Определение № 226 от 21.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 20.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600350 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК, и има за предмет проверка на определение в протокол № 197/10.09.2024 г. по НОХД № 226/24 г. на Окръжен съд Силистра, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело, както и до промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия Р. М. в подписка.

Въззивната проверка се инициира с частен протест от прокурор в първоинстанционната прокуратура, който счита, че определението е незаконосъобразно, и въз основа на аргументирано оспорване на възприетите от съда съществени процесуални нарушения, моли да бъде отменено.

Частният протест е допустим, а по същество - основателен.

В първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт срещу К. Б., С. М., Р. М. и Н. Т. за извършено в съучастие престъпление по чл.199, ал.1, т.1, за М. и Т. - вр.чл.20, ал.2 от НК, а за Б. и М. вр.чл.20, ал.4 от НК.

След определяне на съдия-докладчик в окръжния съд, делото е било насрочено в разпоредително заседание, в пренията на което защитниците са твърдяли допуснати конкретни съществени процесуални нарушения.

Наличието на такива съдът правилно не е възприел, като обосновано се е позовал на чл.248, ал.4 от НПК за част от тях, а за останалите - на невъзможността, допуснатите при предявяване на разследването, или във 1 връзка с изясняване на несъставомерни признаци, нарушения, да обусловят прекратяване.

Независимо от горното, съдът е прекратил съдебното производство, като се е позовал на служебно констатирани нарушения, наличието на каквито не се възприема от въззивния съд.

Не се констатират нарушения, ограничаващи права на страни, свързани с предмета на престъплението и неговата парична равностойност, тъй като те са посочени в обвинителния акт достатъчно ясно. Дали, при евентуално произнасяне с осъдителна присъда, съдът ще признае един подсъдим за виновен изцяло, или пък частично, по предмета на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и дали ще приеме в цялост, или само отчасти, твърдяната от обвинението парична равностойност, са въпроси, чийто отговори се дължат при произнасянето по същество, след проверка в хода на съдебното следствие на събраните на досъдебното производство доказателства, а при необходимост – и при събиране на нови в съдебната фаза.

Последно казаното изцяло се отнася и до несъществуващото нарушение, свързано с частта от предмета на престъплението, касаеща различните по вид валути. Както изрично е посочено в обвинителния акт, доказателствата от досъдебното производство сочат, че в касата е имало пари в чужда валута около 10 000 лева, като не може да се посочи сред тях колко евро, и колко турски лири, е имало. Как ще се произнесе решаващият съд в тази част, е отново въпрос, свързан с доказателствената обоснованост, но не и такъв, обуславящ връщане за доразследване.

Златните накити, като друга част от предмета на престъплението, също са посочени разбираемо, като само липсата на грамаж за всеки отделен от тях не се отразява на възможността подсъдимите да разберат обвинението си, а пострадалите да реализират правата си.

Не съществува неяснота и във връзка със съучастническата дейност.

Обвинението не е повдигнато за предварителен сговор с разпределение на ролите, извършено въз основа на предварителни договорки, а за конкретни форми на задружната престъпна дейност по чл.20, ал.2 и по чл.20, ал.4 от НК.

Дали фактите по обвинението позволяват приложението на конкретно посочения от прокуратурата материален закон за всеки един от подсъдимите в тази част, отново е въпрос, на който решаващият съдебен състав следва да 2 отговори с крайния си акт по същество.

Неконкретизираното твърдение в проверяваното определение, че „собствеността върху вещите не е единствено на посочените като пострадали“, което съдът е счел за установено, без да посочи въз основа на кои точно данни, последвано от също така неясното указание „да се ревизира кръга на пострадалите лица“, не дава възможност за пълноценна въззивна проверка в тази част. В определението си първоинстанционният съд, след като е критикувал държавното обвинение основно и най-пространно във връзка с неясноти по предмета на обвинението, сам от своя страна не сочи дали за всички, или за част от вещите са налице такива данни, и кое е лицето/лицата, които евентуално биха имали правата на пострадали. Поради това и на тези констатации на съда могат да бъдат противопоставени само общовалидните по въпросите за пострадалия разбирания на закона и съдебната практика, в т.ч. съдържимите в ТР решение № 2/2002 г., ВКС, ОСНК, където изрично е казано, че не посочването в обстоятелствената част на акта на пострадалото лице съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елемент на престъпния състав, а когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.

Промяната на мярката за неотклонение на подсъдимия Р. М. от домашен арест в подписка е необоснована. Срокът от осем месеца, неизвестно защо отбелязан от първоинстанционния съд, е относим единствено за продължителността на мярката „Задържане под стража“, и само във фазата на досъдебното производство. На база на какво е направен извод, че интензитета на реалната опасност от укриване значително е намалял и е сведен до минимум, от проверяваното определение не става ясно. Обстоятелството, че след налагането на домашен арест от 24.07.2024 г., подсъдимият не е нарушавал мярката, и е искал разрешения за напускане на адреса, не е критерии при вземането на решение за преминаване към по-лека мярка за неотклонение, нито в тази посока могат да имат тежест данните, че е безработен и е пенсионер по болест. Същият съдебен състав към 11.07.2024 г. е считал, че не са налице основания да бъде променено дори задържането, независимо, че последното е станало факт с определение на въззивен състав 3 от 24.07.24 г. След промяната в домашен арест са изминали по-малко от три месеца, предстои разглеждането на делото по същество с провеждане на съдебно следствие, и към настоящия момент не се констатират нови обстоятелства, обуславящи преминаване отново към още по-лека мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия М..

По изложените съображения проверяваният съдебен акт се определя като неправилен поради необоснованост, което налага отмяната му и връщане на делото за разглеждане от първата инстанция, с уточнението, че отмяната засяга само частите, в които определението подлежи на обжалване, съгласно което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение в протокол № 197/10.09.2024 г. по НОХД № 226/24 г. на Окръжен съд Силистра, в частта, с която е прекратено съдебното производство и е променена мярката за неотклонение на подсъдимия Р. М..

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводството и насрочване на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4