Решение № 39 от 01.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500490 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по Въззивна жалба вх. №6593/01.08.2023 г., подадена от КП К****** /КП К****/, сега с променено наименование КО*** /КО***/, представлявана от главен инспектор С. С. в ТО – С. З. по ТД на КП К**** – П., срещу Решение №206/17.07.2023 г., постановено по гр.д.№417/2021 г. на ОС – Хасково, с което са отхвърлени предявените от КП К**** срещу Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. искове за отнемане на незаконно придобито имущество с обща цена на иска 292 431,36 лева. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Съдът необосновано е приел, че не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице /над 150 000 лв. за проверявания период/ - приетата СИЕ установява несъответствие в размер 357 950,66 лв. по вариант I, и 189 205,95 лв. по вариант II. Съдът неправилно е кредитирал вариант II на СИЕ, в който като доход са отразени всички суми, внесен по сметките на лицата през проверявания период, които не са налични в края на периода, както и получените суми от продажба на имущество /ППС и недв.имоти/, придобито и отчуждено през проверявания период, и неналично в края на периода.

Същевременно, предоставените на ответниците средства от трети лица са отразени като приход, без да е отразено връщането или разходването на тези средства в разходната част, като такива приходи ответниците не са декларирали пред данъчната администрация. Съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели във връзка с паричната сума, в общ размер от 47 566,75 лв. – показанията са противоречиви и неконкретизирани. За 1 изчисляване на „значителното несъответствие“ следва да се установи съвкупността от приходите, разходите и имуществото на лицата през целия проверяван период, а не тяхното състояние в един определен момент, като се вземат предвид само наличните имуществени обекти. Именно поради това жалбоподателят счита, че недопустимо е игнорирано движението на паричните средства при определяне размера на несъответствието, както и придобиването на недвижими имоти и ППС, отчуждени в периода на проверката. В противоречие с ТР №4/2021 г. на ОСГК съдът е включил само в приходната част на финансовия анализ получените суми от трети лица и неналични в края на проверявания период, както и придобитите и в последствие отчуждени недвижими имоти и МПС.

Решението е и немотивирано, тъй като съдът не е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства. Решението е неправилно и в частта за разноските – когато ответникът представи едва в съдебното производство доказателства, които е могъл да представи с декларацията по чл.136 от ЗПКО*** за източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото, тогава доказателствата не са събрани по независещи от К. причини, и съдът следва да възложи в тежест на ответника изцяло или отчасти разноските по делото, независимо от неговия изход, на основание чл.156, ал.6 от ЗПКО***. Настоява се за отмяна на обжалваното решение като неправилно, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете срещу Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. да бъдат уважени изцяло. С оглед резултата се иска и присъждане на направените от жалбоподателя разноски както във въззивното, така и в първоинстанционното производство, както и за присъждане на осн. чл.78, ал.8 от ГПК на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен за всички инстанции процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, жалбоподателят не дължи предварително внасяне на държавни такси за производството на осн. чл.154, ал.3 от ЗПКО***.

Впоследствие, по делото е постъпило Частично оттегляне на въззивната жалба с вх.

№6969/17.08.2023 г., подадено от въззивника КП К****, чрез гл. инсп. С. С., въз основа на което с влязло в сила Определение №403/08.11.2023 г. въззивното производство е прекратено в следните части:

Относно искането за отнемане в полза на държавата от Я. Ж. Т., на основание чл.142, ал.2, т.5, вр. с чл.141 от ЗПКО*** на Сграда с идентификатор *****.**.**.*, с адрес: гр. Х., обл. Х., ул. "В. Л." № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.**.**, със застроена площ 113 кв.м., с предназначение-жилищна сградаеднофамилна.

Относно искането за отнемане в полза на държавата от Я. Ж. Т. на основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.5, вр. чл.141 от ЗПКО*** на сумата от 10 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *****.**.** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Х., обл. Х., ул. "В. Л." № *** с площ 482 кв.м. и сграда с 2 идентификатор *****.**.**.2 с адрес: гр. Х., обл. Х., ул. "В. Л." № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.**.**, със застроена площ 15 кв.м., с предназначение - селскостопанска сграда.

Относно искането за отнемане в полза на държавата от Т. Д. Т., на основание чл.151, във вр. чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.141 от ЗПКО***, на:

Сумата в размер на 1 800 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка "О.", модел "К.", рег. № *******, цвят: черен металик, дата на първоначална регистрация ******** г., рама № *****************, двигател № **********.

Сумата в размер на 15 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка "М.", модел "**** ***", рег. № ******* цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация ******** г., рама № *****************.

