Решение № 1076 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503553 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби и на двете срещупоставени страни по делото срещу срещу неизгодните за тях части от постановеното от СГС, ГО I – 9-ти състав решение № 262397 от 18.07.2022 г. по гр.д.№ 9033/2020 г.

Въззивната жалба с вх.№ 299165 /8.08.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника – Прокуратурата на Република България е насочена срещу частта от решението, с която е осъден да заплати на ищцата обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер от 2 000 лева и 2 500 лева , ведно със законна лихва, считано от 1.08.2017 г. В жалбата има оплаквания за допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД поради неотчитане на обстоятелствата от значение за размера на обезщетението : периода на висящност на производството и вида на мярката за неотклонение – подписка , становището на прокурора в пледоарията по наказателното дело и непротестирането на присъдата, както и за допуснато нарушение на процесуалния закон ( не е обсъдено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по нак.дело ) и необоснованост . Оспорва се 1 началната дата на дължимост на законната лихва поради неразгледано от съда възражение за погасяването на част от вземането за нея по давност.

Насрещната въззивна жалба с вх.№ 301305/31.08.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата Х. Г. Х. е насочена срещу частта от решението, с която искът й за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 2 000 лева до 30 000 лева . Съдържа оплаквания за необсъждане на доводите на ищцата и представените от нея доказателства, относими към иска за обезщетение за неимуществени вреди и за неоценяване на всички факти, релевантни за размера на същото тежестта на престъплението , в което е обвинена и на наказанието и семейното й положение

В срока по 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Х. отговаря, че жалбата на ответника е неоснователна по подробни съображения по липса на допуснати от съда нарушения на закона и необоснованост .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговора, изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .

Решението е произнесено по искове по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на Х.

Г. Х. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да й заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева и имуществени вреди в размер от 2 500 лева ( 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за досъдебното производство и 2 000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за съдебното производство ), ведно със законна лихва от 1.08.2017 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда при твърдения, че по ДП № 5133 МИП -5057/2016 г. по описа на СДВР е привлечена на 28.02.2017 г. като обвиняема в извършване на престъпление по член 255,ал.3 , във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК - за това, че в качеството си на управител на „ Джей Си 33“ ЕООД чрез действия на трето лице – посредствен извършител , счетоводител на счетоводна къща „ СОКОЛ 81“ ЕООД е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗДДС в особено големи размери – 25 964,39 лева, като потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП в справка – 2 декларация по член 125 от ЗДДС и приложените към нея отчетни регистридневник за покупки, съставен съгласно член 124 от ЗДДС с № 22141532128/16.09.2013 г. и приложения към нея – дневник продажби по член 124 от ЗДДС за отчетния период – месец август 2013 г. , че е получило доставки с право на пълен данъчен кредит с доставчици – три търговски дружества , без да са налице основанията за това, предвидени в член 68 от ЗДДС по 12 броя фактури, подробно описани в обвинителното заключение, въз основа на внесен на 12.05.2017 г. обвинитетелен акт е образувано НОХД № 2199/2017 г. по описа на СГС, по което е постановена оправдателна присъда от 14.07.2017 г. , влязла в сила като непротестирана на 1.08.2017 г.; наказателното производство провокирало негативна промяна у ищцата – станала депресирана, неспокойна , потисната , изпадала в нервни кризи, ограничила социалните контакти ; приятелите се отдръпнали от нея като „ измамница“ , „ крадла“ ; зачестили скандалите в семейната среда ; била затруднена в личен и финансов план при полагането на грижи за малолетното ( на година и половина ) дете; изпитвала страх от осъждане , била с чисто съдебно минало ; продължила да има негативни изживявания и към подаване на исковата молба – на 26.08.2020 г.

Ответникът - Прокуратурата на Република България - оспорил исковете по основание и размер, противопоставил възражения , че информация за наказателното дело не е разпространявана от държавното обвинение ; ищцата е имала обичайните негативни изживявания ; освен предявяване на обвинението на 28.02.2017 г. не са извършени други действия по разследването с нейно участие в следващите два месеца до внасяне на обвинителния акт в съда на 12.05.2017 г. ; прокуратурата не отговаря за вреди при висящността на съдебното производство ; от значение са фактите за взимането на най – леката мярка за неотклонение „подписка“ и неподаването на протест срещу оправдателната присъда ; прокуратурата не отговаря за възстановяване на разходите за адвокатско възнаграждение по липса на доказателства за участие на пълномощника в извършването на съдопроизводствени действия , освен до минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ; вземанията за законна лихва за погасени отчасти по давност – до 25.08.2017 г.

