – СРС и „Артемида – БСИ“ АД е осъдено на осн. чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД да заплати на „Роялти“ ЕООД сумата от 122 000 лв., представляваща платената по разваления договор продажна цена и сумата от 3 560 лв. представляваща разноски по сключване на договора.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните 1 разпоредби.
Поддържа, че съдът неправилно е игнорирал и не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, с които се доказвал общинският произход на процесния обект. С въпросните документи се проследявало как се е трансформирала след 1950 г. насам, собствеността на спорния магазин, докато считано от 17.09.1991 г. имотът е стА.л собственост на общината, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА.
С оглед факта, че „Софийски имоти“ ЕАД не е участвало в съдебните производства между засегнатите от евикцията страни – „Роялти“ ЕООД, „Джи Ем Пропърти“ ЕООД и „Рила комерс“ ЕООД, то спорът кому принадлежи процесния имот, спрямо общината, не бил разрешен.
Противопоставя се на правни изводи на съда, с които е прието за безспорно, че плащането по сделката е осъществено. Развива съображения, че в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че я получил, нотариалният акт се явява частен свидетелстващ документ. С оглед предмета на делото – връщане на цената по сделката, въведеното от „Софийски имоти“ ЕАД възражение, че тя не е платена реално и при отсъствието на писмени документи за това, съдът не следвало да приема за безспорен факта, че продавачът е получил сумата от 122 000 лв.
Въззиваемите страни „Роялти“ ЕООД и „Артемида – БСИ“ АД не изразяват становище по жалбата.
Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в срока по чл. 259 от ГПК. Като трето лице в процеса, съобразно действието на решението спрямо него уредено с чл. 223 ГПК и правата на привлечения по чл. 221, ал. 1 ГПК, „Софийски имоти“ ЕАД може да обжалва решението, независимо, че няма постъпила въззивна жалба от главните страни в процеса, поради което, жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. При проверка правилността на решението, съдът проверява служебно само за допуснати нарушения на императивни правни норми, 2 каквито нарушения по делото не са налице. В остА.лата част, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.
Правилно е поддържаното от „Софийски имоти“ ЕАД разбиране, че след като дружеството не е било привлечено да участва в производствата, вследствие на които ищецът е съдебно отстранен от процесния имот, то за него, силата на присъдено нещо на решенията, няма обвързващо действие и дружеството има право да ангажира доказателства, в подкрепа на твърдението, че е собственик на имота.
Доводите на ответника, че процесният имот е общински произтичат от нормата на на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, която предписва, че с влизане в сила на този закон /07.09.1991 г./ преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура, с местно значение, предназначени за образователно, културно, търговско обслужване, какъвто е и процесния имот.
Същевременно, ал. 2 на посочената разпоредба, изрично изключва приложимостта на правилото към имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Това е и основния спорен въпрос, дали към тази дата имота е бил част от уставния фонд на ДФ „Рила комерс“, чийто правоприемник е евициралото ищеца дружество, „Рила комерс“ ЕООД. На този въпрос е даден отговор в съдебните решения по гр. д. № 10 810/ 2004 г. на СРС, по гр. д. № 2461/ 2008 г. на СГС и по т.д. № 325/2009 г. на ВКС, въз основа на факти, които не се оспорват от ответника. С отговора на исковата молба са изложени аргументи, които са основани на идентични /с тези в решенията/ факти, но с разлика в интерпретацията на правните им последици.
Ответникът не оспорва, че до предаването на имота за стопанисване на СПП „Софжилфонд“, той е бил държавен, но поддържа разбирането, че с този акт е настъпила промяна в собствеността, а това, не е така. На СПП „Софжилфонд“ са предоставени права само относно ползването на имота, който е продължил да бъде държавна собственост и като такъв е включен в баланса на СО „Рила“, след прекратяването на която е образувА. и фирмата с държавно имущество „Рила комерс“.
По горните съображения, съдът намира, че към датата на апорта в капитала на „Артемида БСИ“ АД, имота не е бил собственост на общината, поради което и не е придобит от дружеството. Обстоятелството, че 3 продавачът не е собственик на имота е основание за разваляне на договора, поради което и предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Развалянето на договора обуславя и задължението на продавача, да върне получената покупна цена. Неоснователно е възражението, че по делото не е доказано плащането на цената по сделката. Нотариалният акт инкорпорира признание на факта, че цената за имота е получена от купувача.
Този факт не се оспорва от страните по сделката и в хода на настоящото производство, поради което и обвързва съда, с доказателствената си сила. Ето защо, иска по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е основателен и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 164/02.03.2022 г. по т. д. № 453/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5