Сумата в размер на 7 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет, марка "С.", модел "*** ****", рег. № *******, цвят: черен, дата на първоначална регистрация ******** г., рама №

*****************, двигател № **********.

Сумата в размер на 28 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка "А.", модел „**", рег. № *******, цвят: черен, дата на първоначална регистрация ******** г., рама №

*****************, двигател № *********.

Сумата в размер общо на 4 217,95 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка IBAN **** **** **** ********** с титуляр Т. Д. Т..

Сумата в размер общо на 18 807,14 лв., представляваща вноски по Разплащателна сметка IВАN **** **** ** **** **** **** с титуляр Т. Д. Т..

Преписи от въззивната жалба и от Частично оттегляне на въззивната жалба с вх.

№6969/17.08.2023 г., са връчени на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№7499/08.09.2023 г., подаден от Я. Ж. Т., чрез адв. И. А., надлежно упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л.964 /т. */ от делото на ХОС. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Съдът правилно е приел, че размерът на несъответствието е под 150 000 лв., и няма основания да бъде прието, че то е значително по смисъла на ЗПКО***. Неоснователно се поддържа, че не следва да се отразяват като доход всички суми, внесени по сметките на лицата през проверявания период, но неналични в края на периода, както и получените суми при продажбата на имущество, придобито и отчуждено през проверявания период и неналично в края на същия. В тази връзка се уточнява, че съдът е признал като приход не всички суми, внесени по сметките на проверяваните лица през проверявания период, а само вноските по банкови сметки на ответниците, направени от техни роднини и трети лица. Решението на съда да признае като приход сумите, получени от 3 продажба на имущество, и сумите, получени от роднини и трети лица по банкови сметки, е на основание §1, т.2 от ДР на ЗПКО***, и е съобразено с приетата СИЕ. Правилно ХОС е приел, че при изчисляване на несъответствието не следва да се включва като имущество сумата 57 542,33 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване и с протокол за доброволно предаване от проверяваното лице, тъй като тези средства имат характер на приход, а не на имущество, тъй като представляват парични средства в брой, налични у проверяваното лице през изследвания период, констатирани в писмени доказателства с достоверен автор и дата. Неоснователно е оплакването, че предоставените средства на ответницата от трети лица са отразени като приход, без да е отразено връщането им в разходната част, тъй като по делото не се твърди и не се установява ответницата да е връщала получените суми на третите лица, и тя не е имала задължение да декларира пред данъчната администрация тези приходи. Правилно ОС-Хасково е изключил от имуществената част на анализа паричните средства, послужили за придобиване на имущество, като се е позовал на ТР №4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК, като за първи път в производството с въззивната жалба КП К**** поддържа тезата, че тези средства са разход.

Твърденията на К., че процесното имущество е придобито със средства с неустановен законен източник – този извод може да бъде направен едва след установяване на значително несъответствие по смисъла на закона. В конкретния случай липсват твърдения за осъществена от ответниците незаконна дейност, поради което правилно първостепенният съд е приел всички установени доходи, приходи и източници на финансиране за законни и ги е включил в анализа при определяне на нетните доходи. Правилно е решението на съда и в частта му за разноските – в случая не са налице предпоставките на чл.156, ал.6 от ЗПКО***. Решението е мотивирано и съобразено с постановките на ТР №4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК. Изрично се заявява липса на възражения срещу частичното оттегляне на въззивната жалба. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна, и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.

№7893/25.09.2023 г., подаден чрез ССЕВ от Т. Д. Т., чрез адв. К. В., надлежно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.977 от делото на ХОС. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба – решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като съдът е направил правилни, обосновани и законосъобразни изводи.

Ищецът е изброил хронологично придобитото и отчуждено имущество за проверявания период и неговата предполагаема стойност, както и признатите доходи на ответниците и твърдяните разходи, но не е посочил коя е забранената от закона дейност – източник на тези доходи. Не са посочени правните и фактическите основания, поради което следва да бъде обединено в едно личното имущество на двамата ответници, и на какво основание Я. Т. е конституирана като ответник, като се поддържа, че преценката на значителното несъответствие следва да бъде извършена за всеки от тях поотделно, а не общо за двамата.

Сочи се решение на ЕСПЧ, постановено по обединени за общо разглеждане три жалби - К.

(**.*****/**), S. (**. ****/**) и T. and O. (**.*****/**), с което спрямо Б. е постановено осъдително решение за нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл.1 4 от Протокол 1 към КЗПЧОС. В конкретния случай ответникът Т. Д. Т. е бил привлечен на 05.07.2018 г. като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за това, че на 04.07.2018 г. в землището на с. Б., на паркинг "Б. Г.“ без надлежно разрешително бил държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 70 гр. марихуана, като с влязло в сила на 02.05.2020 г. постановление на ОПрХ. е било прекратено наказателното производство срещу него. На това основание се поддържа липса на установена престъпна дейност –източник на доходи за ответника. Не са налице и предпоставките за отнемане на имущество по отношение на ответницата Я. Т. – не се твърди същата да е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление.