Решение № 72 от 16.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500057 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.

Образувано е по жалба на “А.” ЕООД, ЕИК: ..., с. ..., с която се обжалват действия на частен съдебен изпълнител С. Косева, рег. № 809, с район на действие ВТОС по изпълнително дело № 20218090400333/21 по описа на ЧСИ Косева. Атакуваните с жалбата действия се изразяват в издадено Разпореждане от 02.09.2022г. за присъдени разноски по чл.79 от ГПК за физическа охрана на земеделска техника.

Жалбоподателят се явява длъжник в изпълнителното производство. Счита действията на ЧСИ чрез издаденото Разпореждане за неправилни, извършени в противоречие с разпоредбите на ГПК. От съда се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител представляващи постановено Разпореждане, с което по молба на взискателя “Ф.К.” ЕООД, ЕИК: ... в тежест на длъжника А.” ЕООД са присъдени 41 130,88лв. – разходи за физическа охрана на описаната по делото земеделска техника, 1 като незаконосъобразни.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от “Ю.Б.” АД, ЕИК: ... - присъединен взискател по изпълнителното дело. Заета е позиция, че жалбата е основателна.

Приложени са и обяснения на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, както и копие от последното.

Съдът намира жалбата за редовна, тъй като е подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване. Жалбата е процесуално допустима.

След като се запозна с данните, съдържащи се в изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, както и след преценка доводите и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е било образувано спрямо жалбоподателя “А.” ЕООД с ЕИК: ..., на основание издаден изпълнителен лист от 26.07.2019г. на РС - Елена, за вземане по Договор за продажба на тор и семена от 07.04.2014г. В хода на изпълнителното производство са присъединени вземания и на други взискатели, като спрямо длъжника са осъществявани отделни действия по изпълнението.

Часният съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнението, насрочил е и извършил опис, и оценка на движимите вещи на длъжника.

Назначени са три лица съвместно за пазачи на движимите вещи на длъжника – предмет на изпълнението. Приложен е протокол о т 30.05.2022г.

От този Протокол от 30.05.2022г. е видно, че движимите вещи са оставени за пазене и съхранение на мястото, на което са се съхранявали до процесния момент, както и че назначеният им пазач не е заменен с друго лице. В същия протокол, ЧСИ е поставил като допълнително изискване към длъжника, като условие за запазване на лицето, което е изпълнявало функцията на пазач, процесните движими вещи да бъдат застраховани, като доказателства за изпълнението му /застрахователни полици/, длъжникът е представил в определения от ЧСИ, срок.

2

Отделно от това ЧСИ с атакуваното Разпореждане от 02.09.2022г. е присъединил разноски по представени от страна на взискателя “Ф.К.” ЕООД фактури за платени разноски – разходи за физическа охрана на описаната по делото земеделска техника, в размер общо на 41 130,88лв.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи.

Жалбата е основателна и следва да се уважи.

Движимите вещи се описват само ако бъдат намерени в държане на длъжника – чл.465 ГПК. Прилага се правилото на чл.69 ЗС - презумпцията за владение при фактическо държане на вещта от длъжника, от което се предполага и да е собственик.

Предвидената от законодателя в редица текстове възможност за предаване за пазене на движими вещи, съответно за управление на недвижим имот, има за цел обезпечаване на законосъобразното развитие на конкретните изпълнителни способи, а именно провеждане на публична продан и достигане на възможно най-висока цена при реализация.

Когато изпълнението е насочено към определена движима вещ, посочена от взискателя, съдебният изпълнител я запорира и описва, а след това я продава, като при всички свои действия спазва предвидените в глава четиридесет и втора от ГПК „Изпълнение върху движими вещи“ правила.

След описа на движими вещи законодателят е предвидил, че с оглед законосъобразното развитие на избрания от взискателя изпълнителен способ е необходимо да се регламентира отговорността и задълженията, обезпечаващи пазенето на вещите, с оглед достигане крайната цел на изпълнението, а именно продажба и получаване на най-висока цена, която да послужи за удовлетворяване на вземането на взискателите.

