Решение № 70 от 03.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Г.О., 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200742 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул.

„***“ № 11, обжалва чрез своя защитник адв. И. М. от ВТАК, със служебен адрес: гр. В.Т., бул. „***“ № 2, ет. 1, офис 3, издаденото против него Наказателно постановление № 25-0268-000928/03.11.2025 г. на И. Т.Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл.175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. П., редовно призован, се явява лично и със своя защитник адв. И. М. от ВТАК. Адв. М. заема становище, че в настоящия случай незнанието на част от обективните моменти на състава на нарушението – прекратяването на регистрацията на автомобила по служебен път, води до извод за липса на виновно поведение. Според него от свидетелските показания по делото се установило, че нито собственикът на процесния автомобил Нели Т. е знаела, че е налице прекратяване на 1 регистрацията на автомобила, нито свидетелят И. Г., който в действителност е осъществявал фактическата власт върху автомобила и инцидентно е предоставил същия на жалбоподателя, е знаел, че същия е дерегистриран. С оглед на това адв. М. счита, че и жалбоподателят се явява в абсолютна обективна невъзможност да е знаел, че автомобилът е служебно дерегистриран. Следователно липсва един от основните елементи за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а именно: вината на същия не се доказва от административнонаказващия орган. Развива подробни съображения в писмени бележки. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят Т. П. заяви, че поддържа заявеното от своя адвокат. Приятел го помолил да отидат да закарат автомобила на сервиз. Не знаел, че е дерегистриран и се качил да управлява.

Моли съда да отмени НП.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О.

– редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 01.10.2025 г. около 21,07 часа Г. К. Г. – полицай при РУ – Г.О. съвместно с полицейския служител Н. С. В. спрели за проверка на ул. „***“ до № 10 в посока ул. „***“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, собственост на Н.Н.Т. с ЕГН ********** и управляван от жалбоподателя Т. Ц. П.. След извършена проверка в системата на АИС ПП чрез РСОД се установило, че горепосоченият автомобил е със служебно прекратена регистрация на 30.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

На водача П. бил съставен АУАН серия GA № 3538358/01.10.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Било снето писмено сведение от П., в което той заявил, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, защото той е на негов приятел и П. само го управлявал.

На 02.10.2025 г. била издадена мотивирана резолюция с № 254-0268М000079/02.10.2025 г. по описа на РУ – Г.О. за прекратяване на административно наказателното производство с мнение преписката да бъде изпратена в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

2

На 07.10.2025 г. било снето и писмено обяснение от собственика на процесния автомобил Н.Н.Т., в което тя обяснява, че преди 5-6 месеца е продала превозното средство на И. М. Г. от гр. З. и към него момент е бил изряден и не е спиран от движение.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 28.10.2025 г. Районна прокуратура – В.Т. отказва да образува досъдебно производство по преписка № 7837/2025 г. и изпраща същата по компетентност на Началника на РУ – Г.О.. В мотивите на постановлението е посочено, че действително в чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Според прокурора, обаче, за да е налице осъществен състав на престъпление, е необходимо да са налице признаците на същото както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния случай Т. П. безспорно е осъществил на 01.10.2025 г. признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Но от данните по преписката не може да се направи извод, че П. е знаел за факта на прекратената регистрация към тази дата. По тази причина представителят на държавното обвинение формира извод, че липсва субективната страна на разглежданото престъпление, което от своя страна води до извод за липса на извършено престъпление.

На 03.11.2025 г. И. Т.Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. издава обжалваното наказателно постановление № 25-0268-000928, с което на жалбоподателя Т. Ц. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. (255,65 евро) и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Препис от постановлението е връчен на Кирилов на 22.11.2025 г. На 01.12.2025 г. той депозира жалбата си до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.

По делото е изискана справка от Гаранционен фонд, последният отговаря с писмо с изх. № 10-006/16.01.2026 г., че до собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е изпратено уведомление съгласно чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. След изтичане на срока по чл.

574, ал 10 от КЗ Гаранционен фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС.

Няма данни и доказателства по делото дали собственикът е получил уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства – в съдебно заседание бяха разпитани свидетелите Г. К. Г. и Н. С. В. – свидетели на нарушението и свидетели по акта. В своите показания полицейските служители излагат същата фактическа обстановка, описана в акта и наказателното постановление.

Беше разпитан и собственикът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** Н.Н.Т. с ЕГН **********. В своите показания тя заяви, че е закупила автомобилът за лично ползване, но имала лични проблеми и решила да го продаде. Продала я неформално на лицето И. Г., с когото нямали 3 договор, а само устна договорка. Разбрали се да прехвърлят автомобила, когато Г. събере пари и реално той все още ползва колата към настоящия момент. Т. заяви също, че не е получавала от Гаранционен фонд, че МПС е с изтекла „Гражданска отговорност“ и ако не бъде сключена нова, автомобилът ще бъде служебно дерегистриран. По тази причина не е казвала и на И. Г..

В тази връзка бе допуснат в качеството на свидетел и разпитан в съдебно заседание лицето И. М. Г.. В своите показания Г. потвърди казаното от Т., че неформално е закупил автомобила от нея като са се уговорили Г. го изплати на вноски и едва тогава да го прехвърлят. Миналата година помолил Т. да му помогне да придвижат колата до Г.О., за да я оставят на ремонт. Не знаел, че автомобилът е бил дерегистриран, той си бил с регистрационните табели. На стикера пишело, че застраховката е валидна до 2026 г. По тази причина помолил П. да придвижи лекия автомобил, а да се върне с другата кола.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящата съдебна инстанция споделя възражението на защитникът на жалбоподателят за липса на субективен елемент в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

При издаването му обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП: н аказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500,00 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с 4 регистрационен номер.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 01.10.2025 г. около21,07 часа жалбоподателят Т. Ц. П. е управлявал на ул. „***“ до № 10 в посока ул. „***“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***, собственост на Н.Н.Т. с ЕГН **********, който е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.

10 от ЗДвП от 30.09.2025 г. Това обстоятелство не се отрича от него.

Следователно към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил действително не е бил регистриран по съответния законов ред.

Управляваният от П. автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. Следователно в конкретния случай са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е б и л наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, тоест – че е налице и субективната страна на това нарушение.

По делото няма никакви доказателства жалбоподателят да е бил известен за служебното прекратяване на регистрацията. В хода на съдебното следствие стана ясно, че Т. П. не е собственик на автомобила. Процесното МПС е било неформално продадено на трето лице – свидетеля И. М. Г., съгласно устна уговорка, че ще бъде прехвърлено, след като продажната му цена бъде изплатена на вноски. Следователно П. не е страна по сделката за покупко-продажба. От показанията на И. Г. се изясни, че П. взема автомобила само за един ден с конкретна цел – оказване на помощ за транспортиране до автосервиз. И не на последно място, автомобилът е имал регистрационни табели, което създава абсолютно основателно убеждение у водача, че превозното средство е изправно и регистрирано.

Анализът на установената фактическа обстановка обуславя извода, че 5 водачът на горепосоченото МПС, доколкото не е нито новият собственик на МПС-то, а няма данни да е бил предишният такъв, не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл. 6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Т. Ц. П. не е действал виновно.

Разпечатката съдържа 43 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bd230506-9930-4eca-86cb-6ff307a4947f