Решение № 195 от 11.04.2023, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Д* 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д* V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510102158 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: с. С*, е предявил срещу „.“ ЕАД, ЕИК:

202423225, със седалище и адрес: гр. С*, иск с правно основание чл. 439 ГПК. Ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи вземанията по изпълнително дело № 20227430400398 по описа на ЧСИ Е. Х. поради погасяването им по давност.

Сочи, че е длъжник по изпълнително дело № 20227430400398 по описа на ЧСИ Е. Х. с взискател „., за сумата от 1084,07 лева-главница, ведно със законната лихва от 31.08.2022г., със законна лихва в размер на 1 378.83 лв. за периода 08.03.2010 г. - 30.08.2022 г., 918.71 лв.неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 140.06 лв.-присъдени разноски, 158.50 - разноски по изп. дело 20227430400398 и 150.00 лв. - адв. възнаграждение, в т.ч. пропорционалиа такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. в размер на 450.89 лв., дължими към 30.08.2022 г. с ДДС, а така също присъединени публични държавни вземания по чл. 458 от ГПК в размер на 620.00 лв. в полза на държавата, или общо 4 901.06 лева.

Като основание за образуване на изпълнителното дело е приложен изпълнителен лист издаден на 31.08.2010 година по ч.гр.д. № 427/2010 година по описа на ДнРС, издаден в полза на „. и въз основа на него образувано изп. дело № 20117430400989 по описа на ЧСИ Е. Х..

Ищецът твърди, че по изп. дело № 20117430400989 нямало предприемани принудителни изпълнителни действия в период на повече от две години, поради което било прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В хода на изпълнителното дело 1 взискателят „. цедирал вземането си на „.. След прекратяването на това дело, цесионерът образувал ново изпълнително дело-№ 20227430400398 по описа на ЧСИ Е. Х..

Ищецът счита, че вземането по изпълнителния лист са погА.и по давност, тъй като по първото изпълнително дело няма предприемани принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника за периода от 23.01.2012г. до датата на неговото прекратяване 16.02.2022г. и затова прекратяването е настъпило по право още на 24.01.2014г. Излага подробни правни съображения за погасяването на вземанията по давност.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погА.о по давност, понеже по посоченото от ищеца изпълнително дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок бил прекъсван, които изпълнителни действия подробно описва в отговора. Излага подробни правни съображения. И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело № 20117430400989 по описа на ЧСИ Е. Х. се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 427/2010г. на РСД* на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.03.2010г., и по повод молба с вх. № 05775/30.11.2011г., е образувано посоченото изпълнително дело с взискател „. и длъжник А. Д. В..

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 6831/05.12.2011г., получена лично от длъжника на 12.12.2011г., А. В. е поканен от ЧСИ доброволно да изпълни задължението си.

На 23.01.2012г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба вх. № 6754/27.08.2015г. до ЧСИ ответникът по делото-„.“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на вземането на „. срещу длъжника А. В.. ЧСИ е конскитуирал, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, „.“ ЕАД като взискател, на мястото на „., с постановление от 27.08.2015г.

С молба вх. № 9312/26.10.2016г. до ЧСИ ответникът по делото-„.“ ЕАД, е поискал да се наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника-поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. С*, общ. Д* обл. К* а с молба вх. № 9591/08.11.2016г. е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „.

ЧСИ е изискал от Агенция по вписванията при РС-Д* препис от вписан акт за собственост по партидата на длъжника. Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .г., видно от който поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** е дарена от длъжника на неговата съпруга Л. С. В.а през 2006г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело.

2

На 08.11.2016г. е изпратено от ЧСИ запорно съобщение до „. а на 05.01.2017г. е изпратено запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ ЕАД. Върнати са съобщения, че по сметките на длъжника, открити в посочените банки, няма наличност.

На 25.03.2020г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, гр. С** с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Върнато е уведомително писмо от * видно от което А. Д. В. не е служител на дружеството от 13.04.2020г.

С молба с вх. № 2466/14.02.2022г. длъжникът В. е поискал от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години не са извършвани никакви действия по принудително събиране на сумите. С Постановление от 16.02.2022г. на ЧСИ Е.

Х. изпълнително дело № 20117430400989 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Впоследствие „.“ ЕАД, с молба вх. № 4993/18.03.2022г., е инициирал друго изпълнително производство, а именно ИД № 20227430400398 по описа на ЧСИ Е. Х. с район на действие ОС – К* по което на 07.09.2022г. А. В. е получил покана за доброволно изпълнение.

Изпратени са запорни съобщения до работодателя на длъжника „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, както и до „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №1049/15.03.2010г., издадена по ч.гр.д.№ 427/2010г. на РС-Д* както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 31.08.2010г .

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящите установителени искове за съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу него, поради което искът е допустим.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от своя страна трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.

3

В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „. и А. Д.

В. договор за кредит от 15.12.2008г. Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).

Понеже заемателят не е изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която на 15.03.2010г., по ч.гр.д.№ 427/2010г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение, а след влизането й в сила на 13.08.2010г. (когато е изтекъл срокът за възражение по чл.414 от ГПК) и Изпълнителен лист от 31.08.2010г.

В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. , постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение № 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.

В светлината на така изяснената практика по приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав приема, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор „., е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника (ищеца А. В.). Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл н а 13.08.2010г., поради което релевантните факти за заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла погасителна давност (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след тази дата (чл. 439, ал. 2 ГПК). На молбата за издаване на Изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист. В Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о. е прието, че Разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право.

Производството по издаване на изпълнителен лист е "друго, различно от исковото производство", то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл.

4

115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор.

Молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.