В чл.469 ГПК е предвидено, че описаната вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В случай че му бъде предадена за пазене, той може да я ползва само ако това не намалява стойността й. Специфично обстоятелство е, че при експлоатацията си повечето движими вещи се амортизират и колкото и внимателен да е ползвателят им, то неизбежно стойността им се намалява.

Всяка отделна движима вещ е специфична по същността си и 3 съответно при всеки отделен случай съдебният изпълнител трябва да съобразява различни критерии и обстоятелства. Преценката и съобразяването на подобни обстоятелства е на съдебния изпълнител.

Органът по принудително изпълнение трябва да прецени в зависимост от това дали длъжникът е дал съгласие по чл.474, ал.2 ГПК вещта да се продава в магазин (което означава, че той сам се е отказал да ползва вещта (чл. 469, ал. 1, изр. първо) или такова съгласие липсва (което означава, че продан чрез магазин не може да се извърши (чл. 474, ал. 2 ГПК) с оставяне за пазене на вещта от длъжника нейната стойност ще се намали.

След като съдебният изпълнител установи отказ от длъжника за пазене на вещта, съответно прецени, че тя не трябва да остава у него, тъй като има опасност същият да я повреди, продаде или да осуети по какъвто и да е начин изпълнението, вещта се предава на взискателя или на пазач.

Видно е, че законодателят е приел, че вещта се оставя на длъжника.

Следващата възможност е вещта да се остави на взискателя и едва след това може да се предаде на пазач. Тази поредност е предвидена в чл.470, ал.1 ГПК.

Предвидената поредност при определяне на това кой може да пази вещта не е случайна. С нея законодателят е целял да даде превес при пазенето на вещта на страните по делото (защото те имат най-голям интерес от вещ в добро състояние и достигане на висока продажна цена) и едва при липса на желание от тяхна страна (при длъжника е възможно и при изявено желание да му се откаже да пази вещта) да се грижат за вещта до проданта е предвидил участие на трето лице – пазач, чийто стимул е определеният от съдебния изпълнител хонорар (чл.472 ГПК). Без значение кой е определен да пази вещта (дали страните по делото или трето лице), пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й (ако вещта е оставена на длъжника, той не може да претендира разноски по пазенето й).

Важно е да се отбележи, че възнаграждение за пазач (чл.472 ГПК) е предвидено само за случаите, в които за пазач е назначено трето лице.

Тоест ако вещта остане у длъжника или бъде предадена за пазене на взискателя, за тях съдебният изпълнител не определя възнаграждение.

В случай обаче, че вещите са предадени на взискателя или на пазач 4

(чл.471, ал.1, предл. последно) за пазене и се генерират разходи по съхранение, опазване и т.н. (необходими и неотложни разходи), взискателят и пазачът имат право да ги получат, като в този случай списък с направените разноски, свързани със съхранението и запазването на вещта, се представят пред съдебния изпълнител, който се произнася с постановление за разноски. Същото се връчва на длъжника и след влизане в сила стабилизираното постановление става пряко изпълнително основание.

В жалбата си жалбоподателят излага конкретни възражения досежно основанието на процесните разноските – разходи на взискателя за физическа охрана на описаната по делото земеделска техника, а така също и до техният размер, като сочи, че въобще не дължи тези разноски.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В т.3 /ДВ бр.86/2017 г., в сила от 31.10.2017 г./ на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските са за сметка на взискателя, когато са направени за изпълнителни способи, които не са приложени.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на “А.” ЕООД, ЕИК: ..., с. ... действията на ЧСИ С. Косева, рег. № 809, с район на действие ВТОС по изпълнително дело № 20218090400333/21 по описа на ЧСИ Косева, изразяващи се в постановено Разпореждане от 02.09.2022г. за присъдени разноски по чл.79 от ГПК в тежест на длъжника, общо в размер на 41 130,88лв., за охрана на описаната по делото земеделска техника, като незаконосъобразни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6