Определение № 746 от 29.07.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 746 гр. ХАСКОВО, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500184 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, подадена чрез адв. Х.М. срещу Определение № 2265/13.12.2024 г., постановеното по гр. д. № 2228/2023 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на „Сити Кеш“ ООД за изменение на Решение № 522/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2228/2023 г., по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските.

Частният жалбоподател, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно. Счита, че е отправил възражение за наличие на обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ, което било подкрепено с доказателства, поради което съдът следвало да съобрази това и след като се убеди, че насрещната страна не е материално затруднена да остави без уважение искането й за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. В допълнение счита, че в настоящият случай е налице злоупотреба с право, тъй като ищецът бил подал две искови молби срещу дружеството с един и същ петитум, но касаещи два отделни, но идентични договора за кредит, защитата срещу които същият е могъл да реализира в едно 1 производство. Позовава се и на съдебна практика, в която е разглеждана констатираната от съда липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАадв като пречка за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Счита, че това е направено единствено с цел ответникът да бъде натоварен с разноски в прекомерен размер. Иска въззивната инстанция да изиска и приложи по делото останалите искови молби на ищеца срещу жалбоподателя, за да се оцени общият икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените разноски по всяко от делата. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови ново, с което да измени постановеното по делото решение в частта за разноските и остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д.

М., в качеството му на пълномощник на насрещната страна – Т. М., с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност. Претендира от въззивната инстанция да отхвърли подадената частна жалба.

Окръжен съд - Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 2228/2023 г. по описа на РС Хасково е образувано по искова от Т. М. М., чрез адв. Д. М., против “Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за изготвяне на искова молба за нищожност на клаузата за неустойка от договор за паричен заем № ***г., сключен със „Сити Кеш“ ООД и процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1., т. 3 от Закон за адвокатурата, за оказване на помощ на близък.

2

С постановеното по делото решение № 522/01.07.2024 г. клаузата, предвидена в чл. 6. 5 в Договор за потребителски кредит № ***г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 422,14 лева, сключен между Т. М. М. и “Сити Кеш“ ООД е прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. С решението са разпределени и разноските на страните според изхода от спора, като в тази връзка на пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 530 лв. за оказана безплатна адвокатска защита.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение № 2265/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2228/2023 г., по описа на РС Хасково съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, като е приел, че за да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е достатъчно по делото да бъде представен договор за правна защита и съдействие в който да е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, както и че в настоящият случай не е налице злоупотреба с право. Поради това съдът е приел, че не са налице основания за ревизиране на извода му за наличието на предпоставките за присъждане в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат на адвокатско възнаграждение и размерът на същото.

Така постановеното от първоинстанционният съд определение, настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира за правилно.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. При предоставена безплатна адвокатска помощ в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е предвидено, че когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът не следи за действителното наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв, а същите са въпрос на договореност между адвоката и неговият клиент. За да е налице основание съдът да определи адвокатско възнаграждение по реда на 3 чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно страната да е претендирала присъждането му, да й се дължат разноски в производството и по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т.

1 - 3 ЗАдв.

В настоящия случай пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023 г., с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатна адвокатска помощ за изготвяне на искова молба за нищожност на клаузата за неустойка от договор за паричен заем №*** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД и процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1., т. 3 от Закон за адвокатурата, за оказване на помощ на близък. Производството пред първата инстанция е приключило положително за ищеца и поради това първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и е осъдил ответната страна да го заплати.

В тази връзка абсолютно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по делото се установява, че ищецът не е материално затруднено лице и поради това не са налице предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 3, ал. 2 ЗАдв. В конкретния случай е посочено, че адв. Д. М. осъществява безплатна правна помощ на Т. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Съответно абсолютно ирелевантно е дали Т. М. е материално затруднено лице или не.

Следва да се отбележи, че дори и в договора за правна защита и съдесйтвие да бе посочено, че се оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, на материално затруднено лице, както бе посочено същото не би било предмет на доказване в настоящото производство, тъй като представлява договорка между адвоката и клиента. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалният й представител.

Адвокатът на свой риск е поел да окаже правна помощ на страната без същата да му бъде заплатена предварително, независимо от това дали клиентът е имал или не възможност за това. Това е правна възможност, предвидена в закона, поради което не представлява злоупотреба с право, нито е недобросъвестно поведение на страната. Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда и доколкото същият го определя по справедливост, съобразявайки редица 4 критерии, същото не може да бъде в завишен размер или несправедливо.

На следващо място не може да се сподели и възражението на жалбоподателя, че наличието на още дела между същите страни представлява злоупотреба с право, целяща да натовари ответника с допълнително разноски.

В чл. 210, ал. 1 ГПК е предвидено, че ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на един и същ съд и подлежат на разглеждане по един и същ ред. Това обаче е само една правна възможност, от която в настоящият случай ищецът очевидно не се е възползвал. Ищецът сам избира процесуалния ред, по който да защити материалното си право и обема на търсената защита. В конкретния случай става дума за два отделни договора за кредит, които макари сключени между същите страни и с вероятно сходно съдържание, обосновават отделно доказване недействителността на всеки един от тях поотделно. Съответно дори и съединени в едно производство, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение би се определил съобразно всеки един от исковете. В тази връзка искането за прилагане по делото и на втората искова молба на ищеца срещу жалбоподателя е неотносимо към спора за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Следва да се отбележи, че отново предвид обстоятелството, че възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се определя от съда, наред с практиката на СЕС и всички относими обстоятелства относно размерът на реализираната защита и оказаната правна помощ и съдействие се преценят и други обстоятелства, които биха могли да доведат до завишаване или понижаване справедливият размер на адвокатско възнаграждение, в това число и евентуално множеството дела водени между страните с подобен предмет на доказване. Съответно обстоятелството, че между същите страни се водят още на брой дела, с подобен предмет на доказване не води до неоснователност на претенцията за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а би могло да обоснове евентуално определянето му от съда в по-нисък размер.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 2265/13.12.2024 г., постановеното по гр. д. № 2228/2023 г., по описа на Районен съд Хасково следва да бъде потвърдено.

Като е достигнал до изводи

5 в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение по реда на чл.

248 ГПК, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2265/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2228/2023 г. по описа на Районен съд Хасково.

Определението не подлежи на обжалване. редседател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6