За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 3

2 000 лева и изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди , СГС е приел, че са доказани предпоставките по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ . Приел, че наказателното производство е започнало за ищцата с постановлението за повдигане на обвинение - 22.02.2017 г.; ищцата е била подсъдима за период от около шест месеца, била с мярка за неотклонение „ подписка“ и се явила на три съдебни заседания. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди СГС е съобразил решаващо продължителността на наказателното производство и изпитаните негативни изживявания : страх, притеснение и неудобство Приел, че на ищцата е предоставена „ правна помощ “ и в двете фази на наказателния процес съгласно двата договора, от които единият - за досъдебното производство – не е приложен, както и че сумата за адвокатското възнаграждение е заплатена .

Наказателното производство е започнало срещу ищцата, която не е осъждана ( свидетелството за съдимост – на л.54 от нохд ) ,с повдигането на обвинение на 28.02.2017 г., вместо на 22.02.2017 г., както е приел СГС .

Повдигнатото обвинение е в извършване на престъпление по член 255,ал.3, във връзка с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК , наказуемо с лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. То е тежко престъпление по смисъла на член 93, т.7 от НК. На 24.03.2017 г. на ищцата е предявено разследването . Тя е била обвиняема до 12.05.2017 г., когато обвинителният акт е внесен в съда , след това – подсъдима . Наказателното производство е продължило пет месеца , вместо 6 месеца, както е приел СГС . Вярно е , че спрямо нея е взета , считано от 28.02.2017 г. най- леката мярка за неотклонение „ подписка“; по нохд № 2199/2017 г. по описа на СГС са проведени три съдебни заседания с участието на ищцата ( с провеждане на разпити на свидетели и изслушване на две вещи лица ), оправдателната присъда от 14.07.2017 г. не е протестирана и е влязла в сила на дата 1.08.2017 г. Вярно е соченото в жалбата на ответника , че в хода на съдебните прения прокурорът не е поддържал обвинението . Видно от мотивите на присъдата наказателният съд е приел, че в релевантния период подсъдимата не е участвала в търговската дейност на дружеството и предоставянето за осчетоводяване и декларирането на инкриминираните фактури , обсъждайки доказателствената съвкупност, в т.ч. справка от БНТ за трудовата й заетост в същия период .

4

Със свидетелствата на Д. К. е установено, че след явяване пред органите по разследването в „8-мо РПУ“, ищцата я посетила, била разстроена , в „ пълен шок“ . После рухнала психически, избягвала срещи дори със свидетелката ( втора братовчедка, близка приятелка ). Отказвала да приеме помощта й . Споделяла , че се страхува от наказание и заради детето си ( Н.

Х. е роден на ******** г. , тогава е бил на малко повече от 1 година, съгласно удостоверение , издадено по акт за раждане № 0175/ 27.01.2016 г. на Столична община, район „ Триадица“ ) , отглеждано от нея и нейната майка .

Жителите на село ***, където живеели, започнали да я отбягват, коментирали я като „ крадла“ ,

„ измамница“. Не могла да се възстанови емоционално и след оправдаването й . Няма причина да не се оценят като достоверни показанията на К. само заради невярното посочване на полицейското управление, в което се е явила на разпит ищцата Х., в контекста на вярно възпроизведените факти за обвинението ( „ ДДС – измама“) , продължителността и периода на наказателното производство.

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията постановената мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване. При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото от разгласяване на случая , както и обществено – икономическите условия в страната. Когато се твърдят морални болки над обичайните за такъв случай с оглед конкретни обстоятелства, свързани с личността на обвинения и семейната му среда, съдът може да ги обезщети само при успешно пълно,главно доказване от ищеца .

Правилно СГС е приел, че Прокуратурата отговаря за вредите, произлезли от обвинението на ищцата в тежко престъпление , което тя не е извършила на основание член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Освен негативните изживявания – неудобства, страх , притеснение, по време на кратката 5 продължителност на наказателното преследване , които СГС е съобразил, незаконното обвинение е засегнало ( без да има разгласа на информация от държавното обвинение , само поради факта на известността на обвинението сред хората в село *** ) доброто име на ищцата , която е с чисто съдебно минало. Наред с това то е причинило и специфичните за случая стресиране на ищцата като самотна майка, разчитаща на помощ в преките грижи само на своя родител и несигурност за бъдещето на детето. Оправдателната присъда и влизането й в сила , а не доказателствата срещу обвинителната теза или становището на прокурора в пренията, че не поддържа обвинението , са фактите, които обективно могат да елиминират негативните изживявания на подсъдимата . С оглед на тези посочени от въззивния съд факти , въведени в основанието на иска , следва да се приеме, че ищцата е търпяла малко по – големи от обичайните морални болки , което като краен резултат обаче оправдава присъденото от СГС обезщетение в размер от 2 000 лева , то е справедливо и съответно на накърнените неимуществени блага . Решението , с което искът е уважен до 2 000 лева и отхвърлен за горницата до 30 000 лева, е правилно и въззивният съд го потвърждава .